Любими места в Благоевград
Благоевград – мястото, в което се родих, мястото, където израснах. Това, на което изпих първата си бира, и онова, в което срещнах първия си приятел. Тук, където пиша това (вкъщи, в леглото си), и там, където го прочитам (навън, в парка). Навсякъде е хубаво, навсякъде е уютно и познато. И все пак, има места, на които до ден днешен не мога да се наситя. Истински магнити за тялото и мисълта. Докато четете това, не бързайте да хванете такси, нито пък автобуса. Градът е малък, повървете пеша. Разходете се, не бързайте за никъде. Водя ви до моите любими места в Благоевград. Тук времето никога няма да ви свърши, но все ще ви бъде недостатъчно.
Хайде да се изгубим, за да се намерим!
5. ЮЗУ
Югозападният университет “Неофит Рилски” е един от най-големите държавни университети в страната. Но не сградата му е впечатляваща, а самото място. Намира се се на ул. “Иван Михайлов” №66. На пръв поглед нищо впечатляващо, на втори – всичко, от което се нуждае човек – зеленина, чистота, изоставени сгради за фотосесии и път, на който всеки би могъл да се научи да кара скейтборд, без никой да му се присмива отстрани. А пък ако парчето “Hit the Road Jack” ви се е запаметило в главата, (както стана при мен наскоро), можете да се настаните удобно по средата на пътя в самия комплекс, без да се притеснявате, че всеки момент някоя кола ще ви сгази и няма да остане и помен от идеи за снимки.
4. Квартал “Вароша”
Думата “вароша” идва от прабългарски и означава “стар град”, а началото на застрояването му се датира към XVIII век. Разхождайки се по тесните калдъръмени улички на квартала, жителите и гостите на града имат възможността да се насладят на уникална архитектура и исторически паметници като църквата “Въведение Богородично”, къщата на Георги Измирлиев и Регионалния исторически музей. Свързвам кв. “Вароша” с възрожденски дух и разнообразни занаяти. Мястото, на което можеш да се научиш да свириш на китара, докато рисуваш върху стъкло.
И така, докато минавах оттам, се натъкнах на интересна гледка – художник, използващ слънчевия съботен следобед, за да рисува върху бяло петно.
3. Бачиново
За момент се замислих дали изобщо е нужно да пиша локацията на този парк. Той е “ей там, някъде”, в (далеч)ината. Далеч от лицемерието и злобата на хората, далеч и от небрежно захвърлените хартийки по улицата, но пък изключително близо както до водни колела с формата на лебеди, така и до живи лебеди, плуващи в езеро. Паркът е олицетворение на идеалния баланс между спокойствие и приключение. От разходка сред разнообразни дървета и растения съвсем съзнателно можеш да се отделиш на два метра от земята чрез въжения парк “Коколандия”. Той представлява ред от въжени препятствия и определено ми помагаше да се почувствам като Тарзан, когато бях малка.
2. Американския университет – AUBG (кампус)
Обожавам кампуса на AUBG. Ако мислите, че има някаква сериозна причина – не, няма. Спрете да мислите, спрете и да разсъждавате както правя аз всеки път, когато съм там. За мен това място е отделна галактика, чиито обитатели са герои от комикси и феи от приказки. Цветни коси. Н а в с я к ъ д е! Мрежести чорапогащници. О щ е п о в е ч е! Атмосферата е готина, сякаш си в сериал на Netflix. Можеш да си намериш любима пейка или пък много такива, на които да си създадеш спомени. Аз вече имам, но няма да ви разказвам историята на всяка. Поне не сега.
Любимите места за снимки също не изостават (в процес съм). Можеш да срещнеш хора, които никъде другаде в Благоевград не би успял да видиш. Дори и в България. Например, представете си, тичайки рано сутрин по алеята, да разпознаете Josephine Langford и Hero Fiennes Tiffin заедно с екипа на “After” да заснемат трета част от поредицата. Да, дори когато си го повтарям наум и го пиша, осъзнавам колко нереално звучи и изглежда. Факт е, хора. Ф а к т. Превърнаха AUBG във Вашингтонски университет и когато излезе “After We Fell“, се чувствайте свободни да ми пишете нещо от сорта на: “Господи, посещаваш магически места”. И да, готино беше да отидеш до Вашингтон с такси и да се върнеш пеша.
Не на последно място, можеш отидеш на мюзикъл, каквито клуб “Бродуей” към Американския университет прави всяка пролет.
Х и п н о з а.
1. Драматичен театър “Никола Вапцаров”
Винаги съм искала да живея в театър. И като една истинска драма куийн на моменти, доста често седя пред, зад, до и в сградата на театъра. Той е създаден пред 1919 г. и е носител на множество награди от национални прегледи и фестивали – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музика. От 2013 г. насам всяка година там се провежда фестивалът “Тара-ра-бумбия”, чиято мисия е да подпомага и да дава възможност за изява на млади театрални творци, осмелили се да експериментират. Освен това публиката има възможност да се наслади на представления, режисирани от най-ярките и провокативни имена на българската сцена.
Последната ми разходка на това място бе свързана именно с предстоящата премиера на “Панаир на суетата” по романа на Уилям Текери. Срещнах се със заместник-директора на театъра – Севар Иванов, който ми показа декора и ме накара да се замисля за неща, които никога досега не са ми правили впечатление. Оказа се, че и на него не са му. Например, зад кулисите имаше кукла бебе. Веднага я забелязах и казах: “О, виж, тук има бебе!”, а той отвърна: “Ъ-ъ, да, част от декора е”. Ако аз не съм свикнала да минавам около подобни предмети всеки ден и усещам едно магическо усещане спрямо всичко, то той определено е свикнал. Сред останалите неща имаше стълба, която по неговите думи “не води доникъде”. Тогава определено бях на същото мнение, но сега си мисля, че крайната ѝ дестинация е свързана с уют, талант, драма… и ставам асоциална!
От Ния Андонова
