Мария Жекова: от MasterChef до Родопите

Сподели с приятели

Любовта към природата, уединението и търсенето на българското насочва все повече млади хора към живота на село. Как може обаче една толкова „офлайн“ дейност като селския живот да черпи вдъхновение онлайн и какво е предимството на младите пред вече утвърдените селски жители разказва Мария Жекова – инфлуенсър не само в Инстаграм, страстен кулинар с любов към автохтонните продукти, победител в MasterChef 2021!

 

След победата си в MasterChef ти се премести да живееш в родопско село и си един от най-активните създатели на онлайн съдържание, които могат да се похвалят с толкова различен начин на живот. Как протича един твой ден?

Ох-х-х… (смее се) Преди спечелването на MasterChef или след?

Нека бъде „след“!

Победата е една граница, която не мога да определя като положителна или отрицателна промяна. Но определено животът ми се промени!

Определено се чувствам по-богат човек,

защото „преди“ – да, имах повече време да се потапям в бавни моменти в по-ниското си ежедневие. Сега пък се уча да живея на по-бързи обороти и да намирам време за бавните моменти в забързаното ежедневие. Истинско предизвикателство е, но в крайна сметка в живота трябва да предизвикваме себе си и да намираме новости, дори нови черти на нашия характер.

Днес, предизвикана от обстоятелствата, постоянно откривам нови неща за себе си. В последните две години не се случвало дните ми да са ден с ден еднакви. Аз съм благодарна за това, защото в крайна сметка животът трябва да е различен всеки ден. Всеки ден да се опитваме да бъдем по-добри – за себе си, за околните и за света, който ни заобикаля.

 

 

Интересно е, че говориш за бързината на живота ти в момента, на село. Всъщност как този живот се различава от живота ти в София? Наистина ли планината за теб е по-динамична от града?

Според мен животът на човека зависи от човека. Не зависи от мястото, на което живее. Моят живот е наистина по-динамичен днес заради решенията и стъпките, които съм предприела. Животът в града ме е ограничавал да ги предприема и по този начин е бил по-забавен. Забавен не като смешен, а заБавен (смее се).

Излизането от моето собствено клише на живота в София ми даде възможност да разгърна себе си

и всъщност по този начин да живея по-динамично, да ми се случат всички прекрасни неща, които ми се случват. От тази динамика пък произтичат други неща… Когато човек поеме по този път на доверие към това, което го очаква, към себе си, започват да му се отварят врати и възможности.

Говоря за възможности да се чувстваш самият ти по-богат, по-щастлив и по-пълен. Важно е да разширяваш собствения си мироглед и собствените си щастливи моменти. Много хора ме питат: „Добре сега, не ти ли е скучно на село?!“ Аз просто ги каня да дойдат за два-три дни, да видят живота в тази планина и да си дадат сметка, че човекът изпълва дните, а не дните определят човека.

И все пак има ли нещо от забързания градски начин на живот, което ти липсва, или което селото не може да ти даде?

Истината е, че ако има нещо, което във времето ми е липсвало, това са хората, които все пак имам в града. По-голямата част от моя живот е минала в София. София ми е роден град – нормално е да съм изградила връзки във времето с хора там. Дори с хората, които за мен правят най-хубавото кафе в София!

Просто смятам, че различните хора имат нужда от различни неща. От града ми липсват хората и местата, с които го свързвам. Но пак казвам, не съм позволявала да ми липсват. Свободни хора сме, за щастие живеем в свят, който ни позволява сутринта да бъдем на едно място, а вечерта – на друго. Никога не съм се затваряла в собствена клетка, в която да си казвам: „Ето, сега съм избрала това място и само тук ще стоя!“

 

Това, че някъде имаш дом, не означава, че трябва да бъдеш закотвен там.

Само знаеш, че имаш тази крепост. Домът е моята крепост, в която винаги винаги мога бъда, когато имам нужда. Но когато имам нужда да изпия едно кафе с приятел в града, съм щастлива и благодарна, че мога да си позволя да отида при него. Или мога да го поканя да дойде при мен и да изкараме отново прекрасни дни. Свободни сме и мисля, че понякога забравяме колко всъщност голяма е свободата ни. А трябва да сме благодарни, че сме точно толкова свободни и живеем днес, тук и сега.

 

 

Започна да говориш за хората и приятелите. Споменавала си, че в твоето село реално живеете общо трима души. (звучно хихикане) Какви са предимствата и недостатъците на живота с толкова малко хора? Как хората, които живеят в такава близост до природата, са по-различни от градските хора?

Със сигурност един човек, израснал в града, и друг, израснал до природата, ще имат различно познание за самата природа, различна степен на свързаност с нея. В никакъв случай не съм сигурна, че единият може да я обича повече от другия. Понякога хората, които срещам и са израснали тук, не виждат това, което вижда един човек, който цял живот е жадувал за [селски живот]. И може би точно жадувалия за живот сред природата, попадайки на такова място, ще го оценява и обича повече, отколкото някой, който го е приемал за даденост.

Питали са ме:

„Какво, за Бога, толкова виждаш тук?! Ние го гледаме всеки ден, какво толкоз?“

А за мен е удивително и незаменимо! Интересно е как животът преплита нравите и как едно нещо, което е логично, невинаги е реалност, а друго, което звучи странно – например един човек от града да няма отношение към природата – да е факт. Точно тези хора имат най-голямо отношение, защото дълго им е липсвало да имат връзката [с природата].

 

 

Относно живота с малко хора – аз съм интроверт. Аз съм човек, който наистина обича да бъде сам със себе си и го намира за доста интересно. Никога не ми е било странно, нито скучно да оставам сама.

В природата никога не си сам –

ако само за миг поспреш, всичко около теб жужи, трепти и ти дава усещането за абсолютна заобиколеност от живи същества. По-сама съм се чувствала в апартамент в София заради това, че около себе си съм усещала мъртви предмети, а не живот.

Никога не съм се чувствала самотна в планината въпреки малкото хора. Хората, които срещнах тук, са пълнили живота ми много повече от тези на улицата в града, защото сме успявали да бъдем много по-близки и да обменяме много повече в този в крайна сметка затворен кръг. Това са хора, които знам, че ако нещо ми се случи, ако закъсам с колата на пътя в два през нощта, има на кого да се обадя и някой да ми помогне. Безкрайно благодарна съм за тези може би по-малко, но по-силни връзки, които съм успяла да изградя в живота си. Било в града или тук, нямам огромен кръг от близки хора, но те за мен са изключително стойностни!

Спомена, че хората в селото ти едва ли не приемат природата за даденост. Те вероятно имат големи познания за това как и какво може да се отгледа на съответната надморска височина. Какво практическо умение усвои от местните? Има ли нещо, на което ти ги научи?

Много хубав въпрос! Много е забавно, защото тази година градината ми беше феноменална. Казвам го много нескромно, обаче наистина идваха местни хора да я гледат! Говоря ти за хора над 70 години! Няма да забравя моят съсед Мишо, който е всъщност единственият постоянен жител на моята махала, как влезе един ден между доматите и буквално се скри – бяха толкова големи!

Откъсна един домат и попита:

„Добре де, защо ние едно време, аз си спомням, гледахме само картофи, боб и цвекло! Мислили сме си, че друго няма да вирее, изобщо не сме знаели! Ако сме знаели, ко-олко по-богато шяхме да живеем!“ Всъщност може би тази наивна смелост на един човек, който идва и не познава мястото, а иска всичко да направи, е по-продуктивна.

 

 

Казвам ти, тази година бяха изненадани от това, което порасна в моята градина, а аз наистина просто опитвам! Аз не съм оттам, не съм раснала там – опитът ми е друго. Просто опитвам супер смело и ако стане – стане! Разбира се, научили са ме на много неща! От [хората тук] знам кога и с какво се тори, как се вкопава, кога се засажда разсадът в земята – ние в планината го правим много по-късно, отколкото в равнината – чак през май. Смятам, че аз пък им дадох стимул да опитат много неща, научих ги да обичат повече мястото, на което живеем. 

 

 

Прекрасно! Много е важна тази връзка между поколенията. Като малко по-голяма, но все пак близка до нашето поколение – на младежите, които тепърва ще правим избора къде да се установим за постоянно, би ли ни дала някакви практически съвети? Какво да очакваме, ако решим да заминем на село, как можем да изградим своя градина, от кого да се учим… Как всъщност да започнем един „по-офлайн“ начин на живот?  

Знаеш ли, аз съм израснала в голяма близост с моите баба и дядо на село. Сега отново живея в изключителен досег до природата. Планината ти дава друго усещане за природа – не е като едно равнинно село, което все пак наподобява модела на града в по-малък вариант.

Планината е нещо малко по-различно.

Въпреки това огромна част от знанието, което съм придобила, е от четене на статии, книги и какво ли не, което в днешно време може да бъде намерено в интернет. И вие сте големи късметлии! Бъдете онлайн за значимите неща, за да учите – защото информацията и знанието за всичко важно в момента са ви толкова достъпни, има изключителни хора в пространството! Благодарение на интернет имаме досег с хора, които са на другия край на света, а можем да получим тяхното знание. [Важно е да] успеем за момент да намерим златната среда на времето, в което живеем – а именно, че имаме всичката информация на света и е хубаво да я вземем.

 

 

Интернет не е нищо лошо, ако го ползваме правилно. Както има тонове кофти литература, така има и тонове кофти статии. Но както има и тонове разкошна литература, така има и прекрасни сведения в интернет.

За да бъдете повече офлайн, използвайте времето си онлайн ползотворно!

Търсете по ключови думи, по това, което ви интересува… Аз съм намерила толкова много ценни неща в интернет, защото методиката на този начин на живот е една и съща за света! Ако ние тук и сега го откриваме тепърва, то хората са го открили много отдавна.

Използвайте времето си онлайн пълноценно, не се старайте да бъдете офлайн, защото така си затваряте един прозорец. Не губете времето си в интернет, а го използвайте пълноценно – така, както бихте го използвали в реалния живот!

Другата важна част от започването на нов живот е смелостта. Всяка една грешка е натрупан опит. Човек съжалява повече за това, което не е опитал и не е направил, отколкото за това, което е направил, провалил се е и си е взел урок. Защото следващия път ще се справи по-добре и ще бъде по-доволен! Светът в момента е може би най-благоприятният, в който човечеството някого е живяло, и ние трябва да се възползваме от него. Да сме живи днес е абсолютен дар!

 

 

А има ли хора, които все пак се отнасят с пренебрежение към личния ти избор?

Винаги ще има хора, които няма да приемат едно или друго, коио ще се чудят как да помрачат решението ти. Според мен това е нормално, защото много хора чувстват мрак в себе си и това, че не могатд а се преборят с тази тъмнина ги кара да я изливат навън. Аз съм избрала да не се замислям върху това, което чувам. Смятам, че така не му позволявам да стигне до мен.

До голяма степен аз имам много разбиращо отношение към хората.

Смятам, че крайностите са грешка, защото животът е твърде шарен, за да го ограничаваме само до „веган“, „месояден“, „живот на село“, „живот в града“… Човек може да направи своя собствена комбинация, която да пасва на неговия живот. Аз събирам разделно пластмасата си, но стигам до дома си с неприродосъобразен автомобил. Човек трябва да знае с какво може да направи компромис и с кое не, ако е решил да живее по определен начин. Смятам, че хората, които живеят в крайности, ограничават най-много себе си и си вредят. Само се надявам да намерят това, което да им даде мира!

Споделяла си, освен всички прекрасно изглеждащи и несъмнено вкусни рецепти, познания за новооткрития от теб зеленчук „кочан“. Като изключим него, откривала ли си нещо друго автохтонно българско – друг зеленчук, рецепта…? (автохтонен означава „местен“. Тази дума научих не от лекциите си по антропология, а от Инстаграм профила на Мария:)

Последвайте я и вие за обогатяване на речника и знанията си: @mariajekova

Знаеш ли, точно автохтонно българско – не, защото истината е, че в балканския регион споделяме много като продукти и като рецепти. Ако се замислиш, това е много красиво – говори за обмена на информация и знания, които са се случвали през годините.

В родопския регион, където наистина задълбочено изучавам храната, има много „трансгранични рецепти“. Смятам, че в България по-скоро не сме осъзнали свързаността с Балканите и балканската храна и кулинария. Според мен това е причината да не изпъква едно общо кулинарно богатство. Липсва обединеност, защото се опитваме да се делим на региони.

Рецептите са се движели, обикаляли са във времето поради движението на хората.

Иска ми се да приемем богатството на района, в който живеем, и да приемем, че сме много свързани, всички ние като българи. Да приемаме тази свързаност, не значи да се омаловажаваме – напротив, означава да се обогатяваме. Ако искаме да разберем българската храна, трябва да погледнем и храната на народите, които са били тук дълго време. Така може да се добие много по-богата представа за това какви са българските продукти и с какво всъщност се е хранил българинът в годините.

И все пак ще назовеш ли поименно едно любима твоя гозба от района на Родопите?

Наскоро научих нещо много любопитно! Липсваха ми десертите от Родопите и по-конкретно нещо по-специфично от печената тиква и разновидностите ѝ. След много разпитване една жена от Смилян ми разказа за бобена торта…

ИХА!

Да, блатовете ѝ се правят от пюре от сварен боб и яйца. Само си представям колко са сочни! Слепват се с шипков мармалад. На мен лично ми звучи като някакъв рай и следващият ми проект е да я изпробвам. Безкрайно ми е любопитно! Ето това е нещо много старо, което аз не съм срещала никъде досега, и си заслужава да бъде правено, защото е много наше и много достъпно. Тази торта може да разреши казуса с българските десерти!

Специално към читателите на Teen Station:

Аз много вярвам, че вие, младите хора, сте бъдещето. Поколенията преди мен – каквото направили, понаправили. Ние преди вас сме някъде там по средата, тоест подхванали сме пътя. Но на вас ви е чисто пред очите, можете да направите всичко, което пожелаете. Много се надявам това, което пожелаете, да бъде свързано и с доброто на другите хора и на планетата.

Благодарна съм на всеки млад човек, който се замисля какъв отпечатък оставя у хората и в средата, която го заобикаля. Наистина смятам, че именно вие ще направите света по-красиво място от днес. Деразйте, учете, правете и бъдете смели! Вярвам, ще постигнете удивителни неща, и най-вече собственото си щастие, което според мен то е най-важно!

 

От Али Димова

 

Може да харесате също: