Да обиколиш Малага и Антекера за два дни
Разходка из Малага и Антекера
Има места, на които забравяш за идеята, че “домът” е пространство с четири стени и обзавеждане. Места, на които границите не са от значение, а липсата на обхват още по-малко. Такива, които олицетворяват всяко твое желание и стремежа ти за душевен мир. Отпиваш от сангрията, вдишваш, издишваш…
И-и bienvenido!
От испански: “Добре дошъл!” или първото нещо, което прочетох, стъпвайки на испанска земя. Това бяха едни от най-приятните стъпки, които съм правила някога през живота си. Аз бях у дома, а там имаше чувство за трите С-та – споделеност, спокойствие и сигурност. Споделеността идваше от това, че бях с най-близките си приятели, спокойствието от снимките по-долу, а сигурността – от всичко изброено.
Обикновено хората, планирайки първия си трип в Испания, избират туристическите дестинации, за които дори 2-годишните деца знаят – Барселона, Мадрид… Сякаш предварително се опитват да избегнат разочарованието, което по-малките градове биха им донесли.
Е, аз преобърнах схемата.
Озовах се (съвсем съзнателно) в областта Андалусия, където се намира слънчевият, изпълнен със невероятен стрийт арт и улични музиканти, провинциален град Малага. И се влюбих. Вечно благодарна ще бъда на финикийците, задето първи са го колонизирали през 1000 г. пр.н.е. Тогава те го именували “Малака” – от финикийската дума “malac” (сол). Заселили се по поречието на река Гуадалхорсе, която била центърът за осоляване на риба.
Сега си представете как съм се изчервила и започвам да ви разказвам за някое готино местенце, пълно с други готини местенца, и заедно с вас мислено отлитаме там, където атмосферата ще заличи всичко негативно. Защото точно това ще направим.
Поставяме началото с една разходка из уличките на Малага, “подготовка” за това, което предстои. Не знам за вас, но аз лично не понасям шума на големите градове, не харесвам лукса, мръсотията… А там, измежду тези сгради, “всичко рязко светна”. Вече дори не се питам защо в самолета в главата ми звучеше това парче на Мила Роберт. Разбрах, благодаря. Това, което не разбирам до ден днешен, е защо вкъщи сградите не са толкова цветни, защо не се разминавам със сладки жаби по стените, защо хората не биха си сложили уши на елф като онзи мъж, който тогава мина около нас…
Сякаш осъзнах, че принадлежа там.
За човек, който не е фен на слънчевата светлина и предпочита черното, това е доста голямо откритие. През цялото време ме обливаше щастие. Емоцията преминаваше през цялото ми тяло, след като няколко седмици я бях търсила къде ли не. И аз, и компанията ми решихме, че трябва да хапнем някъде нещо. Много мразя “трябва”, но в случая наистина трябваше.
Избрахме най-хубавото място в “мястото” – центъра. Винаги за мен е било интересно какво би могъл да ти предложи центърът на всеки нов град. Този ни предложи гледка към тераса, на която седи рисуваща на платно жена. Усмихвах се, защото за пореден път ме обливаше спокойствие, че не съм попаднала там, където всеки бърза за някъде.
И в следващия момент сервитьорът ни донесе сангрия – испанска студена напитка с вино и плодове. Този момент го бях сънувала преди това. Поради факта, че това бяха първите мигове на испанска земя, аз исках да хапна нещо традиционно, за да съм хем яла, хем не преяла… и бам – гаспачо.
Какъв е вкусът на Испания ли?
Вино с плодове в комбинация с доматена супа с много чесън.
Не повърнах, защото бях запленена от величието на Cathedral de la Encarnación – Катедралата на Въплъщението. Построена е между 1528 г. и 1782 г. и изобразява уникална комбинация от готически, ренесансови и барокови стилове.
Научих един ценен урок, разхождайки се по уличките на Малага:
“Това, което преследваш, бяга от теб.”
Важи за абсолютно всичко. В конкретната ситуация става въпрос за Museo Picasso Málaga – великото място, в което има повече от 200 произведения на Пикасо, дарени от семейството му. За да разгледаш целия музей, са ти нужни около 2 часа, особено ако искаш да обърнеш внимание на детайлите. Ние в онзи ден разполагахме с 4 часа за всичко. Смятайте. :’) Но аз изпитвах огромно желание да се запозная отблизо с творчеството му. Загубихме 15-20 мин. в опити да открием музея. Не е сложно, не е и далеч от катедралата. Просто ти трябва достатъчно време, за да се насладиш максимално на всичко, което виждаш около себе си. Отнема време.
И ето надписът – museopicassomálaga – точно, както го гледах на снимките преди това. Още няколко дози вълнение. Решихме да влезем, куфарите бяха плътно до нас. По същия начин и излязохме, след като ни изгониха, тъй като супер усмихнатата жена на входа ни каза, че куфарите щели да надраскат пода. :’))))) Няколко дни по-късно се върнахме, решени, че ще влезем. Ами, беше затворен.
Съвет: ако решите да посетите Музея на Пикасо в Малага,
не си мислете, че персоналът е на 100% подготвен за туристи от която и да е точка на света. Отървете се от всичко, което би надраскало пода или би закачило тавана например.
Приятно прекарване, очаквам снимки!
Неуспешното докосване до творчеството на Пикасо не ни разочарова. Напротив – подтикна ни да потърсим други артисти. Всъщност, те сами дойдоха при нас, докато се разхождахме на пристанището. Обикновено, когато знаем, че градът, в който отиваме, има пристанище, директно се запътваме натам. А пристанището в Малага е на брега на Коста дел Сол на Средиземно море и е най-старото постоянно действащо в Испания.
Там е цялото спокойствие. Можеш да затвориш очи и в секундите между вдишването и издишването да чуеш кавър на “Valerie”. Случи се. <3 Нужно ли е да казвам, че беше хубаво? Следващият път ще си подарим и залез там.
И ето, че все пак “съдбата си знае работата”.
На тръгване от града, случайно попаднахме в арт квартала “Сохо”. Намира се близо до Центъра за съвременно изкуство в Малага, по бреговете на река Гуадалмедина и в близките улици. Някога е бил западащ квартал, но впоследствие улични артисти са го реновирали и изцяло преобразили. Трудно би могъл човек да не го забележи. Особено ако мине покрай най-голямата картина, която е висока няколко етажа. Сякаш си в “капан”, само че не пловдивски, а испански.
А на 50 км. на север от Малага се намира “скритото бижу” на Андалусия – малкото градче Антекера. То е наречено “кръстопътят на Андалусия”, тъй като е централната точка на Севиля, Кордоба, Гранада и Малага. Атмосферата там е магнетична. Има историческо монументално богатство, което включва музеи, художествени изложби и 33 църкви. Представете си го така – има по една на всяка от уличките и площадите.
Особено забележителни са две от тях, датиращи от средата на XVI век. Едната е Real Colegiata de Santa María, която гледа към римските бани.
Другата е Parroquia San Sebastián, чиято камбанария е добавена в началото на XVIII век.
Ще завърша разходката с едно от най-впечатляващите места е крепостта Alcazaba, която е на върха на хълма над града. Построена е през XIV век, за да защити своите мавритански жители от християнски нашественици. Когато се изкачихме на камбанарията ѝ, функцията на крепостта беше единствено да ни защити от негативни мисли, тъй като гледката бе…
Всичко това се случи в рамките на два дни.
Единият бе посветен на Малага, а другият – на Антекера. Вярвам, че числото 3 носи щастие, така че отсега започвам да explore-вам цялата област Андалусия, за да усетя вкуса на сангрията навсякъде и да се наслаждавам на фламенкото. Елате с мен!
От Ния Андонова