Най-доброто от стрийминг платформите през този месец
Форматът на рубриката се сменя. Отново ще се представят качествени заглавия, но не като информационен бюлетин, а като кратки ревюта на 1 или 2 заглавия от всяка от избраните платформи, които си заслужават.
Netflix – „Социалната мрежа“
Историята на Марк Зукърбърг и Фейсбук. Разказана, докато Марк е на 26 години, а Фейсбук на 6. Режисьор е Дейвид Финчър, сценарият е на Арън Соркин. Участват Джеси Айзенберг, Андрю Гарфийлд и Джъстин Тимберлейк.
През зимата на 2003 г. Марк Зукърбърг, студент по компютърни науки в Харвард, създава Фейсбук със средства от свой приятел. Мрежата бързо се разраства, както и амбициите на създателя ѝ. Скоро той е въвлечен в редица съдебни процеси, свързани с патента за Фейсбук и акциите в компанията.
По своята същност „Социалната мрежа“ е история за желанието на Марк да изпъкне над останалите. Представен е като типичния nerd, но с желанието да успее на всяка цена. Това постепенно го дистанцира от останалите. Парадоксално е, че основният сайт за свързване на хората е създаден от човек, който не може да се свърже с другите.
Филмът изпъква със своя сценарий. Награден е с Оскар именно в категорията за най-добър адаптиран сценарий. Написаният от Арън Соркин диалог е ритмичен, музикален и изпълнен с конфликти. Отличната режисура на Дейвид Финчър добавя темпо и съспенс, създава синергия между вербалното и визуалното.
Какво е влиянието на „Социалната мрежа“ днес? Според Соркин подобен филм може да бъде направен „за много добър тостер“, а голяма част от сюжета е плод на въображението на създателите. В годините след излизането на филма изниква въпросът как може да разделим персонажа Марк Зукърбърг от истинската личност?
HBO GO – „Камшичен удар“
Кога амбицията става болна? Какви са жертвите, които даваме, за да постигнем съвършенството? В своя режисьорски пробив (2014 г.) Деймиън Шазел се опитва да отговори чрез историята на перспективен млад музикант. В главните роли са Майлс Тейлър и Дж. К. Симънс.
Андрю е ученик за първа година в Консерваторията в Ню Йорк, който се надява да сбъдне своята най-голяма мечта – да постигне успехите на идола си – Бъди Рич (един от най-влиятелните джаз барабанисти на всички времена). След като грабва окото на Терънс Флечър – диригент на Студио бенда на Консерваторията, Андрю получава възможността да покаже на какво е способен. Това е началото на нелека връзка между Андрю и Флечър, която поставя барабаниста на ръба да разруши връзката с най-близките си.
„Камшичен удар“ е филм за обсебването. В хода на действието Андрю неглижира всичко, което не е свързано с музиката, върши необмислени и дори опасни за живота дейности, само за да впечатли професора си. Сблъскват се двама непримирими перфекционисти. Конфликтът създава постоянен съспенс и филмът е в темпо алегро (бързо), а на моменти във френетично престо (много бързо). Във филм за джазов музикант саундтракът, естествено, е с високо качество. Основните тракове са „Камшичен удар“ на Ханк Леви (1973)* и „Керван“ на Хуан Тизол и Дюк Елингтън (1936).
В стоте минути времетраене на „Камшичен удар“ зрителят вижда история за творческо съвършенство, постоянно е на ръба на седалката си и се наслаждава на джаз музика. Гледайте го, плюсът е, че има и български субтитри.
*„Камшичен удар“ е част от албума Soaring, в който присъстват пиеси на българския джаз музикант Милчо Левиев (1937 – 2019), който емигрира в Щатите през 70-те.
Mubi – „В настроение за любов“
Един шедьовър за любовта – търсеща, разделяща, но и сплотяваща. Един от най-добрите филми на хонконгския режисьор Уонг Карвай. Участва един от най-ярките представители на източноазиатското кино – Тони Люн.
През 60-те в Хонконг емигрантите от Шанхай г-жа Чан и г-н Чоу наемат два съседни апартамента. След като разбират, че съпругът на Чан има връзка със съпругата на Чоу, те самите развиват отношения един с друг.
Карвай е определян за един от екзистенциалистите в киното. Следвайки своя характерен стил, режисьорът създава филми, в които смисълът на битието е идеен център. Изразява мотивите чрез визуалното, често в неговите филм липсва написан сценарий, импресията и цветът са художествените техники за предаване на идеята.
Мизансценът във „В настроение за любов“ е клаустрофобичен. Затваряйки героите в тесните им апартаменти, режисьорът представя зрителя като повествовател на действието. Открояват се червеният и зеленият цвят. Червеното символизира страстната любов, а зеленото завистта и клюките, които се заформят около двойката. Конфликтът е между традиционното и модерното, между разума и сърцето. Завършен вид на филма придава носталгичният, мечтателен саундтрак, чрез който зрителят се докосва до вътрешния свят на персонажите.
„В настроение за любов“ е филм за платоничната любов в един материалистичен свят. И макар 14-и февруари да отмина, изгледайте го. Независимо дали все още търсите, или вече сте намерили своя г-н Чоу или своята г-жа Чан.
От Волен Чилов
