Лолита – чисто парче изкуство I BAKC Litcast

Сподели с приятели

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

С този епизод започва новата литкаст поредица на BAKC, в която основна тема ще бъдат книгите, историите и техните автори.

„Лолита“ на Владимир Набоков несъмнено е литературен шедьовър, чисто парче изкуство сътворено от космополитен гений. В подкаста ще разберете повече за автора, структурата на романа и впечатленията на Берки и Калата.

Накратко за произведението

Историята е разказана от първо лице от героя, който носи натрапчивия псевдоним Хумберт Хумберт. Основното действие засяга един определен епизод от неговия живот, когато той се запознава с дванадесетгодишната Долорес Хейз. Това, което следва, не е любовен роман, но езикът и стилът на Набоков са изключително цветни, оцветящи белите страници с патологична страст, сарказъм, ирония и поетичност. Въпреки че някои анализи се стремят да открият морална поука, алегория или символизъм, Набоков отркито заявява, че тези неща не са заложени в „Лолита“. Историята е написана, заради самото изкуство, не с цел активизъм или пошла пропаганда.

 

Откъси от епизода:

Много е смел ходът на Набоков да засегне точно тази тема. По това време, в което е писан романът, малко хора са говорили за проблеми от този вид.

Разбираме защо Х.Х. има това болестно състояние – той преживява доста голяма загуба, когато е бил на 13 г., на своята първа голяма любов. След това постоянно я търси, докато не намира Лолита. С нея той изживява втората си голяма любов.

Наблюдаваме този типичен похват от изкуството да имаш оправдание за някоя своя грешка. Доста силно е застъпен и прави впечатление колко често героят се оправдава. Това е типична човешка черта – да си казваш, че не е чак толкова зле, не правиш чак толкова лошо нещо.

Харесайте, споделете и очаквайте още епизоди за света на литературата –

в Spotify, Mixcloud, Google Podcasts и Apple Podcasts