Какво има предвид Дж. К. Роулинг: Феминизъм в конфликт

Двете гледни точки по диспута за авторката на „Хари Потър“ и мнението ѝ за хора с транссексуална полова идентичност.

Обичам Хари Потър. Чела съм книгите по около 10 пъти (без преувеличение) на български, английски и немски. „Вакантен Пост” е една от любимите ми книги. Обожавам стила на писане на Джоан Роулинг. Сюжетът в книгите ѝ е заплетен от самото начало и за читателя е истинска наслада да проследи разплитането му. Героите ѝ са комплексни, самостоятелни образи. Тонът е леко саркастичен, перфектен британски хумор.

Възхищението ми по Роулинг обаче не ми пречи да гледам критично на някои нейни възгледи. Несъгласието ми с нея по въпроса за правата на транс хората от своя страна не ми пречи да обожавам творчеството ѝ.

В тази статия ще разгледаме какво казва писателката, защо думите ѝ стават обект на критика, и ще отговорим на въпроса: какво е феминизъм?

Какво казва Роулинг?

Британската писателка Джоан Роулинг в последно време присъства в публичния дискурс с мнението си по въпроса за идентичността на транссексуалните жени. Транссексуалността се отнася за нечия полова идентичност, когато тя се различава от зададената му по биологичен начин. Не се определя от физически белези. Транс жените са жени, родени в мъжко тяло, които нямат мъжко самосъзнание и самоопределяне, а женско.

Сагата на писателката започва с коментара ѝ на статия, в която се говори за „хора, които менструират“. Тя критикува това словосъчетание със сарказъм, отбелязвайки „Сигурна съм, че имаше дума за тези хора.“

В отговор на последвалата критика, Роулинг публикува изявление под формата на блог пост, в който защитава своята позиция. Тя споделя, че множеството заплахи и обвинения в трансфобия, (освен обичайните обиди тип „к*чка“ и някой ѝ е казал, че е като Волдемор) са я подтикнали към написването му. Те били породени от защитата ѝ на Мая Форстейтър, която губи работата си, заради убеждението, че биологичният пол не подлежи на промяна. Писателката отговаря на популярната обществена толерантност с причините, поради които е загрижена за „новия“ транс активизъм.

Откроява се твърдението ѝ, че прекомерната толерантност и инклузивност, относно половата идентичност, заплашва да заличи универсалните преживявания на жените и да девалидира понятието жена. За нея това е проблем на мизогинизма.

Писателката казва, че „привлекателността на това да избягаш от женствеността“ с оглед сексуализирането на женското тяло, обезчовечаващо отношение и сексуален тормоз, присъщи на патриархалния ни свят, може да подведе много жени да сменят пола си. Споделя, че самата тя, бидейки жертва на сексизъм, би избрала да смени пола си като млада, ако е имала тази възможност, за да бъде „синът, който баща ѝ открито заявявал, че иска“. Все пак, писателката публикува поредицата „Хари Потър“ под псевдонима „Дж.К. Роулинг“, именно защото иска да избегне предразсъдъците, които могат да накърнят книгата, ако читателите знаят, че е писана от жена.

Също така, Роулинг изразява несъгласието си с твърдението на „транс активисти“, че по-свободният достъп до процедури за промяна на пола е нужен, защото при невъзможност за такива, транссексуалните тийнейджъри биха се самоубили. Не е съгласна и с това, колко „лесно е един мъж да стане жена в днешно време“, цитирайки намерения на шотландското правителство. Изразява опасение, че това може да доведе до нахлуване в т.нар. „безопасни пространства“ (safe spaces), отредени само за жени.

Авторката осъжда и употребата на „инклузивен език“, тъй като за много жени като нея той е враждебен, отчуждаващ и обезчовечаващ. Въпреки това, Роулинг твърди, че разбира защо е нужен на хората с не-бинарна или транссексуална идентичност.

Защо я критикуват?

Вероятно изглежда чудно за какво някой би критикувал писателката. Не всеки е запознат с „джендър“ проблематиката – иначе казано с преживяванията на хората, които не се определят като хетеросексуални или спрямо биологичния си пол. Затова ние ще анализираме някои от твърденията на Роулинг.

Ще започнем с опасението ѝ за застрашените от сексуален тормоз безопасни места само за жени (като женски тоалетни, съблекални, например). То съдържа презумпцията, че транс жените, които биха отишли там, са всъщност мъже, които имат намерението да злоупотребят с достъпа си. Ако някой влиза в тоалетна или съблекалня с намерението за тормоз, той трябва да бъде съден за това, а не защото е влязъл в грешната тоалетна. Не е изключено и някоя „биологична“ жена да злоупотреби с достъпа си до този сейф спейс. Това опасение изразява също и че транс жените не са жени, и не принадлежат към мястото ексклузивно за жени.

Фактът, че някой се идентифицира като жена и се чувства на място сред други жени, е достатъчно доказателство за тяхната подходящост за него. Това е и причината Даниел Радклиф, актьорът, който играе Хари Потър, (и Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Бони  Райт, Еди Редмейн, Евана Линч и др.) да заяви „Транс жените са жени“. Какво обуславя една „истинска“ жена е противоречив и сложен диспут: някои казват, че за да си жена трябва да си майка, да менструираш, дори да си в подчинени отношения с някой мъж. Затова ще пропуснем да се задълбочим в него.

Друг повод за критика е отношението ѝ към достъпа до процедури за смяна на пола. Да, действително не е вярно, че тийнейджърите искат да се самоубият, ако не могат да си сменят пола медицински. Склонни са да посегнат на живота си, защото не са разбрани и приемани от обществото, и не могат да бъдат себе си. Не е вярна и презумпцията, че има повече търсене за такива процедури, защото е „модерно“ или защото женомразството в момента е толкова зле. Повече хора се идентифицират като транссексуални, защото в много държави в днешно време това е прието и законно. Поради тази причина повече хора знаят какво означава това понятие и могат да свържат своите преживявания с него.

Феминизъм в конфликт

Изразявайки мнението си, Джоан Роулинг изхожда от феминистична гледна точка. Тя е против израза „хора, които менструират“, защото ощетява нейната идентичност като жена. Това всъщност противоречи на концепцията за феминизъм в модерния смисъл на думата.

Феминизмът е движение, което цели равнопоставеността на жените спрямо мъжете. Това не трябва да става чрез занижаване на правата и възможностите на мъжете, а с увеличаването им при жените. Първата вълна на феминизма се заражда в XIX век с борбата за възможността на жените да гласуват. Втората е в средата на XX век и адресира несправедливи полови роли и норми, като например образа на жената като домакиня. Третата вълна тече в момента, след като другите две са постигнали целите си.

Феминизмът днес решава по-сложни проблеми. Неговата цел е да разшири обхвата на изследваното неравенство, поставяйки в перспектива социоикономически фактори, които допринасят за него. С други думи, чрез неговата интерсекционалност, можем да отсъдим, че една бяла жена търпи по-малко несправедливост от чернокожа жена, например. Интерсекционалните феминисти са тези, които критикуват думите на Роулинг. С изказването си, че „неутралният изказ“ в разговор за полова идентичност е обиден за жените, тя омаловажава колко изключително важна стъпка е това за всеки, който не се идентифицира с биологичния си пол. Доброто за транс хората е в пъти по-голямо от „злото“ за „биологичните“ жени. Затова по принципа на утилитаризма, „неутралният изказ“ е нещо добро.

Синтез

Редно е да направим синтез между двете гледни точки. Роулинг е права да отстоява уважението към понятието „жена“ и дефинирането на универсалните преживявания на жените. Не е права да твърди, че понятието „жена“ изключва транссексуалните жени, и че употребата на инклузивен език е нещо лошо. На емоционално ниво, толкова много хора са разстроени от думите ѝ, защото любим техен автор девалидира съществуването им. Транс хората най-добре познават себе си. Снизходително и неуместно е някой друг да твърди, че знае повече от тях за собствения им опит.

Това ни води до дългоочаквания въпрос: трябва ли да изгорим книгите за Хари Потър? Това е сложен проблем и е най-добре всеки да реши сам за себе си. Със сигурнст консуматорското ни поведение не трябва да служи за натрупване на богатството на Роулинг. Това означава да не спонсорираме франчайза „Фантастични Зверове“ и книгите под псевддонима Робърт Галбрайт (който в действителност е бил „специалист“ по конверзионна терапия за гей хора). Но до каква степен можем да се откъснем от влиянието на „Хари Потър“ над нас като индивиди и като поколение? Отговорът е, че е възможно да се наслаждаваш на литературна творба като литературна творба, все пак задържайки критичен поглед върху проблематичните ѝ аспекти, и проблематичните възгледи на автора ѝ.

Политическата импликация на дискурса е следната: славата на Джоан Роулинг и несъмненият ѝ принос за световната литература привличат много хора на страната на нейната позиция, без да помислят и да се задълбочат. Това подсилва враждебността и омразата към “различното”, “чуждото” в общественото мнение и спомага за растящото разпространяване на националистически и човекоомразни нагласи в световен мащаб. Това застрашава прогреса на човечеството по отношение на толерантни ценности, приемане, мир. А това е нещо, което трябва да притесни дори феминист като Роулинг.

В заключение, последиците от публичната дискусия върху мнението на Роулинг не трябва да са толкова драстични. Не е уместно да се отправят заплахи и обиди по неин адрес. Не е разумно и да се отричат гения и таланта ѝ в творчески план. Магията на „Хари Потър“ може да съществува за нас, независимо от мнението ни за автора ѝ.

Заглавна снимка: Karwai Tang/WireImage

Както знаем от „Хари Потър“, любовта е най-могъщата магия. Този материал е в подкрепа на ЛГБТ+ общността и международния месец на Прайд (Pride Month). Ако желаете да научите повече за транс хората, социалното им положение и борбата им, може да се допитате до фондация Сингъл Степ и ресурсен център Билитис. #LoveWins