Лексикон на инди музикантите, Част II
След кратка почивка за тоалетна и кафе е време да напуснем интергалактическата бензиностанция, на която се спряхме след дългия път от А до M от историята на инди музикантите. Последно слушахме MS MR и техния типичен 2010 електро-поп. Сега превъртаме до другата страна на касетата, слагаме коланите и надуваме колоните за b-side на Лексикона на инди музикантите.
N
Няма по-добър начин да се намерим отново инди настроението от музиката на Neutral Milk Hotel. Добре познати акустични китари, кристално чисти вокали и равномерен ритъм като от всяко американа инди, което обичаме. Добавят за оригиналност малко брас секция за цвят тук-таме и леко плашещи и не-намясто звуци наподобяващи саундтрака на филм с извънземни от Холивуд.
Nova Twins са пълната противоположност на спокойните и предвидими NMH. Дуото Amy Love и Georgia South разработват свой собствен нишов жанр, в който по техните думи “вече няма правила.” Експлозивен електро метъл създават двете бунтарки и определено не следват никакви трендове или учебници. Песни като “Athena”, “Puzzles”, “Cleopatra” от новия им албум “Supernova” не са за изпускане.
O
И вие ли седяхте с часове в YouTube да гледате видеата на OK GO, в които от едно бутнато домино се стига до взривена кола, или сте имали нормално детство? Ако да, чудесен вкус. Ако не, все още не е късно да се запознаете с цялостното творчество на тази доста креативна банда. Може да започнете от “Skyscrapers” или “Here It Goes Again” и да продължите чак до албума, който продуцират специално за workout mix на Nike. Но в случай, че сте по-скоро в настроение да си пуснете просто малко музика за фон, Orla Gartland може би е по-добрият избор.
Изпълнителка, на която предстои да се утвърди, Orla, е продукт на YouTube-indie-cover-girl тренда също като chloe moriondo, dodie и Tessa Violet. Вече израснала тази фаза, но и набрала последователи, Orla най-накрая издава оригинална инди поп музика със силни послания. Препоръчвам “Why Am I Like This?”, “Things That I’ve Learned” и “Codependency”, за да усетите пълния ѝ диапазон. За парти музика не я препоръчвам, но пък винаги имате The Orion Experience за петъчните и съботните вечери и много ранни сутрини. Само 30-тина секунди от “Queen of White Lies”, “The Cult of Dionysus”, “All Dolled Up” или “Like Sexy Dynamite” са достатъчни да запалят дансинга.
Okay Kaya не се вписва в тази обстановка обаче.
Нейната музика е по-скоро за изтрезняването, макар че е толкова експериментална може да ви обърка повече и да накара света да се върти по-бързо. Съвсем наскоро, на 4. ноември, норвежко-американската изпълнителка издаде нов шедьовър с експериментални балади, “SAP”. Макар да не влезе в никакви чартове, заслужава място във вашите плейлисти.
P
Трудно е да впишем Passion Pit в един жанр. Само в албумът им “Manners” се разчитат няколко отделни жанра: рок, диско, електроника, дори малко пънк? Може би пък при слушане вие ще намерите и още. Да не се объркате само с Peach Pit, които добре се вписват в инди рока. Те са една от малкото групи, която работи по часовник: на всеки две години – албум. През март издадоха последната си творба, “From 2 to 3”, която едновременно показва майсторството им в инди традицията, но и колко много са се развили извън жанра. Pavement са група от по-старото поколение инди рок с леко гръндж нотки (все пак в крак с времето си), най-вероятно част от бандите, вдъхновили повечето изпълнители в този лексикон. Добре познати са парчетата им “Harness Your Hopes” или “Cut Your Hair”, но и по-непознатите им песни са златни. PVRIS съвсем не можем да наречем традиционни. Те по някаква случайност се намърдаха в емо средите, макар че са инди поп-рок, който няма много общо, освен може би визия, с твърдия пост-хардкор или пънк ривайвъл на емо сцената. Но все пак заслужават възможно най-много последователи заради невероятната си музикална гъвкавост и непредвидимост.
Q
Стигнахме до една от буквите, с която малко имена започват. Малко като “ь” на инди азбуката. Но все пак има изпълнители, които се подвизават под Q. quinnie e една от тях и е толкова непозната, че Google показва резултати за някакво силно лекарство със сходно име вместо нейната музика. Честно казано обаче, има лечебни свойства песента “touch tank”. Дори и “gold star” също. Може би Google все пак никога не греши. Нейна съседка в лексикона е Qveen Herby, която с провокативните си текстова успя бързо и лесно да покори TikTok и Instagram. Познавате я от експерименталните й инди рап песни “sugar daddy”, “Obitchuary” и “Abracadabra”.
R
В зората на инди рока The Replacements са творили. С песни като “Androgynous”, “Swinging Party” и “Nightclub Jitters” няма как да са заменяеми или да бъдат просто резерва: те са си върхът на индито от 80-те. По стъпките им вървят Rainbow Kitten Surprise, които започват да издават музика почти 20 години по-късно, но са също толкова основна група за изграждането на жанра в новото време, колкото The Replacements в самото му начало. Като имат парчета като “It’s Called: Freefall”, “Lady Lie” и “All’s Well When It Ends Well” няма как иначе.
В малко по-различна посока повежда жанрa Rhye със своите мелодични, предимно любовни, парчета. Но няма място за оплаквания, само за похвали: лекия инди поп с RnB привкус е прекрасно допълнение към някой вечерен микс или плейлист за из път. Raveena сякаш от него е взаимствала техниката да смесва RnB с инди и сега я доразвива с доста класически женски тематики и емоционалност. А пък за RX Y остават меките вокали и приспивната напевност, които той развива в основен под-жанр вместо само музикален похват като при Rhye. Фееричната атмосфера на албумите на RX Y е неповторима и толкова впечатляваща, че е невъзможно да не намерите поне една песен, която да спечели сърцето ви.
S
Seafret също имат способността да пренасят слушателите си в някакво друго, магично измерение. Чувството да слушаш “Atlantis”, “Oceans”, “Be There” или “Love Won’t Let Me Leave” е като летене, или дори свободно падане: лек страх от болката, но много повече въодушевление от смелостта да поемеш този риск. Дългосвирещият албум “Night Time, My Time” на Sky Fereira, който засега е и единственият ѝ, предоставя подобно преживяване също, особено парчета като “Everything is Embarrassing”, “Nobody Asked Me If I Was Okay” и “Heavy Metal Heart”. Ако не сте запознати с нейната музика, сега е добър момент да го направите, защото скоро предстои да издаде втория си, доста дългоочакван, албум.
St. Vincent вече има дълга дискография и доста последователи, но все пак заслужава и повече внимание, отколкото ѝ се дава в момента. Няма един пропуск: от първия до последния си албум, през всичките си метаморфози, St. Vincent успява да постигне най-близкия до перфектността резултат.
Коя е St. Vincent?
serpentwithfeet е интересен случай: въпреки че твори смилаем инди поп, той не успява да достигне широка публика. Може би му трябва малко помощ от вас: изслушайте албумът му “DEACON” и преценете дали заслужава. За мен отговорът е “да.”
Superorganism, за съжаление, сякаш достигнаха своя залез преди да са преминали през зенита си. Започнаха силно с песни като “Something For Your Mind” и “Prawn Song”, но изчезнаха за твърде дълго време и не можаха да хванат вълната на славата си и да сърфират към златния хоризонт на популярността. Индустрията има само да губи от този случай.
T
За мен е невъзможно да пренебрегна каквато и да е препратка към Шекспир, заради това и Titus Andronicus са задължително попълнение в този лексикон. Но и не само: те заслужават да бъдат тук. Малко по-агресивни от обичайните инди банди, Titus Andronicus са едно edgy допълнение към плейлистите за из път или за плашене на съседите.
Съдбата на They Might Be Giants е малко по-различна. Сякаш никой не ги познава, но всъщност всички ги познават. Тяхна е песента “Istanbul (Not Constantinople)”, което е достатъчно обяснение какво имам предвид: мелодията веднага се измъква от дебрите на подсъзнанието, но живее там без да е обвързана към определен изпълнител. Други песни, които си заслужават да им отделите пространство между ушите си са “Stuff is Way”, “Cowtown”, “Where Eyes Don’t Go”. Достоверно обхващат пределите на странността на They Might Be Giants (която е горе-долу безгранична).
U
Unknown Mortal Orchestra си живеят и творят в свой собствен свят. Може би и заради това сами доминират буквата U. Музиката им е непредвидима и леко налудничава: напомня едновременно на ранен David Bowie, на типични alt-j и на оригиналните парчета DJ-аматьорите, които пускат в някой софийски ъндерграунд/артхаус/бохо клуб. Ако често се подвизавате на такива места, на 89% съм убедена, че “So Good At Being in Trouble”, “Multi-Love”, “Can’t Keep Checking My Phone”, “I Killed Captain Cook”, както и още доста парчета от дискографията им, които оставям сами да намерите или те да ви намерят.
V
Vance Joy е абсолютно незаменим в жанра на традиционното инди. Всъщност много хора от нашето поколение именно чрез неговите песни “Riptide” и “Mess is Mine” откриха този жанр. The Vaccines са също толкова основополагащи инди изпълнители за 2010-те, макар да не са толкова известни, поне не на българската публика. Като истинска английска инди група обаче е толкова лесно да им станеш фен: музиката им изисква минимално усилие да я консумирате и реално няма нужда да си налагате мярка, а удоволствието е гарантирано. Препоръчвам да започнете с албума им English Graffiti, а след това сами ще се ориентирате през дискографията им.
W
Казвали са ми, че за да станеш музикант, трябва да имаш класическо обучение първо. Уроци по солфеж, теория на музиката и там някъде как точно математиката се вписва в петолинието както всички учители по математика са опитваха да ме убедят. Уви, нито класическите музиканти, нито математиците успяха да ме убедят, защото съм заклет почитател на Walk Off the Earth: група, която не се впечатлява от традиции и добре познати формули, математически или други. Бандата прави предимно изключително креативни кавъри на много популярни поп песни, но дори и оригиналните им парчета са изсвирени на предмети, които трудно могат да минат за инструменти.
Wolf Alice обаче са си музиканти от традиционния тип: следват традициите само докато намерят пропуск и там да добавят от собственото си творчество. Лепнат им е етикетът инди най-вероятно, защото миксът от пънк, поп, американа, може би дори и кънтри, съвсем не принадлежи никъде другаде. Аз се запознах с тях през песните им “Bros”, “Moaning Lisa Smile”, “Blush” и “Lisbon” от дебютния им албум още когато излезе през 2016. Оттогава доста се развиха, но се радвам, че запазиха традиционната за инди изпълнителите нетрадиционност.
The Wombats пък са се превърнали сами в инди традиция. Като изпълнители от поколението на емо инди рока, те са едни от бандите в основата на съвременния инди и алтърнатив рок. Това особено си проличава от песните им “Kill the Director”, “Lemon to a Knife Fight” и добре познатата на TikTok почитателите “Greek Tragedy.” Wallows са група с подобен статут, макар че те са една от най-младите банди в лексикона. Те бързо успяват да се изкачат по инди стълбицата с албума си Nothing Happens, от който е популярната песен “Are You Bored Yet?”. Wilco пък са от поколението инди банди, които са вдъхновили музикантите от The Wombats и Wallows изобщо да подхванат инструмент. До ден днешен албумът им Yankee Hotel Foxtrot е един от най-високо оценените от критиците инди албуми.
X
Хиксът показва мястото, според Индиана Джоунс. А два хикса отбелязват името на банда, която не е за изпускане. The XX са трио, което пълни с музика сивото пространство между EDM и инди рок. Познати са ви парчетата им “Intro”, “Shelter”, “Angels”, но “Crystalized”, “Lips”, “А Violent Noise”, както и доста други, също си заслужават вниманието ви.
X Ambassadors са типът група, чиято музика ще чуете както в криминален сериал така и във филм за подрастващи, поставен в средата на американски тип гимназия. И всъщност най-вероятно и сте вече сте ги чули точно в такъв контекст. Лесно разпознаваеми и лесно смилаеми, те са този feel-good инди рок, който доминираше 2014 – 2016 и после се превърна в съвременния поп-рок. “Renegades”,”‘Unsteady” и по-новата “BOOM” са песните, с които все още се появяват от време на време по радиата, но пък дискографията им е изненадващо дълга и има на какво още да се радвате.
Y
Yeah Yeah Yeahs получават да, да и да по моите критерии и не само заради името. Вече не помня как точно ги намерих някъде в пети клас, но много добре си спомням, че песента им “Maps” беше на челно място в най-слушани песни на моето старо Blackberry с копчета и touchscreen със седмици. Версията, която аз имах, беше естествено изпиратствана, заради и което прекъсваше по средата на епичното китарно соло към края на песента. Но дори и този глич не попречи на песента да си остане мое любимо инди парче. Такава е силата на Yeah Yeah Yeahs. На вас сигурно са познати с песента “Heads Will Roll”, а аз препоръчвам още и “Y Control”, “Runaway”, “Pin”.
Yo La Tengo са за по-пораснали деца, защото нямат този мигновен заряд. Музиката им изисква търпение и спокойствие, което са развива докато разтягаш дълги и широки локуми за домашно по български език и литература. Те наистина предоставят прекрасен саундрак за писане, особено песните им “Autumn Sweater”, “Nowhere Near”, “I Was the Fool Beside You Too Long”.
Yves Tumor е музикант, който обединява енергичността и бунтарското от Yeah Yeah Yeahs и плавността и спокойствието от Yo La Tengo. Като сравнително нов изпълнител, Yves Tumor има още много време да намери правилния жанр за творчеството си, но засега индито може само да се радва на присъствието му. Музиката му е многопластова и сложна, но въпреки това много достъпна, което го прави прекрасен кандидат за Grammy. Уви, все още такова няма, което си е престъпление. Препоръчвам да отделите половин час на Yves Tumor и да изслушате от до албума Heaven to a Tortured Mind. Няма да съжалявате.
Z
Ако ви е домъчняло за едновремешните One Republic и Imagine Dragons или пък за Евровизия-тип рокът, Zayde Wolf е изпълнителят, който може да ви предложи музика, която отговаря на всички тези критерии. Тук трябва да призная, че съм от типа “почитател”, който харесва точно една песен – “Rule the World” – но това не означава, че не може пък да стане ваш любимец.
Zella Day обаче е една от инди поп изпълнителките, които съвсем гузно признавам, е не пропускам, когато Spotify Shuffle ми пробута нейно парче, колкото и банално да е. Моя любима нейна песен остава кавъра й на “Sexy Thing”, но “Jameson”, “Hypnotic” и “Golden” са също претенденти за челното място в личната ми класация.
Макар че достигнахме края на латинската азбука, лексиконът остава доста повърхностен. Подбрах само музиканти, на които аз се възхищавам и чието присъствие в седмичните ми плейлисти е постоянно от години. Но светът на инди музиката расте с всеки ден. Определено не старее и с минута, защото това е един от малкото жанрове, които просто се вписват във всяка ера на поп музиката съвсем естествено и лесно. Затова не се притеснявайте от съседи, само-поп-слушащи приятели, че дори и от метълите: за всеки има по нещо в този Лексикон на инди музикантите. Доверете ми се.
От Яна Пеева
