Игра на въглерод

Сподели с приятели

Игра на въглерод..

или Какво се случи миналия петък

Простият отговор на този въпрос е, че Земята направи още една пълна обиколка около оста си. По-интересният е, че хиляди австралийски ученици излязоха по улиците на Сидни, Мелбърн и други градове в знак на протест срещу нежеланието на правителството да предприеме действия по въпроса за променящия се климат. Австралийските ни съвипускници имат защо да са недоволни. Емисиите на страната не са били толкова високи от 2011-а година насам, а прогнозите показват, че целта за 2030-а от Парижкото споразумение няма да бъде достигната. Споразумението поставя цели за ограничаване на парниковите емисии и ще влезе в сила след изтичането на Протокола от Киото през 2020-а г.

Елементарната математика

Елементарната математика показва, че учениците, децата и студентите ще са хората, от присъстващите в момента на Земята, които ще видят най-много епизоди от сериала „Игра на въглерод”, който в момента сме си пуснали. Те – ние – ще видим кога белите мечки, китовете, пчелите, коралите и всички други застрашени видове ще изчезнат и кога Амазония ще бъде изсечена до корен.

Ще видим кога екосистемата ни просто ще издъхне, затлачена с пластмаса и индустриален отпадък, докато спорим дали като развита страна трябва да ограничим емисиите си с 4,5% или с 5,3%, защото, разбирате ли, страните от Глобалния юг не са обвързани с никакви ограничения (виж пояснението под чертата).

И най-забавното – какво ще стане след това? При все цялото дискутиране в името на икономиката, горите, цените на горивата и мръсния въздух, пропускаме момента, че природата е по-приспособима от нас. От нейна гледна точка дали следващият изчезнал вид ще е Gorilla beringei, или Homo sapiens няма значение, стига системата да продължава да работи. А тя ще продължи. Преживявала е сблъсъци с метеорити, все пак.

Игра на въглерод и политиката

Дори и да оставим настрана климатичната страна на австралийския въпрос, темата далеч не е изчерпана. Министърът на ресурсите Мат Канаван прави три много силни изказвания по темата за протестиращите ученици в интервю за радио 2GB.

“… I want kids to be at school to learn about how you build a mine, how you do geology, how you drill for oil and gas,”. (Искам учениците да ходят на училище, за да се учат как да изкопават мини, как да развиват геологията, как да сондират за нефт и газ.)

“… Walking off school and protesting, you don’t learn anything from that.“ (Не научаваш нищо, когато излезеш от училище и протестираш.)

“… The best thing you learn about going to a protest is how to join the dole queue because that’s what your future life will look like“. (Най-доброто нещо, което научаваш, когато отидеш на протест, е как да се наредиш на опашката за безработни. По този начин ще изглежда животът ти след това.)

Извадени от контекста на цялото интервю, тези изречения звучат абсурдно и болно. На първо място, искрено вярвам, че целта на нашите учители и на целия ни престой в училище, е да се превърнем в същества, които знаят как да обосноват своя собствена позиция за живота на базата на знания и ценности. Знанията за това какво представляват мините, геологията и изкопаемите горива определено ни помагат в този процес, но те не бива да надскачат помощната си роля. Tочно когато дръзнеш да се изправиш и да защитиш гледната си точка, че правителството ти пряко застрашава здравето и живота ти, научаваш най-много.

За да работи едно демократично управление, е нужна критична маса от избиратели, които са готови да подлагат на съмнение и конструктивна критика света около себе си. Ако ги няма тях, властта ще е постоянно в ръцете на душевно мръсните, манипулативните и користните. За щастие на Австралия и на целия свят, който е зависим от нейните емисии, критичната маса от ученици е налична. И те имат позиция и идеи за опазване на планетата. #SchoolStrike4Climate.

Цифрите са примерни и са дадени само с илюстративна цел. САЩ се оттегля от Протокола от Киото през 2001-а година, тъй като според Протокола Китай е класифициран като развиваща се държава, която има за цел да се справи с проблеми като бедност и глад, преди да започне да ограничава емисиите си. Тезата на президента Буш е, че по този начин на китайската икономика е дадено нечестно предимство. За справка, в книгата Essential Environment: The Science Behind the Stories, авторът твърди, че един американец има въздействие върху околната среда колкото 3,4 китайци или 14 афганистанци. Удобен момент да си зададем въпроса колко тежи нашият живот на планетата ни, нали?

Източници:

BBC 

The World Watch (Китай и САЩ) (Протокола от Киото) 

Радио 2GB  

От Явор Разбойников

 

Може да харесате също: