Лексикон на инди музикантите 

Част I

Вече сме ви разказвали за Arctic Monkeys, Alt-J, Bastille, Bon Iver, Billie Eilish, Chase Atlantic, Cavetown, FKA Twigs, Glass Animals, Halsey, от поп културата пък сигурно сте дочули за Joy Division, Lykke Li, Paramore, Marina and the Diamonds… Но инди изпълнителите са много рядко известни имена. Самият жанр инди предразполага към малко повече бунт срещу индустрията, повече ъндърграунд концерти, повече познати лица сред феновете. Като независима медия, ние имаме специални чувства към точно тези изпълнители, които често изпадат от радара на големите медии и фестивали. Подготвили сме ви един справочник/указател/речник/именник/адресник/лексикон (както искате си го наречете), който да използвате да впечатлите компанията със задълбочени познания за инди култура. 

 

A

Може би защото са първи в списъците, някак има доста повече известни имена сред музикантите с А, но две мои любими групи все пак често остават извън светлините на прожекторите. Откакто майка ми ме запозна с филма “10 неща, които мразя в теб” някъде във втори-трети клас, бандата Air станаха част от моя “опитвам се да бъда Кат Стратфорд” плейлист. “Sexy Boy” е песента, с която те участват в гореспоменатия филм, но мой любим техен албум е от музиката за друг кино шедьовър – “The Virgin Suicides” (албумът е със същото име).

 

Пак покрай големия екран открих и The Avalanches, които пък са част от любимите изпълнители на продуцентската компания за филми за екстремни спортове Sherpas Cinema. Само едно 4-минутно клипче успя да ме зариби по The Avalanches, а те дори не бяха във фокуса му. Музиката им е микс между рап, денс и инди рок ала MGMT, а настроението им е несравнимо и няма жанр или определение. 

 

 

B 

Само на втората буква в азбуката и вече ми е трудно да повярвам, че тези изпълнители са почти безисвестни. Това някой да пропусне нежните поп-блус песни на Bahamas си е направо грехота! Не бива нито един себеуважаващ се ценител на инди музиката да остави “Bad Boys Need Love Too”, “My Love”, “All The Time”, “All I’ve Ever Known” извън плейлистите си. За любителите на по-силните акорди и стрес-индуциращия ритъм (които може и да съвпадат с любителите на Bahamas, място има за всички в този фендъм), Bloc Party са насреща. С много първичен поп-пънк стил, Bloc Party са виновниците за шедьоври като “Hunting for Witches”, “Banquet”, “The Pioneers”, а за днешните времена много подходяща е е песента “Price of Gasoline”. Забавяме отново малко темпото с BADBADNOTGOOD. Името е подвеждащо: нямат една лоша песен. Наскоро се прочуха в TikTok с ремикс на песента им “Time Moves Slow”, но аз препоръчвам също “In Your Eyes”, “Confessions Pt. II” и “Please Do Not Lean” на Daniel Caesar, на която те дават много дълбочина. 

 

C

Вече навлизаме в същината на инди музиката, ако има такава в жанр, който разчита на широкоскроеността си. Car Seat Headrest са идеалната компания на Arctic Monkeys, The Strokes и Cage the Elephant в плейлист. Истински инди рок, от 0:00 до последната секунда, хванете “Sober to Death”, “Devil Moon” или което и да е тяхно произведение и се убедете сами. Chet Faker също не е за испускане: той разчита малко повече на компютърен ритъм и repeat бутона от по-известните инди изпълнители, които се придържат към принципа на традиционни инструменти, използвани по нетрадиционен начин, но музиката му е толкова многопластова и чувствена, че не може да остане просто lounge mix. 

Чет Фейкър, Ник Мърфи и неговите 10 най-добри песни

Обръщаме се към феминистката инди музика с трима представители: Cherry Glazerr, които не се страхуват нито от високите децибели, нито от лежерните рифове и ефирни мелодии; Chromatics, които от нищо не се срамуват и успяват да използват части от песни на Cindy Lauper, Nick Cave и Kate Bush  и да ги направят свои и модерни, често се прокрадват в саундтраковете на младежки Netflix сериали; CHVRCHES, които ни транспортират в 3000-та година с техно, вдъхновено може би от Massive Attack, или Daft Punk, или просто извънземни. 

 

D

Може би най-депресарските инди изпълнители в моя плейлист подобаващо се подреждат под буквата D. Вече не помня как се натъкнах на Dillon, но от години тя е моя музикална спътница. Бразилката с немско гражданство е изненадващо тиха и плаха, както като певица, така и като публична фигура, но пък семплите й нежни парчета понякога са по-силни от най-агресивния рап или хард рок. За да навлезете в света й ви трябват само няколко секунди от “Thirteen Thirtyfive” и после вече въртите цялата й дискография. Daughter е също толкова тиха и ефимерна и все пак песните й са като цунами от емоции: посланията на лириките й от песни като “Smother”, “Run”, “Youth”, “Medicine” просто се стоварват върху сърцето и помитат всякакво предишно чувство със себе си. 

Damien Rice също е удобно рамо, на което да поплаче човек. Романтик и меланхолик, какво има да не му харесаш. Албумът му “О” от 2003 е един от най-искрените и леки албуми в инди историята. 

 

 

E

Малко урок по инди история: инди не е нов жанр. Доказателство: Echo and the Bunnymen. Край на урока. С албум като “Ocean Rain” от 1984 разбира се, че ще останат запомнени като едни от основателите на жанра. Диаметрално противоположни на тях са Empire of the Sun, които обаче не могат да бъдат пропуснати, защото те са друг исторически момент в инди жанра. Макар че на първо слушане песни като “Walking on a Dream”, “We Are the People” и “Alive” да звучат точно като летен диско поп, цялостното творчество на Empire of the Sun е всъщност много значимо за времето си: те реално използват мелодии и техника, които ще са по-известни 2012-2014, отколкото ранните 2000-ни, когато те основно творят. И после изчезват. Инди визионери. 

Ако ви е домъчняло за онова, истинското инди, с акустичните китари и закачливите bridge-ове, Edward Sharpe and the Magnetic Zeros  са насреща, че даже и банджо вадят. Като представители на американското инди, нямам как да не се намеси малко кънтри и хумор в звученето на групата, което ги и прави доста разпознаваеми. 

 

F

По-средата на тази първа част от лексикона, за да балансират цялата концепция, седят едни съвсем типични инди групи като Fitz and the Tantrums и Franz Ferdinand. Като представители на инди рока, от тях винаги можем да очакваме приповдигнати поп-рок мелодии с малко хапливи текстове, както са песните “Out of My League” и “Moneymaker” на Fitz and the Tantrums или “Take Me Out” и “Eleanor Put Your Boots Back On” на Franz Ferdinand. Fink е съвсем друга категория музикант заради тежестта на емоциите. Не е съвсем непознат на българската меломанска задруга, че даже концерти е изнасял в София, но все пак остава някак в тъмното кьоше на инди сцената. Не случайно едно от най-добрите му парчета се казва “Perfect Darkness”.  

Future Islands просто се радват, че са тук. Лека и разбираема музика, едновременно много синт-поп и много алтърнатив рок, някак просто им се получава на тези острови да се причислят към инди архипелага. С песни като “Seasons”, “Awake & Dreaming”, “Aladdin” няма как да ги отхвърлим. 

 

G

Grizzly Bear отново ни връщат към корените на инди музиката. Традиционалисти и иноватори едновременно, те са по-скоро явление отлколкото просто група. “Two Weeks”, “Ready, Able”, “Slow Life” са само плитчината на наистина невероятното наследство, което ще имаме от Grizzly Bear. Grouplove са не толкова изтънчената, истински тийнейджърската инди група, чиято музика се крещи, а не се пее. Струва ми се, че “Tongue Tied” и “Raspberry” са идеални за кръщенето на нова кола. Вие ще кажете. 

 

 

H

Тук можем надълго и нашироко да си говорим за Hozier, който скоро ще ни зарадва с дългоочаквания си трети албум… но няма, защото той заслужава цяла статия от 5 части само за неговата музика. Докато чакаме да ни представи новите си парчета можем да се позабавляваме с The Happy Fits: модерен поп-пънк, идеален за някоя петък вечер. За по-късните петъчни часове или пък най-ранните часове на съботата Hippo Campus са по-добрият избор: все пак предоставят добро настроение и енергия, но няма да предизвикат гнева на съседите. За вече лежерната неделя може да се доверите на Die Höchste Eisenbahn, германци с класа и отношение към инди акустичната музика. 

Хозиър и 10-те най-красиви цитата от неговата музиката

 

I

Връщаме се малко към корените на американското инди с Iron & Wine. На феновете на поредицата “Здрач” той (Sam Beam под псведонима Iron & Wine) e стар познайник: негова е песента “Flightless Bird, American Mouth”. С последния си краткосвирещ си албум “Lori” (2022) поема по странична пътечка от традиционния инди фолк и въвежда малко електроника и класика в композициите. 

Под буквата I е и легенда на жанра: Imogen Heap. На българската публика е известна покрай песен на Kanye West, където той я семплира, но тя е необикновен талант. Експериментира смело с различни технологии и начини на композиране на инди електроника, като за последния си проект – саундтрака на подкаст за природозащитничество – семплира звуци на диви животни и създава едни от най-красивите електро мелодии, които съм чувала. 

 

 

Инди рокът си има нови лица: Inhaler, с които се запознахме тази година като подгряваща група на концерта на Arctic Monkeys, заслужават повече внимание и да се откъснат от определението, което току-що им лепнах. На живо енергията, която предават на публиката, е невероятна и като се има предвид, че са все още много млада група с минимален опит, това си е наистина постижение. Препоръчвам да започнете с “Cheer Up Baby” и “Who’s Your Money On? (Plastic House)” пък след това вече сами ще си намерите посока през засега кратката им дискография – зарибяват от първите секунди. 

Inhaler: Групата, която ще подгрява Arctic Monkeys на пристанището в Бургас

J 

 Кой каза, че емо и инди не вървят ръка за ръка? Ами, никой. Jimmy Eat World така или иначе са известни и в двата жанра, а с музиканти от тяхната класа не може да се спори. След като ги въртят по няколко пъти на ден по българските рок радиа, значи наистина са по-известни отколкото очаквате. Съвсем друга е историята с Japanese Breakfast, на която тепърва й предстои да пробие по световните радиа. Малко електро поп, малко фънк, щипка джаз, сол и осемдесетарски вайб на вкус: дали е рецепта за успех, предстои вие да решите.

Jamie B Commons обаче е трдиционалист: той се посветил изцяло на фолк инди с блус привкус, не добавя никакви консерванти, заради и което се появи и изчезна бързо. Песни като “Karma (Hardlines)” и “Rumble n Sway” обаче и с изтекъл срок на известност си остават едно доста освежаващо допълнение към музикалните листи за път. James Bay тръгна в същата инди посока с “Let It Go”, с която изгря и залезе (поне в България), но после рязко смени курса към малко повече поп, като в “Pink Lemonade” и “Us”. Необикновения му регистър е най-интересната част от песните му, определено е изпълнител, който се харесва повече на занимаващи се с пеене хора, отколкото инструменталисти, но всички му дайте шанс да ви изненада. 

 

 

K

Kongos открих покрай реклама за кола: колата не запомних, но песента “Come With Me Now” си царува в подсъзнанието ми. Музиката на Kongos е толкова лесна и зарибяваща, че се появява в ума ми винаги в най-неподходящия момент, особено когато се опитвам да решавам интеграли. The Kooks имат същото това качество, борят се за първото място дори с “Naive”, “Seaside” и “Bad Habit”. Kaiser Chiefs са от предното поколение “паразитни” групи: не можете да ме излъжете, че никога не сте имали ден, в който след малко рок радио сте си припявали с часове “Ruby, Ruby, Ruby, Ruby/ do ya, do ya, do ya, do ya/ know what you doing, doing to me?” Да, това са те. А имат и още такива запомнящи се парчета, като например “Everyday I Love You Less and Less” и “I Predict a Riot”. Kelsey Lu обаче е интелектуалка: нейната музика изисква внимание, анализ и пълна концентрация. Но след второто или третото слушане на “Due West”, “Foreign Car” или “Poor Fake” вече стават и за танцуване (“Shades of Blue”, “Blood” и “Rebel” обаче си остават силно емоционални). 

The Kooks – рафиниран инди рок

 

L 

LCD Soundsystem май никога не са оглавявали някой лист, затова аз им давам тази възможност тук като първи представители на инди банда с L. Тях също ги открих покрай Sherpas Cinema, което е доста показателно за качеството на тези продукции. Определено неопределими: няма как да опиша каква точно е музиката на LCD Soundsystem, тя е повече преживяване отколкото мелодия с текст. Lykke Li също съумява да създаде такъв амбианс и преживяване чрез много свободни и смели експерименти в поп инди-то. Известна най-вече с “I Follow Rivers” и “sex money feelings die”, Lykke се проявява повече като нишов композитор и изпълнител. Препоръчвам да преслушате и “Gunshot”, “Kill For You”, “No Rest for the Wicked”. Но звездата тук трябва да дам на Lous and the Yakuza: от толкова време се чудя как да пиша за нея, но все не успявам да я вмъкна в точния контекст! Но за белгийско-нигерийската изпълнителка контекст и жанр няма: френски инди поп рап с африкански корени. Не се претоварвайте в опити да си представите какво означава това, само си пуснете нейния NPR Tiny Desk Session и ще разберете. 

 

 

M 

Тук е точната среда на латинската азбука, но сред музикантите с М няма никакви средини, само висини (освен ако не говорим за златната среда). M83 са ви познати от множество кинематографични видео есета в YouTube, а ако сте нормални хора, които не си губят времето, значи ги познавате от TikTok. Те творят основно в електро амбиент подразпределението в инди жанра и са често използвани и директно във филмови саундракове. Преслушайте “Midnight City”, “Outro” и “Wait” и се убедете сами. Mogwai също са доста амбиент като вайб, но си остават чист инди рок. Композициите “Take Me Somewhere Nice” и “Ritchie Sacramento” доста добре обобщават цялостния им диапазон.   Тук, по средата, няма как да не споменем изпълнители, които са направо олицетворение на инди корените. The Mountain Goats са едни от тях. Интересен факт за тях е, че са любимата група на автора Джон Грийн и може да намерите много препратки към техни текстове в книгите на Грийн. Подобно, Murder by Death са банда, която не можете да сбъркате за нещо друго освен американа инди рок група. Много нишови и целенасочени, цялостната им дискография е наистина силна откъм музикална композиция и емоционалност, точно както си трябва за инди.

 

 

Мое скорошно откритие са Morphine. Те представляват деветдесетарското инди. Албумът им “Good” е не просто добър, името е подвеждащо. Той е направо вълшебен. Песни като “You Look Like Rain”, “Good” и “I Know You Part I/Part II” някак размиват границите между реалността и мечтите. От новото поколение инди имаме mxmtoon, която е много в крак с времето. Млада и нова изпълнителка, но вече с доста последователи, mxmtoon наскоро издаде нов албум, с който доста ме впечатли: текстовете й са много зрели и показват разбиране за цейстгейста на нашето поколение днес, а мелодиите са базирани на семпли, нежни, но и забавни хармонии. Красота. От MS MR отдавна нищо не сме чували: те си останаха в един друг цейтгейст, този на 2010-те, но и те като mxmtoon успяват с текстовете и музиката си да предадат грижите и желанията на времето. Албумите им вече се усещат като капсули на времето. 

 

Почивка. Intermission като песента на Blur. Изминахме дълъг път прези историята и съвремието на ъндърграунд инди музиката, но ни остава още толкова. Сега обаче спираме на една интергалактическа бензиностанция да презаредим, да подредим мислите си и да обмислим подредбите на тези изпълнители в плейлисти. После отново скачаме към дълбините на инди-то с част втора на Лексикона на инди музикантите.