Ранно лято в Португалия. С чужденци
Завърших! Два дни след бала вече бях на път.
Летях към слънчева Португалия. За пръв бях в Порто преди 3 години и сърцето ми остана там, въпреки лошото време, което заварих. Португалия се превръща в дестинация, станала все по-достъпна и все по-популярна в последните години. Най-вече поради директните лоукост полети до Лисабон от София. Но не бях в Лисабон.
Крайната дестинация беше Фаро, в най-южната част на страната, столица на региона Алгарве, основна дестинация за плаж и морски вълни в Португалия. Ранното море не беше основната причина за пътуването ми (не че не му се насладих де).
Бях там по европейската програма „Еразъм +“.
За който още не знае какво е това: програма, която дава възможности за младите европейци да участват в младежки обмени, тренировъчни курсове и доброволчески инициативи в цяла Европа. След което да приложат наученото в своя живот и в живота на общността си. Една прекрасна инициатива, с която да разшириш кръгозора си, да обмениш и да получиш опит, да посетиш интересни места и да се запознаеш с много нови хора. Това беше петият проект, в който съм участвал. Обикновено след проект по „Еразъм“ се връщам зареден, научил нещо ново и създал нови приятелства.
Във Фаро бяхме събрани участници от Португалия, Испания, Кипър, Хърватия, Румъния и България. Една южноевропейска фиеста. И цялостното чувство беше на неспирна забава и опознаване. За мен това беше една от най-сплотените групи. Националните разделения бързо отпаднаха. На проекта посрещнах деветнадесетия си рожден ден. Беше един от най-специалните ми някога. Празнувах го не с непознати, а с близки хора. Незабравимо беше.
„Еразъм +“ е място за срещи. Навсякъде из Европа.
Португалия беше фонът, на който се срещнахме. А тя предлага доста. Сравнително леката проектна дейност даде възможност и да опознаем хубаво града. Във Фаро настояще и минало се сливат. По запазените павирани улици с типична иберийска архитектура, чиято фасада е украсена с характерните за Португалия azulejos се помещават магазини, ресторанти, барове и нощни клубове.
Градът е с над 2000 хиляди години история. Основан от финикийците, част е Римската империя, Арабският халифат, докато през средата на 13. век градът не става част от Португалия. Архитектурата от предишните периоди е силно засегната от лисабонското земетресение от средата на 18. век. Сегашният облик на града е от 19. век.
Въпреки това е запазената ренесансовата порта на града Arco da Vila и естествено катедралата и епископския дворец. На площада до Arco da Vila е и марината на града, където богаташите са оставили на показ скъпите си яхти. Всяка вечерна разходка завършва с „улицата на престъпленията“. Там се помещават баровете и клубовете на града. Сутрин са притихнали, но падне ли вечер неголемите запазени стари сгради оживяват. Латино фиестата се събужда.
Португалия има специфичен чар.
Там времето се забавя и се оставя да тече на спокойствие.
Там няма да видите никой да бърза. Имате възможността да се насладите на цялата атмосфера. Едно от най-приятните неща, които може да направите е да седнете в кафене, да си поръчате чаша кафе и pastel de nata. Тогава времето спира, докато се наслаждавате на кафето и тарта с карамелено-млечен крем.
Алгарве е дестинация за морски туризъм. По-скоро за океански. За разлика от черноморския и средиземноморския чай океанската вода не е вряла от летния пек. По океанските плажове се крият природни богатства – пещерите в Бенажил. За жалост не успех да ги посетя – причина да се върна. До отида на плаж в някоя пещерите.
Всяко хубаво нещо си има край. Португалците имат специфична дума за това горчиво-сладко чувство – saudade. Щастлив съм, че се случи, но вече приключи. Посетете Португалия, ако можете. С програмата „Еразъм +“ ще можете. Дори ще ви е по-изгодно. Страната на фадото крие свенливо своята красотата зад маската на големия си испански брат. Едно голямо obrigado!
От Волен Чилов