Дима Минков: Мирът е ценност, която се усеща само тогава, когато я изгубим

Дима Минков е от онези украинци, които са завинаги свързани с България, доста преди онзи фатален четвъртък, 24 февруари, когато руски войски нахлуха в Украйна и вкараха съвременна Европа във война. Украйна е отечеството на Дима, но България нарича своя родина. Той е студент от бесарабски произход. За българските реакции към конфликта, за емпатията, за своите избори, както и позицията си по геополитическите въпроси, разказва Дима в следващите редове. 

Защо избра да учиш в България? 

България предоставя хубави условия за етническите българи от други държави. Като преимущество, българската диплома дава възможности за реализация в Европа. За съжаление, с украинските дипломи не е така.

Как избра специалността си?

Отдавна се интересувам от история, политика, езици и икономика, затова мислих как да комбинирам тези науки в бъдещето си.

И съвсем логично, Дима избира да следва „Международни отношения“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първокурсник е, на 18 години. Добрата новина за студентите като Дима е, че Студентският съвет към Софийския университет гласува отпадането на таксите за общежития, както и други разходи.

Дима с приятели, той е вляво.

В каква Украйна искаш да се върнеш?

Много се гордея с родината си, затова не мисля, че трябва нещо да се промени, за да искам да се върна там.

Ти самият си доброволец. В кои организации членуваш, как помагаш на своите сънародници?

Аз съм свободен доброволец, затова не членувам в организации, но много близо се координирах с „Център за бесарабските българи в България“ и с Българския червен кръст. Аз се занимавам с различна помощ: събиране на финансова подкрепа за армията, Украинския червен кръст, доброволци в Украйна. Имам участие в информационния фронт и разбира се, помагам на бежанците с настаняване, информация и хуманитарна помощ.

Какво усети ти повече – вълна от съпричастност към украинските бежанци или хейт коментарите?

За съжаление, аз се срещнах със силна русофилска реакция в България. Има и доста българи, подкрепящи Украйна и искащи да помогнат с каквото могат. Моето наблюдение е, че първият тип българи са по-възрастни хора, затова имам вяра в бъдещето на България.

Защо някои българи са изнервени от темата за Украйна?

Преглеждайки коментарите, мога да кажа, че тези хора, които са изнервени, се жалват на този факт, че бежанците получават подкрепа от България безплатно. Според мен това е пълно неразбиране на ситуацията.

За последно, Дима е бил в Украйна преди месец и половина при своите роднини за празниците. Към целия геополитически абсурд той гледа емоционално, но и аналитично. Би отишъл на фронта, ако го мобилизират. Това би означавало да се бори за страната си, въпреки че е държал автомат веднъж през живота си.

Ако можеш да се обърнеш към световните политици, какво би им казал?

Да не се страхуват от Русия и да бъдат по-активни в действията си срещу нея. Украйна вече показа, че „северната мечка“ е страшна само в мечтите на правителството ѝ.

Кой е най-потърпевш от този конфликт?

Най-потърпевш в момента е нашият изток. Хиляди, останали без къщи; стотици загинали, включително деца; напълно унищожени градове и села. Азовската ни перла – Мариупол – е почти напълно унищожена. Нашата държава не е виждала подобни гледки вече 80 години – от Втората световна война.

Лично ти откъде се информираш за войната в родината си?

Най-много информация получавам от Телеграм и канали, които са тясно свързани с военните. На второто място научавам за войната от лично общуване с приятелите ми, които в момента са на фронта. Имам много доверие в тях по очевидни причини.

Как си обясняваш ситуацията в Украйна?

Войната беше въпрос на време, но не очаквах да стане толкова рано и да бъде толкова кървава. Но тази война, понеже е ужасна по своята същност, обедини нашия украински народ в една силна, единна нация.

Войната е равна на… горски пожар. Унищожавайки старото, дава място за новото.

Мирът е ценност, която… се усеща само тогава, когато я изгубим.