Марк Дженкинс – улицата като сцена
Представете си следната ситуация – излизате от вкъщи за следобедното си бягане и какво виждате пред себе си? Момиче, лежащо върху билборд – неподвижно, но създавайки впечатлението, че е живо. Изпадате в шок и звъните на дадените служби, а Марк Дженкинс получава поредното телефонно обаждане, в което трябва да представи най-новата си творба.
Уличното изкуство не е само графити и постери, а цяло едно културно движение. Изпълнено с жанрове и емоции и символизиращо всичко, за което човек се сеща. Това е новата ни тема в поредицата street art. Марк Дженкинс е самоук художник, фотограф и скулптор. Предизвиквайки смут и чудене от страна на минувачите, непрекъснато забъркване с полицията, заради реалистичните му и зловещи скулптори, той със сигурност е творец, на когото можем да се възхищаваме.
Марк Дженкинс е роден на 7. октомври 1970 г. във Вирджиния, САЩ. Изкуството му използва улицата като сцена и фигурите му си взаимодействат с околната среда, а актьори стават и случайни минувачи. В момента живее във Вашингтон, окръг Колумбия. Артистът за първи път започва да експериментира с лента като отливка за създаване на скулптури през 2003 г. Увивайки живи модели в тиксо и пластмасови филми, техниката му е смущаваща точно колкото и фигурите му.
Чудатите фигури
Правейки отливки на предмети и модели, включително и на себе си, работата му е описана като причудлива, дори плашеща и шокираща в дадени ситуации. Като вдъхновение Дженкинс цитира Хуан Муньос. Веднъж облепил модела си, Марк изрязва „гипса“ и го сглобява отново без модела, преди да го облече и добави реалистични елементи като коса и ръце. Като емблематични представители на триизмерното улично изкуство, чудатите му фигури се срещат по улиците на Рим, Дъблин, Рио де Жанейро, Барселона и в много други градове.
Наред със създаването на изкуство, Марк също така преподава своите техники и методи на творене в специални работилници.
През 2004 г. се премества обратно във Вашингтон, а през 2005 г. започва да работи със Сандра Фернандес по проекта Storker – серия, в която в различни градове са инсталирани отливки на деца с играчки, за да си взаимодействат с околната среда. Дженкинс и Фернандес създават други фигури с помощта на лентови животни – кучета, които играят в постеля, жирафи, които хапят пластмасови торбички от дървета и патици, плуващи в улуци. Други проекти на открито, които изследват заглушаване на културата, включват Meterpops, Traffic-Go-Round и Signs of Spring.
През 2006 г. Дженкинс започва серията Embed. Създавайки хипер реалистични скулптурни дубликати на него и Фернандес, те създават объркване, което накара минувачи да се обадят на 911, принуждавайки полицията и понякога спасителните части да пристигнат на неговата „сцена“. На закрито артистът е излагал международни изложби в галерии и музеи, както и продължава своята Embed Series в обществени условия като кафенета, училища и фоайета на сгради.
Кампании
През 2008 г. Дженкинс си сътрудничи с Грийнпийс в кампания за да привлече вниманието към топящите се ледени арктически ледове.
През 2018 г. той и Фернандес създават Project84 в Лондон, Англия. Работата е предназначена да повиши осведомеността за самоубийството на мъже.
През 2012 г. излиза книгата му наречена „Марк Дженкинс: Градският театър“. Това е първата му монография. Тя документира широк спектър от неговите завладяващи, често обезпокоителни улични инсталации. Включва и снимки, с които Дженкинс е документирал спонтанните реакции и взаимодействия на зрителите с неговите намеси.
Въпреки че избрани произведения от Марк Дженкинс са били изложени на известни места като галериите Lazarides и Kunsthalle Wien, неговото изкуство е направено за улицата. За него скулптурите му са пълноценни, само когато взаимодействат с градската среда и всички в нея. Реакциите на хората, попаднали в капана на разума си, са точно тези, чието внимание се опитва да привлече скулпторът.
Взаимодействието на скулптурата в публичното пространство създава среда, която превръща редовното пространство в пространство на изкуството. Знаци и хора и всичко около нас – всичко това става част от пейзажа. Двуизмерна творба, ограничена до повърхности, няма толкова голям капацитет и не предизвиква ефекта, към който се стремя.
От Рая Сотирова
