Стефан Вълдобрев за силата на думите
Актьор, композитор, певец, режисьор, поет – Стефан Вълдобрев е вкусил и оставил нещо от себе си в много от сферите на изкуството. На 15. май 2020 г. издаде своята първа книга, наречена „Книга за песните“, а само 5 дни по-късно навърши 50 години!
Срещаме се със Стефан в една тиха беседка, в един прохладен ден. Говорим си за силата на думите, за това как се пишат вълнуващи текстове за песни и за „Книга за песните“.
Стефан е от музикантите, които през годините са откривали и подкрепяли много български артисти. Сега Керана, но преди години той беше човекът, забелязал Ruth Koleva. Песента им беше част от саундтрака на филма на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
Още от разговора:
Как се роди идеята за „Книга за песните“ и защо избра именно това заглавие?
Тя се зароди от срещата с хората след наши концерти. Те ми разказваха тяхна лична история, свързана с конкретна песен. Преживявания, емоция, случка… Допускаха ме толкова навътре до себе си, че би било добре и аз да им разкажа историите за същите тези песни – как са възникнали, какво се е случвало с мен, с живота ми, с държавата.
Какъв акъл съм имал!
Именно по този начин се проследява един път от края на 80-те години досега, свързан с текстовете на песните ми. Заглавието на книгата се появи и си остана така от самото начало. „Книга за песните“ беше първият ми избор за заглавие. Именно в него има простота, няма претенциозност – книга, която ще говори за песните, които съм писал.
В YouTube има плейлист, създаден по главите от книгата, в който хората могат да чуят съответната песен, четейки това, което си написал за нея. Така четенето се превръща в истинско преживяване за сетивата! Това ли беше първоначалната идея?
Първата цел беше просто да улесня хората, които четат книгата, защото в нея има 41 много различни песни. В разделителя има QR код, който те отвежда директно към плейлиста. По този начин, четейки, можеш да отидеш да си припомниш дадено парче. Тази идея реших в последния момент. Все още бяхме под карантина вкъщи, затова помолих дъщеря ми да ме снима. Тя ме строи в две редици, извади техниката и така започна всичко!
Имало ли е моменти по пътя от написването на книгата, в които си губил вдъхновение? Как се излиза от такива ситуации?
Ето я и моята рецепта – излиза се с краен срок и напрежение. Аз лично имам идеята за книгата от три години и през този период работих върху нейната структура и оформление. Миналата година написах около 10 глави. От февруари вече се захванах сериозно, защото знаех, че датата на издаване през май наближава.
Вече нямаше мърдане, а няма ли мърдане, всичко си идва на мястото!
След това обаче дойде карантината и си останахме вкъщи. Вече бях готов с главите към по-знаковите ми песни и бях спокоен. Четейки вече написаните преди глави, видях едни много претенциозни и инфантилни писания, нямащи нищо общо с това, което искам да предам на читателите. Извънредната ситуация ми помогна да намеря литературния ми стил на писане!
Когато човек е млад, той е по-шумен и енергичен. Има ли разлика в музиката, която си писал в младежките ти години и сега? Как се е променила тя с времето?
Имам чувството, че сега съм по-шумен, което значи, че съм по-млад! Сегашната музика определено е много по-шумна. Повече рок’ен’рол! В момента с Обичайните заподозрени сме една от най-шумните рок банди в България.
Кое е по-трудно – да се напише музика по текст или текст по музика?
В началото на пътя ми писах музика по текстове на мои любими поети. Четях много поезия и правех песни по нея. Тя обаче те задължава да поемеш по един по-поетичен път. Когато е обратното, си свободен да си играеш с формата. Основното, което правя напоследък, са думи върху мелодия или едновременно музика и текст. Много рядко си позволявам да напиша отделно стихотворение, обикновено то никога не става за песен. Подходът е съвсем различен.
Има ли такива думи или изрази от всяка твоя песен, които са се превърнали в есенцията на текста? Би ли дал пример?
Всяка песен има такъв момент, който се е появил още по време на нейното писане. Именно когато го усетя, знам, че песента е готова.
В песента „Фойерверк“
има кулминационна част, която винаги чакам с нетърпение на сцената. Събирам цялата си енергия, защото дойде ли този момент, трябва да го предам силно на хората пред мен. А това са именно думите:
Един човек е по-голям от целия свят, от целия свят,
една любов е океан, ще го преплувам.
Един живот не е живян, щом не си треперил за някого,
ако сърцето не е било фойерверк, фойерверк.
Ако животът на всеки човек е песен, описваща житейския път, през който всеки е минал, за какво се пее в твоята?
Доста труден въпрос! Предполагам ще е някаква бригадирска песен, в която се разказва как в едно ремарке се лашкат дини! Представи си един голям камион и отзад ремарке с дини, които се търкалят наляво надясно! Но това е в кръга на шегата. Всичко зависи от момента. В един период
песента на Queen “I Want it All” ме определяше,
но тя се е превърнала в емблема за всеки млад човек. До 28-годишна възраст съм вършил толкова щуротии, че като се обърна назад се чудя как е възможно да съм правил всички тези неща! След това започна една по-смирена фаза, която доведе до „По-полека“, превърнала се във философия на живота ми – да се наслаждавам на момента. И тъй като сега си спечелих време да дам отговор на твоя въпрос, бих избрал песента „Аз ли съм, или не съм“.
От Яна Пеева
