На Кръстопът
Статии по темата:
➡️ Робърт Джонсън или блусът, който е роден на кръстопът
➡️ Книгите, които помагат в трудни моменти
Колкото повече порастваме, толкова повече осъзнаваме, че светът очаква да се движим през живота си, сякаш вече сме наясно с пътя. Сякаш можем с лекота да преценим кой е “правилният” завой на всяко кръстовище, коя улица безсъмнено води до следващата ни цел.
Плановете ни за бъдещето обаче рядко са изяснени с такава точност, че да знаем следващия си ход във всеки един момент. Невинаги можем да преценим кой път би ни отвел най-бързо до желаната дестинация, а и често не сме съвсем сигурни къде точно се намира тя. Понякога искаме да тръгнем към няколко места едновременно и се чудим кое от тях да изберем по-напред.
Най-редовно ни се случва обаче да вървим без конкретна идея накъде отиваме, водейки се единствено по усета си. Тогава или се отклоняваме от главните улици спонтанно, без дори да гледаме табелите, или стоим и чакаме на кръстовищата със седмици, понякога месеци, докато не се почувстваме достатъчно сигурни да решим накъде да поемем отново.
Все повече млади хора могат да се припознаят в тези думи.
Особено във времена като сегашните, когато събитията по света ни карат да осъзнаем колко уязвими са плановете ни, колко малко контрол всъщност имаме върху постигането на целите си.
Реалистично погледнато, дори не сме достатъчно подготвени да взимаме решенията, пред които ни се налага да се изправяме. Идеите ни за бъдещето понякога не могат да ни упътят в правилната посока, когато се намираме на поредното кръстовище. А кръстовищата, на които се озоваваме, всъщност са много по-близо до кръстопътища – пътеки, които малко хора преди нас са утъпквали, без табели около тях, които да ни ориентират какво предстои напред. От нас се очаква да се държим така, сякаш животът ни е карта и един поглед отвисоко е достатъчен, за да преценим следващата си стъпка. Но дори да разполагахме с такава, тя щеше да изобразява само пътищата, по които вече сме минали; въпросите, чиито отговори вече сме намерили.
И въпреки всичко трябва да взимаме тези решения. Да избираме професиите си, сякаш сме имали време да опитаме от всичко и истински да опознаем интересите си. Да се преместваме в нови градове, сякаш вече знаем, че бихме се чувствали добре там. Да правим компромиси, свързани с бъдещето си, сякаш следването на мечтите ни винаги означава поемане на невъобразим риск. Всички тези кръстопътища са част от животите ни, искаме ли го, или не. И се налага да ги навигираме на базата на малкото си житейски опит и в някои случаи – на съветите на околните.
От Teen Station не можем да дадем конкретни отговори на въпросите, които младите хора си задават на своите кръстопътища. Нашият екип обаче знае колко объркващи могат да са тези големи решения и иска да предложи подкрепа на всеки, изправен пред нещо ново и вълнуващо (и леко ужасяващо).
Пролетта е време, характеризирано от мислите за бъдещето.
Много от вас в момента кандидатстват за университети и летни стажове или просто започват да се чудят каква е следващата стъпка в личностното им развитие. Затова нека този април месец заедно обърнем поглед към кръстопътищата и всичките им интерпретации. Нека с настоящата тема на месеца си припомним, че макар и еднолично да вземаме тези решения, това не означава, че трябва да вървим по пътя си сами.
Текст: Жени Янева
Може да харесате също:
От А до Я с Мартин Граховски: Как пътуването променя човека
Робърт Джонсън или блусът, който е роден на кръстопът
На Кръстопът със стендъп триото Нема К’во
