Легендите на афроамериканския соул на голям екран
Америка през 60-те години. Маргинализираните общества изразяват своя глас чрез музиката си. Заявяват себе си в движението за граждански права, подето от Мартин Лутър Кинг. Популярните соул изпълнители завладяват цветнокожата и бялата аудитория. Превръщат се в музикални икони със силно разпознаваем стил. Портрет на афроамериканската „душа“ са филмите за Рей Чарлз, Джеймс Браун и Арета Франклин.
„Рей“
Соул музиката има своя баща – Рей Чарлз. Музиката му е мелодичен транс, сливаща изпълнител с преплитащи се жанрове „черна“ музика. Преди 18 години излиза биографичния му филм. Малко преди премиерата Рей Чарлз си отива, а екранният му „наследник“, „Рей“, запечатва паметта му като икона на блус и соул жанра.
Детството на Рей е белязано от травма – смъртта на брат му и последвалото ослепяване. Майка му е принудена да го запише в пансион за глухи и незрящи. Преди да го отпрати, съветът към сина ѝ е никога да не позволява да се превърне в инвалид. Музиката разсейва неволите в детството, а в зрелите години – избор за професионално развитие. От аутсайдер Рей Чарлз набира популярност. Започват да валят успехи.
Демоните на миналото не изчезват. Преследван от чувство за вина, единствено наркотиците убиват болката. Развиват се зависимости, които тровят личния, семейния и творческия живот на изплънителя. Къщата от карти скоро се срива. Рей е принуден да се изправи пред спомените, преследващи го цял живот.
Филмът „Рей“ изпъква сред конкуренцията си. Различава се от многото други филми за музиканти с дълбокото си вникване в психиката на личността, която пресъздава. Сценаристът и режисьорът рисуват реален портрет на изпълнителя. Изграденият персонаж е постигнал звезден статус, копнеещ да излекува раните си.
Високите стойности на филма в драматургично и режисьорско отношение носят престижни номинации и награди, включително в категория „Най-добър филм“ на наградите Оскар. Джейми Фокс пресъздава досущ Рей Чарлз с характерния му благ южняшки нрав, харизматичен начин на изпълнение и сетивността, която музикантът развива след като ослепява. За ролята си Фокс получава Оскар за най-добра мъжка роля.
Важни детайли от живота на Рей Чарлз са променени. Той се е опитал да помогне на давещия се негов брат, докато във филма Рей възприема трагедията като безвкусна шега. В действителността смъртта на майката белязва живота му дълбоко. Изпълнителят е имал гражданска позиция относно сегрегационната политика в Щатите, но не е имал забрана за влизане в Джорджия поради отказ да свири пред разделена публика (в крайна сметка концертът се е състоял, както е бил планиран).
Главен оператор на филма е полякът Павел Еделман, работил с Роман Полански по „Пианистът“. Цветовете, движението на камерата и светлината се променят според времевия период. Допреди Рей да изгуби зрението си, преобладават ярки и пастелни цветове, навяващи носталгия. След ослепяването цветовете се изпиват, представят реалността, която музикантът (не) вижда. Носталгичните ретроспекции са със стабилна камера, представяща безопасността, която родният дом предлага. С хронологичното си развитие камерата получава свобода. Последен акцент от визуалния разказ е светлината. От естествена тя става все по-„изкуствена“. А сцените, които представят наркотичната зависимост на Рей Чарлз, носят неприятни чувства чрез вкарване на зеленикави оттенъци.
Музиката е неизменна част от филма. Тя слива звездата Рей Чарлз и човекът Рей Чарлз Робинсън. Мелодична, нежна и мечтателна е, отворена за диалог между слушател и изпълнител. Саундтракът е високо оценен от критиката. Получава награда „Грами“ и БАФТА за най-добра филмова музика.
„Get On Up”
Let’s get funky! Кръстникът на соул музиката – Джеймс Браун, шоумен, чиято музика и ритъм покоряват слушателя. Паметта на фънк иконата е почетена през 2014 г., когато Чадуик Боузман потапя себе си и зрителите в образа на Джеймс Браун.
„Get On Up” е с нелинеарна структура. Историята е разказана чрез отделни фрагменти от живота на Джеймс Браун. Той е роден в американския юг, подобно на други цветнокожи музиканти, детските му години не са леки. След като несправедливо бива тикнат в затвора се запознава с Боби Бърд, госпъл певец, с когото се сприятеляват. След като Джеймс бива освободен условно, заедно с Боби създават бенд. Славата им се разраства, последват успехи и неволи.
Джеймс Браун „разиграва“ соул, госпъл и джаз, превръщайки ги в жизнерадостен фънк. Добавя характерния си начин на пеене, движения и танци. Превръща се в един от най-разпознаваемите музиканти от края на 60-те и началото на 70-те. А неговият фънк служи за вдъхновение за хип-хоп и рап музиката десетилетие по-късно.
Персонажът е типизиран за биографичния жанр. Джеймс е приспособен за масовия зрител. Липсват многото пластове на личността, които не са толкова лицеприятни. Бегло се засяга женкарството му, а изпълнителят е имал поне 4 официални връзки. Филмът оневинява граничещия с маниакалност контрол, който Джеймс налага над бенда си.
Филмът „Get On Up” страда от „синдрома“ на музикалните биографии. Историята е алгоритмична, повтарят се едни и същи мотиви и начини на въздействие. Присъстват много случайни моменти, които не се доразвиват драматургично. Смелите решения – нехронологичността, периодичните счупвания на четвъртата стена (поглед право в камерата) – не успяват да прикрият проблемите в сюжета.
Умелата режисьорска и операторска работа носят на филма много хъс и чар. Зрителят е вкаран в атмосферата на персонажите. Художници, костюми и гримьори връщат зрителя във времената, когато Джеймс Браун е на върха славата си. Архивни кадри от изпълнения на Браун се използват и комбинират с кадри, които се развиват „на момента“. Музикална автобиография не би била завършена без хитовете на изпълнителя, които допълват историята на фон.
В „Get On Up” музиката не само допълва разказа, тя задава тона на сцените. Синкретичната картина е филм със силно актьорско, визуално и звуково присъствие. Но липсата на уникалност не успява да компенсира за интересните решения, взети да представят историята на Джеймс Браун различна от останалите подобни филми.
„Респект“
Ако „Рей“ е пълнокръвният човек, „Get On Up” е плътта. Историята на Арета Франклин, „Респект“, е духът. През 2021 г. Дженифър Хъдсън съживява кралицата на соул музиката, а след премиерата на филма актрисата печели признанието на публика и критика.
Арета Франклин отраства в добро, но разделено семейство. Баща ѝ е известен баптистки пастор в Детройт и активен борец за граждански права. Майката, госпъл певица, е модел за подражание на Арета. Нейната смърт оставя траен отпечатък върху психиката на малкото момиче. Талантът на Арета за музика не оставя незабелязан и на 17 подписва първия си договор със звукозаписна компания. В първите си професионални години, Арета търси „своето“ в музиката. За да го открие, Арета тръгва по трънливия път към себеотстояване.
Изпълнителката цели неприкосновеност на личността си. Опълчва се на своя свръхпротективен баща. Опълчва се на агресорите, които среща в личния и професионалния си живот. Борбата ѝ за себеутвърждаване в шоубизнеса се оказва най-тежката. Печели я като се завръща към спиритуалните корени.
Отраснала в пасторско семейство, християнската религия и госпъл музиката са духовните опори на Арета Франклин. Свързването ѝ с Божиите сили се случва чрез музика. Баптистката църква и госпълът разпространяват послания за расово равенство. Самият Мартин Лутър Кинг е приятел на семейство Франклин. Смъртта му е приета тежко от семейството, а самата Арета пее на погребението на лидера на движението за граждански права, обзело САЩ в края на 60-те.
Художествеността на филма е запазила документалността на живота на Арета Франклин. Не са изпуснати важни детайли от живота на певицата през трите десетилетия сюжетно развитие. Ала количеството случки отнемат от качественото развитие на сюжета. Повърхностното разглеждане на сериозни проблеми дезинтегрират целостта на сюжета. Оставят се недоразвити сюжетни линии с пропилян потенциал за конфликт.
Напук на всичките си проблеми в сценария филмът е духовно и емоционално изживяване. „Респект“ грабва зрителя от начало до края. Той се превръща в най-верния съюзник на Арета Франклин по пътя ѝ към същността. Пътуването е визуално впечатляващо, а музиката прави Арета несломима и я еманципира. Минала през трудностите, макар ранена, певицата е готова истинският ѝ глас да бъде силно чут от всички.
От Волен Чилов