Какво учим, когато сме на кръстопът

Сподели с приятели

Бая време се чудих как да го започна това повествование, но в крайна сметка стигнах до заключението, че темата е доста близка до много голяма част от хората около мен, следователно най-вероятно и до вас. Надявам се да е било достатъчно интригуващо това бегло въведение, тъй като повече няма.

И така, този път из „размислите на Ани за живота“ ще си говорим за кръстопът/ища. Няма капка съмнение в мен, че всички сте се изправяли пред нещо такова поне веднъж. Ако не и два пъти. Няма да питам как беше, защото знам – не е готино. Даже търпимо не е, честно казано.

Като в един истински научен труд започваме с дефиниция. (ironic foreshadowing)

Да си на кръстопът в живота си може да означава много неща. А може и в много неща да си на кръстопът. Може да бъде сведено до дълбоко залегнали чувства на несигурност и неувереност в собствените избори, но аз не съм тук да правя сериозни психоанализи, най-вече поради липсата ми на експертиза по темата. А и в крайна сметка моят кръстопът се простря навсякъде в живота ми, така че какво мога да кажа по въпроса?

„Как така навсякъде?“

Много се радвам, че питате. Давам пример веднага.

„Какъв сладолед искаш, Ани?“ Ъ-ъ-ъ… Ами аз обичам плодови… Ама виж, имат ванилия без лактоза… Ягодата обаче, хмм… Ама не си отива със страчатела…

„Какво искаш да правим?“, „Къде ще ходиш?“, „Какво искаш, какво ти се слуша?“ и т.н. се оказаха все сложни въпроси. Всеки един избор представлява безкрайно количество (или хайде, не безкрайно, но доста голямо количество) възможности, всяка от които има собствени последици, дори и да е сладолед. Ефектът на пеперудата все пак.

За мен да си на кръстопът означава да имаш възможности.

По дефиниция четири, а по моята дефиниция – много. Всяка от тях по някакъв начин ти харесва, всяка от които не искаш да загърбиш, всяка от които е нещо, което не знаеш как ще се развие в бъдеще, до какво, къде и кого ще те доведе. Означава да лежиш вечер и да си представяш живота, който можеш да имаш, ако поемеш по този или онзи път. Означава всеки един момент в главата ти да кръжат мисли за изборите, които ти предстоят. Означава дотолкова да си объркан и от себе си, и от обстоятелствата, че да се надяваш решението да се вземе само.

Да, ама не. За съжаление, не се взимат сами. А колко щеше да е хубаво, нали!

Идва моментът, в който трябва да си вземем решението, няма повече отлагане.

И какво правим тогава?

Тук приключваме с дефиницията и се хващаме за вратовете. Така де, ще си говорим за моите (доста универсални се оказва) опити и изживявания.

Без да навлизам в подробности, ще разкажа накратко в какво се изявява в по-голямата си част моя кръстопът. То е малко като кръгово вече – с бая изходи и аз си обикаля-а-ам… Вече правя втори опит да намеря „моята“ специалност. Веднъж тук, вкъщи – в София, втори път в чужбина-та. И двата пъти нещо не ми се получи, затова в крайна сметка сега пак съм си тук. Не ми е много ясно какво ще се случва натам, даже близкото бъдеще ми е малко далечно. И тук е моментът, в който мисля, че голяма част от хората биха се припознали – на това „Ми, не знам какво ми се прави, не знам какво да уча. Учи ли ми се изобщо? Работи ли ми се?“ Все важни въпроси. Все неизвестни.

Винаги съм се чувствала като голям неудачник,

защото не знам какво искам да правя с живота си или защото нямам „кой знае какви цели“. Макар че в моя защита напоследък се убеждавам, че желанието ми „да си живея спокойно и удобно на някое топло място“ е доста амбициозна цел. В общество, което награждава постоянния hustle & grind е трудно да видиш себе си като успешен човек, ако не се пръскаш по шевовете с пари, сертификати, дипломи, опит и какво ли още не. Но това е тема за друг разговор. Или статия?

Връщайки се на идеята, че липсата на бляскави и амбициозни цели те прави негоден или каквото друго прилагателно и нарицателно може да бъде намерено, смятам че колкото по-бързо се отърсим от тази идея, толкова по-лесно ще стане постигането на ✨неща✨. Или нелесно, защото нищо не е лесно, но пък по-възможно.

Много тематично (и умишлено) тази статия е изключително хаотична и постоянно прескача от мисъл на мисъл, защото точно така се развиват нещата, като се намираш на кръстопът. Ironic foreshadowing-ът, който споменах, идва в следния момент.

Доскоро бях в Германия да си опитам късмета в следването на социология.

Имах да пиша курсова работа за края на семестъра, където ключов момент беше дефиницията на въпроса, който проучваш, и прилежащите термини. За какво го разказвам това? Ами, нещата седят така: започнах нещо, не го довърших, поради причини, но от него научих неща. Било то основно за самата наука, било то как се случват и пишат научни трудове. Неща, които сега (очевидно) прилагам. Много поетична част от това да опитваш, дори и неуспешно.

Винаги има какво да се научи и мога да гарантирам, че 99% от случаите ще са уроци, които се използват впоследствие.

Това ме води до следващата точка от нещата, които искам да вметна. Винаги има огромно количество избори и вглъбявайки се в точно това разнообразие, ние не само си пречим, но и изпускаме възможности.

Тоест нещото, което аз научавам (процес е, окей), е, че при наличие на толкова възможности най-простичко е да се отдалечим от нещата, да си кажем, че има цял живот, и бавно, но славно да започваме да ги опитваме едно по едно или две по две, ако позволяват.

И за да завърша статията позитивно, нещата невинаги са толкова мрачни, колкото изглеждат. Винаги ще има и ще продължава да има възможности и животът винаги ще може да е хубав. От нас се иска да продължаваме да търсим нашето нещо, място, човек, живот, какво ли не. Пък всички казват, че като го намериш, ще знаеш, че си е твоето. Аз още си работя по въпроса, но нали това казват – не е важна крайната цел, а пътят дотам.

От Анна Владова

 

Може да харесате също: