Половин час преди да заспим
Вече всички лампи са изгасени, skin care рутината – изпълнена, вие сте си легнали… И идва той – моментът, в който много ви се спи, но не толкова, че да заспите веднага. И следващият, в който затваряте очи и усещате, че психически не сте готови за сън. Отваряйки ги, клепачите ви натежават. Затваряйки ги, мислено започвате да приключенствате.
Половин час преди да заспим…
се случват велики неща със съзнанието ни. Сякаш това е “неговото време” да се усмихва, да танцува, да се ядосва и плаче, да се вълнува и любува. Да живее.
Половин час преди да заспим правим ретроспекция на всичко, което ни се е случило до този момент, и същевременно създаваме въображаем план за светлото бъдеще.
Половин час преди да заспим е време да си кажем финални думи за деня.
Половин час преди да заспим е време за всичко, което не сме успели да направим половин час преди да се събудим.
А сега дойде “моментът на истината” – понякога на сутринта, събуждайки се, ни е супер кофти, задето нямаме възможност да си поспим още мъничко. Въпреки това, леката липса на сън си е заслужавала в повечето случаи, стига да сме имали половин час преди да заспим. А какво можем да правим през това време:
Сериал/Филм
Да изгледаме история, която да имаме време да преразкажем в съня си. Така или иначе, лягайки си, оставаме насаме с мислите си. Готино е да се потопим в отделен свят. По този начин обогатяваме и общата си култура, свързана с кино.
Eдна от причините, поради които съм влюбена в дъждовното време и есенните вечери например, е запалването на ароматна свещ в компанията на Netflix. Сега изпитвам леки затруднения със свещите, тъй като стаята се затопля двойно повече. А и през деня почти не излизам, затова обикновено прекарвам няколко часа, binge watch-вайки сериал. Оставям последния епизод и вечерта, след като се прибера, гледам него, само и само да не остане за следващия ден. Винаги имам чувството, че ако не довърша сезона, (ако съм стигнала почти докрай), на следващия ден сюжетът ще се обърка в главата ми.
В момента гледам Insatiable и нямам такива опасения, тъй като който знае каква е историята там, знае, че и няма нищо толкова объркващо. Все още дълбоко в себе си страдам, че изгледах всичко от Élite и пак трябва да чакам за нов сезон.
Книга
Да прочетем история, която да имаме време да преразкажем в съня си. Особено ако разполагаме с ароматни свещи и времето навън не е горещо… Понякога, четейки роман например, правя сравнение между героите в него и хората в реалния си живот. Събуждайки се на сутринта, съм толкова объркана, че на моменти ми се иска да им разменя местата. И обикновено, ако при разговор с някого след това, той ми каже, че се филмирам, аз му отвръщам: “Книгирам се!”
Да не говорим, че напоследък осъзнавам, че заглавията ме привличат повече от корицата и историята като цяло. Ако видя, че пише: “Шоколад” / “Кутия шоколад” – взимам директно, дори и това да не е роман, а ода за шоколада. Впрочем, ако четеш за шоколад, а не го ядеш, калории броят ли се? Има ли опасност?
Музика
Не само за малките деца има песнички за “лека нощ”. Обикновено тези плейлисти съдържат балади и като цяло chill-ващи песни, които биха ни помогнали да се отпуснем и да заспим по-бързо. Разбира се, има и хора, които предпочитат по-тежки парчета, така че е готино да има за всеки по нещо.
*Ако някой успее да заспи, слушайки “The Final Episode” на Asking Alexandria – да ми се обади.
Гледане на live концерт
След като написах статия, свързана изцяло с ходенето на концерти, ми хрумна, че мога да започна да гледам стари лайфове. Колкото и странно да звучи, това ме обнадеждава и ми се е случвало да хващам палки насън. Последно изгледах “Slipknot: Live at Download Festival 2019”. Това не бе случайно, а защото ми предстои да им отида на концерт и искам да чуя парчетата от setlist-а едно по едно, да видя сценичното им поведение, да преценя къде горе-долу да стоя по време на концерта – ако има много погота – по-назад, ако няма чак толкова – най-отпред. Но да, май ще съм доста далеч от сцената. :’)
Разговор със (стар) приятел
Обикновено в забързаното ни ежедневие забравяме за онези, които не са в работата/ училището ни (като цяло не ни се налага да ги срещаме често). Ретроспекцията на стари моменти е свързана и с хора, които преди са били в живота ни.
Половин час преди да заспим можем да се свържем с тях и взаимно да си разкажем experience-ите си, да споделим емоции. Какво по-хубаво от среднощен deep conversation?!
Обработване на снимки
През седмицата, разхождайки се, сте решили да снимате random неща, които са ви хванали окото? Но така и не е останало време да ги edit-нете… Затова разполагате с половин час преди да заспите – времето, в което лично аз съм най-креативна поради натрупали се емоции.
Храна
С риск да си кажете “това момиче не е адекватно” – понякога, половин час преди да заспя, разглеждам менютата на разни ресторанти във foodpanda, за да си харесам нещо. Но тъй като в повечето случаи всичко е затворено, осъществявам поръчката чак на сутринта. Подготовката винаги е от значение!
Makeup tutorial
В началото споменах, че вече сте направили skin-care-рутината си, но в случай, че не сте – makeup tutorials са винаги на ваша страна и ако не искате да излезете навън като клоун, половин час преди да заспите е идеалното време да им се насладите. Аз точно тогава си ъпгрейдвам очната линия. Неуспешно, бих казала. :’)
Това, което ви идва отвътре
А именно – нищо конкретно. Обикновено аз, преди да заспя, си поръчвам дрехи, част от които, когато пристигнат, дори не ми стават. Нямам обяснение нито защо го правя, нито как не уцелвам размера, но е факт, че се случва. И ми идва отвътре.
* Благодаря на Instagram, задето се превръща в мой собствен моден бутик, когато искам да продам нещо.
Мечти
Вън от реалността. Мисля, че това е изречението, което описва тази дума. Лежиш си, гледаш в една точка (най-често тавана) и навлизаш в утопия. “Внимавайте какво си пожелавате”, тъй като почти винаги, когато започна да си представям нещо половин час преди да заспя, то се сбъдва след време. А сънищата според мен са една по-добра версия на реалността, която ние сами си създаваме.
Преди време една приятелка бе нарисувала слънчогледи върху раницата си. На мен ми направиха толкова голямо впечатление, че същата нощ ги сънувах, но като част от картината “Звездна нощ” на Ван Гог. Интересното също така бе, че притежателят на раницата беше друг човек, напълно непознат. На следващия ден не знаех кое е сън и кое е реалност. Когато я видях в училище, ѝ казах, че искам да видя раницата, посветена на Ван Гог, но тя отвърна, че няма такава. След като ми я показа отново, осъзнах, че това са просто едни слънчогледи. Красиви, но не от “Звездна нощ”. Бях леко разочарована, честно казано.
След време, колкото и нереално да звучи, видях същия непознат човек от съня си да се разхожда. Една част от мен съжалява, че не го спря, за да му каже, но друга се радва, задето не се остави да изглежда нелепо. Оттогава, когато не съм сигурна, че съм видяла нещо или че то се е случило, просто казвам: “Ами, струва ми се, че беше така, но може и да съм сънувала някой детайл… Нямам представа.”
П.П.
Винаги, когато пишех тази статия, го правех преди лягане и рязко ми се доспиваше, така че вероятно това трябва да бъде една от идеите – пишете. Правете ретроспекция на деня си, драскайте си… Нещо, което ви се е сторило интересно, нещо, което сте намерили за странно, изрази, които сте запомнили – в с и ч к о. Щом сте го запомнили, значи има причина.
Текстът е посветен на хората, които вместо да се ядосват, че се въртят и не могат да заспят, избират да си помислят, пожелаят и помечтаят. Не сте сами! И едните, и другите.
Чувала съм, че “хората с чисти сърца заспиват бързо”. Вероятно това твърдение е вярно. В едно съм сигурна – “хората с чисти сърца и диво въображение имат половин час преди да заспят”… Безценно!
От Ния Андонова
