King Gizzard & the Lizard Wizard | 10-те най

King Gizzard & The Lizard Wizard е австралийска псайхъделик рок група, сформирана в Мелбърн през 2010. Брой членове: 6 (+1 бивш). 3 китари, 1 бас, 1 хармоника, 2 сета барабани и… Стю на вокал и китара, перкусии, бас, клавири, флейта, ксилофон, цигулка, мелотрон, сакс и какво ли още не. Брой издадени проекти към днешна дата: 17 студийни и 7 live албума, 2 компилации и 2 EP-та.

Дотук със сухата статистика, доколкото можем да приемем тази група за лишена от „влага“ още като започнем с името. Та дори и изреждането на инструментите не беше точно, тук всеки прави всичко (поне барабанистът вече е само един). И стигаме до момент, в който цифрите наистина не могат да стоят черно на бяло без никакво обяснение. Затова кои всъщност са King Gizzard?

Накратко казано, това е едно от най-интригуващите явления на алтернативната музика в момента. Станали иконични с винаги растящия си по големина и обширност каталог, те никога не спират да бълват идеи и да обогатяват собствения си Gizzverse. В нормалния свят другите артисти и банди развиват идеите за албумите си след няколко парчета и при голям късмет, тези идеи доминират в целия обем на диска.

В самозахранващия се биотоп на KG&TLW една вметка и налудничава идея може да резултира в цял дългосвирещ албум, който от своя страна да поведе собствена концептуална поредица. Музикалната широкообхватност, богатото въображение, никога неспиращият поток от хрумки и вечната опасност да бъдем връхлетени от нов албум зад ъгъла са едни от причините да са толкова уникални за времето си творци. Само през 2017 издадоха обещани цели 5 пълни албума, всеки с различно звучене и стилистика.

King Gizzard & The Lizard Wizard са мащабна банда, която не се слуша на дребно и на отделни парчета. Но за драгия зрител тези 17 албума за 11 години биха били само умопомрачаващо объркване. Е, затова в следходните абзаци ще се опитам да представя 10 от проектите им, всеки с прилежащия си жанр и особеност, в що-годе поносим ред от ниво начинаещ към един истински gizzhead.

Nonagon Infinity (2016)

Най-удачното и най-хващащо в капана възможно начало, поне лично за мен, е това на безкрайния албум: Nonagon Infinity. С него и най-лесно ще проумеете как Кралят Гизард и Гущерът магьосник конструират албумите си още отпреди запис, така че в края да се получи единна нова разработка. В случая множеството репетиции и композиционни решения водят до един никога неспиращ албум, където всяка песен прелива в следващата, а краят реферира началото и така до безкрай. Експлозивната енергия никога не стихва, което също помага в ненамирането на изход, така че успех с преминаването към:

Quarters (2015)

Първи по-солидни изяви в джаз-рок направлението – и то какви. Името отново е самообяснително – Quarters е 40 минути и 40 секунди дълъг, делейки се на 4 абсолютно равни парчета от по 10 минути и 10 секунди. 4 годишни времена, 4 възможни настроения, 44 приятни момента за изживяване.

Polygonwanaland (2017)

Окей, тук отсъства строга концепция, която да свързва парчетата в единен пъзел. Като изключим факта, че всяко едно от тях е чудесно композирано и носи задоволяващото чувство за постоянство в прогресията. Един от най-представителните им албуми, по отношение на музикантския им разкрач, затова и попада в този списък.

Flying Microtonal Banana (2017)

Първата част от т.нар. им микротоналната трилогия, наскоро продължена от последните им два издания K.G. (2020) и L.W. (2021). Идеята им е да преоткрие възможностите за вариации изцяло с микротоналности, полутонове и всякакви микропространства измежду петолинието и ръчно добавените полупрагчета по китарие им. На това се дължи и прецизният, леко ориенталски звук, който определено допринася за психаделичната естетика на бандата.

Fishing for fishies (2019)

Лесно би било да се лепне етикетът „кънтри/фолк албумът на King Gizzard“, но той само това да беше. Това е пространство, в което съжителстват мирно Led Zeppelin, Rolling Stones, Bob Dylan и Daft Punk. Или иначе казано – фолк елементи, прерастващи в 70-тарски рок, от своя страна стигащ до неочаквани експерименти със синтезатори и електроника.

Paper Maché Dream Balloon (2015)

Акустичният им дългосвирещ запис. Гизард за момент оставят усилвателите, електрическите педали и дисторшъна и се оставят изцяло на фолк звученето. Получава се един природен и оптимистичен пейзаж, прехвърлящ към анимацията Fantastic Mr. Fox на Уес Андерсън.

Sketches of Brunswick East (със Mild High Club, 2017)

Албум на King Gizzard с псайхъделик дриймпоп джаз фюжън групата Mild High Club и нищо повече от това. За някои обаче това е достатъчно – единното и олекотено настроение, което създава този албум. Просто си го пуснете на фон и се насладете на забавения асансьорен момент, той не изисква нищо повече от вас.

Eyes Like The Sky (2013)

Това е опитът на бандата да сътворят собствена аудиокнига/spoken word уестърн/радионовела. 27-те минути материал може и да не са официална филмова музика за нeщо от homage-ите на Тарантино към Серджио Леоне, но за сметка на това са напълно ефективни самостоятелно.

Murder Of The Universe (2017)

Прог рок експериментът, разделен на 3 части, всяка от които следва свой фентъзи сюжет за битки на мистични чудовища, екзистенциализъм и киборги. Музикално се ползват похвати и мотиви от Nonagon infinity (съществува теория и за визуалната им свързаност), а наративно се връщаме към Eyes Like The Sky със зачестилите spoken word пасажи.

Infest The Rats’ Nest (2019)

За финал не ни остава нищо друго освен новото начало. И не, не става дума да си пуснете Nonagon Infinity веднага след 10-ия, а за буквален рестарт. Коментарите за проблемите с климата и околната среда от Fishing for fishies продължават, но с дистопична нотка. На Земята е настанал масов екоапокалипсис и човечеството е в търсене на нова планета за местообитание. В борбата за превземането на Венера акомпаниментът е най-тежкият им досега – стилът този път е траш метъл.

 

От Момчил Бонев