Из дневниците на един новодошъл студент в Берлин
В началото на 2021-ва след един неудовлетворяващ семестър в СУ взех решението да започна висшето си образование наново, променяйки града, учебното заведение и дори специалността си. Дълго проучвах различните си опции, техните предимства и недостатъци. Накрая стигнах до заключението, че Свободният университет в Берлин е най-подходящият за мен. Няколко месеца по-късно безпроблемно подадох документите си от комфорта на любимото си кафене.
Всичко протичаше неочаквано лесно в сравнение с досегашния ми опит в кандидатстването зад граница. На моменти се чудех дали не правя нещо грешно. Но това, което никой не ми беше казвал тогава за следването в Берлин, е, че заплетените ситуации започват чак след приема. Затова и в тази статия искам да споделя скромния си опит, базиран на четирите месеца, прекарани тук. Разбира се, без да претендирам, че е универсален за всеки студент или че е независим от условията в града по време на нанасянето ми (септември, 2021).
Поздравления за приема! Моля изпратете тези двадесет документа до утре по пощата.
Щастието от това, че бях приета в първото си желание, бързо беше засенчено от информацията кога се очаква да изпратя документите си за записване в университета. Имах по-малко от седем работни дни да събера нужните свидетелства, да преведа тези от тях, които не бяха на немски или английски, и накрая да ги заверя в немското посолство.
На всичкото отгоре до последно не знаех кога ще получа Европейската здравноосигурителна карта, необходима за издаването на последното удостоверение (от немска страна!). Писах няколко имейла на университета, в които обяснявах, че не бих успяла да приготвя документите в толкова кратък срок, но отговори така и не получавах. Точно преди окончателно да се отчая, като по чудо успях да събера и изпратя всичко в последния момент. (А няколко дни след края на този едноседмичен стрес получих писмо, че не било нужно да предоставям всички документи на първо време и съм щяла да бъда записана дори само при наличие на формуляр за иматрикулация…)
Приемът не е равен на иматрикулация и наемодателите са много прецизни относно това разграничение
След като бях известена, че документите ми са пристигнали успешно, можех да се отдам напълно на търсенето на жилище. И задачата не изглеждаше толкова трудна в началото. Писах на няколко частни общежития за интереса си, водих кореспонденция с едно от тях, накрая дори получих оферта! Единственото, което беше нужно да направя, за да запазя стаята, беше да изпратя копие на личната си карта, доказателство за доходите на родителите си и… документ за иматрикулация в университета, (който се издава от две до четири седмици след пристигането на всички документи).
Прикачих свидетелството си за прием, мислейки си, че ако обясня изчерпателно защо още нямам нужното свидетелство, наемодателите ще направят малко изключение за мен. Въпреки това веднага бях отрязана. Случката се повтори още няколко пъти в последвалите седмици, докато накрая нямах друг избор, освен да започна да мисля за алтернативи.
Търсенето на (обзаведено) жилище в Берлин in a nutshell
Особеност на Берлин е, че бъдещите студенти имат право да кандидатстват за държавно общежитие чак след получаването на място в университета. Затова първата стъпка на всеки новоприет е, разбира се, да се регистрира в Studierendenwerk (STW) Berlin. Всичко в този сайт изглежда перфектно – стаите и апартаментите са новообзаведени, на приемливи цени за берлинския стандарт и намиращи се на ключови локации в града. После обаче човек поглежда времето за изчакване на всяко място и напълно загубва надежда да живее в държавно общежитие.
В най-добрите случаи оферта за нанасяне се получава след цели шест месеца, в най-лошите – след осемнадесет.
Някои българи споделят, че да звъннеш по телефона и да обясниш ситуацията си, докато хлипаш, доста ускорява процеса. Аз обаче не успях да събера смелостта, затова до последно избягвах този вариант (и накрая не ми се наложи да го използвам).
Ако човек е късметлия да получи документа си за иматрикулация навреме, може да кандидатства за частно общежитие. За целта обаче трябва да разполага с двойно повече пари, отколкото би отделил за STW жилище, и внимателно да чете малкия текст на уебсайтовете. Не е рядкост фирмите, предлагащи тези апартаменти, да покачват наема без почти никакво предизвестие. А понеже парите за наем се теглят автоматично от сметката на студента, много често такива промени се забелязват постфактум.
Заслужава си да спомена Фейсбук групите за търсене на жилища – но като пример къде човек трябва да пише само в критични ситуации. Когато публикувах първия си пост в такава, бях наивно обнадеждена. В рамките на няколко часа обаче получих снимки от десет различни хотелски стаи в съобщенията си с обещания, че ще бъдат мои в момента, когато пратя всичката си лична информация, за да ги запазя. При пускане на запитвания във Фейсбук едно е сигурно – Google Image Search е най-добрият ви приятел.
Добре, тогава къде въобще се очаква човек да намери жилище в Берлин?
Най-реалистичният отговор би бил от приятел на приятел на приятел. Но понеже аз нямах познати в града, когато си търсих място, трябваше да опра до последната, но най-ефективна опция – WG gesucht. Това е любимият сайт на германците за намиране на общежития и има защо. Изборът от стаи е голям, нови обяви се появяват ежедневно и кореспонденцията протича сравнително бързо, (особено ако потенциалните съквартиранти са други студенти). Филтрите позволяват намирането на място, отговарящо на най-специфичните желания, (но и човек не трябва да прекалява с тях, иначе накрая няма да му излязат никакви резултати).
Един rule of thumb при използването на WG gesucht, базиран на личния ми опит – колкото по-красива е стаята на снимките, толкова по-малка е вероятността да отговорят на запитването за нея. Затова човек не трябва да се стряска на снимките на студентски бърлоги, (които за сметка на това са в изобилие), а просто да пише наред. Ако не бях занижила стандартите си, никога нямаше да намеря стаята, в която живея в момента. (А след като предишната собственичка разчисти принадлежностите си, се оказа, че е много симпатично местенце!)
Трите типа съквартиранти в общежитие немски стил
(Базирани на моите три съквартирантки. Със сигурност съществуват повече категории.)
Тези, с които се сприятелявате. Още с нанасянето ви вземат под крилото си с цел да ви покажат всичко в общежитието. Постепенно започвате да се уговаряте и извън домашната обстановка. Накрая осъзнавате, че малко или много това са хората, помогнали ви да се приспособите към новия си живот в Берлин.
Тези, с които се засичате в кухнята. Понякога готвите рамо до рамо, докато си разказвате за това какво сте правили в последните дни. Друг път се разминавате за броени секунди, всяка от която е болезнено неловка. Няма междинно положение с тези хора, но в крайна сметка човек не може да си е близък с всекиго.
Тези, с които не сте се виждали на живо. Толкова рядко излизат от стаите си, че понякога забравяте, че и те живеят с вас. Дори не знаете дали бихте могли да си говорите с тях, защото не сте имали възможността да пробвате. Единствените ви интеракции се случват в груповия чат на общежитието, когато някой счупи чиния.
Регистрацията в общината
В Германия човек има две седмици след нанасянето си, за да регистрира адреса си в общината. При мен и двете преминаха в чакане на писмо от наемодателя ми с т. нар. Einzugsbestätigung, който трябваше да представя при регистрацията си. Затова и не бързах със записването на час, което се оказа голяма грешка.
При първото отваряне на сайта на Bürgeramt-а видях, че свободни петминутни слотове в следващите два месеца няма. Не само в моя квартал, а в целия град. После няколко дни обновявах страницата за записване на час като луда. И всеки път като изскачаше възможност, беше за същия ден след 10 минути. Накрая извадих късмет и някак успях да си запиша час за след месец. Добре, че този двуседмичен срок е абстрактно понятие в град като Берлин.
Берлинските квартали – малко като зодии?
Едно от първите неща, които всеки човек в Берлин пита при запознанство, е в кой квартал живееш. И на базата на отговора следват различни реакции – съжаление, ако си в Spandau, изумление, ако си в Kreuzberg, празен поглед, ако като мен си в Lankwitz, (защото този квартал не говори нищо на никого). В началото си мислех, че тази тема се използва като icebreaker – какъв по-добър начин за сближаване с непознати от това да се оплаквате колко трудно сте си намерили жилище? Впоследствие обаче започнах да научавам все повече за различните типове хора, свързвани с всяка част от града. Не само от meme-ове в интернет, но и от най-тривиални разговори с колеги. (А дали има истина в стереотипите… предстои да разбера).
Общественият транспорт
Общоприето е, че немският транспорт е точен, макар че нямам представа откъде тръгва тази идея. Единственото точно нещо, свързано с него, е, че всичките му закъснения се отразяват незабавно в приложенията с карти. Но ако трябва да преброя пътите, в които съм чакала автобус 10 минути след часа, посочен в разписанието, нямаше да ми стигнат пръстите на ръцете. Да не говорим колко често S-Bahn-ът в посока център просто спира на някоя междинна спирка и я обявява за последна. Единственият що-годе надежден транспорт в Берлин е метрото, но дори то не е перфектното изключение от правилото.
(За сметка на това съм засичала контрольори само един единствен път. Но, разбира се, не насърчавам нередовното пътуване – тук глобите са далеч по-солени от софийските.)
#Yeswecampus – присъственото обучение по време на пандемия (в Свободния университет)
Щастлива съм, че университетът ми се опита да организира повечето занятия присъствено. С изключение на лекциите ми всичко се състоеше на място и имах възможността да опозная не само колегите си, но и преподавателите си лице в лице. Това несъмнено се отрази добре на учебния процес и ми даде смелостта да задавам въпроси, които сигурно нямаше да съумея да кажа на глас във видеоконференция.
Докато се разхождах в кампуса по време на първия месец, имах чувството, че пандемията е далечен спомен. Коридорите гъмжаха от живот, всички класни стаи и аули бяха пълни със студенти, а столовите се бяха превърнали в любимите места за социализиране между часовете. Знанието, че над 90% от студентите бяха ваксинирани, създаваше някакво лъжливо чувство на комфорт, което само беше подсилвано от задължителното носене на маски. Тази илюзия обаче продължи за кратко – със застудяването докладваните случаи на болни студенти само се увеличаваха, докато накрая занятията на преминаха изцяло онлайн до края на семестъра.
Университетските приятелства в Германия
И въпреки това за тези има-няма два месеца, в които обучението беше присъствено, успях да завържа достатъчно контакти в Берлин, така че да не се чувствам повече „сама” в града. Най-добри приятели намерих в другите чужденци като себе си. Осъзнах, че комуникацията с тях протича най-леко, защото владеем езика на сходно ниво и проявяваме разбиране едни към други, когато правим грешки. Също така никога не изчерпваме темата за държавите, от които идваме, и приспособяването ни в Германия.
Приятелствата с германците, от друга страна, за мен са по-трудни за поддържане. Колкото и разбиране да са проявявали моите познати към езиковите ми умения, все пак съм забелязвала, че в големи компании предпочитат да си говорят с други германци. Обяснявам си това с факта, че понякога ми е трудно да се натъкмявам към скоростта им на говорене, а чувството ми за хумор напълно се изпарява на немски. Въпреки това предполагам, че след още малко време тук това ще се промени. Тогава сигурно ще имам и други наблюдения за общуването с германци.
Едно обаче е ясно – някои от най-интересните хора, с които съм се запознавала в Берлин, срещнах на събития за първокурсници.
Но комуникацията с тях винаги протичаше по следния начин – изкарвахме един прекрасен ден заедно, разменяхме номерата си с обещанието да си говорим и занапред, и после никога повече не се свързвахме едни с други. Най-вероятно, защото нямахме общи занятия в програмите си. Но въпреки това все още пазя контактите им. Надявам се, че някой ден в бъдеще ще имам повод да ги използвам.
Първите ми четири месеца в Берлин бяха един от най-динамичните периоди в живота ми, затова изпитах нуждата да рефлектирам върху тях в тази статия. Макар и да съм включила и някой друг съвет, който ми се искаше да знам, преди да се преместя, опитът ми все още е ограничен и мненията ми със сигурност подлежат на промени. Ако сте открили нещо за себе си тук, искрено се радвам! Ако обаче искате да се запознаете по-подробно с която и да е от темите, които съм подхванала, горещо препоръчвам тези уебсайтове с редовно обновявана информация:
От Жени Янева
