Как да използвате думата мениджър правилно

Сподели с приятели

От Мина Бонева

Стани мениджър на реален бизнес за един ден

Как да използвате думата мениджър правилно, защо да си шеф е нещо лошо в бизнеса, патриотична еуфория – и други работи от един страхотен ден.

“Ужасно нещо е да гледаш как страната ти се разпада” беше заглавното изречение в статия, която прочетох наскоро. Аз бих искала да започна моята с “Прекрасно е да виждаш, че за страната ти има надежда.” Защото именно с това приключи денят ми като участник в програмата Мениджър за един ден. За хората на последния ред, които още не са разбрали – Мениджър за един ден е най-успешната програма на Junior Achievement Bulgaria, чрез която организацията цели да представи на младите хора в България, на възраст от 16 до 25 години, автентичната страна на работата в бизнеса, държавния или неправителствения сектор.

И понеже това звучи твърде сухо – превеждам: ставате мениджър за един ден! Тук искам да добавя – “мениджър” не е позиция само по себе си – буквално означава “човек, който менажира, управлява”. Ето например Мениджър финанси би означавало човек, който управлява финанси. Слагаме и едно Старши (Senior) отпред и вече знаем и какво е йерархичното ниво. Думата мениджър е малко като “работник” – на какво, за какво, за кого – не е ясно без уточнение. В мениджър за един ден обаче можете да сте мениджър на каквото си представите – от кмет на София, през 3D Аниматор, до Генерален директор. Позициите, за които можете да кандидатствате, варират колосално. Единствените непроменливи са:
(1) начинът на кандидатстване – с резюме във формат, рамкиран в сайта на JA, както и мотивационно писмо за всяка отделна позиция, (2) денят – 30 октомври и, както се оказа, (3) ентусиазмът на участниците – огромен.

Защо пък такъв ентусиазъм? Е, как да не си ентусиазиран като ставаш Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС за ден или по-конкретно – заемаш длъжността на Лиляна Павлова. Този шанс тази година получиха трима амбициозни млади хора, сред които Йоана Захариева, по длъжност – много неща.

Йоана, която е на 18 години, освен два мандата като председател на Съвета на децата към ДАЗД, вече има зад гърба си и опита на Министър. “Очаквах да е интересно, да се срещна с нови хора, да има добра организация, да придобия реална представа за работната среда. Всичко това се случи. Беше ми изключително полезно да видя ритъма на работа – изморителен, ангажиращ, поглъщащ и осемчасов, и при все това – вълнуващ.” Вълнуващ и още как – аз поне не си представям другояче срещи с Илиана Иванова, одитор на Европейската сметна палата, Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК, както и в крайна сметка – ден с Лиляна Павлова.

Оказва се, уменията от училище наистина ти трябват “после”, открила е Йоана. И не, тук не говорим за задълбочени знания за митохондриите или ГКПП на България, а за аналитично мислене, решителност при справяне с проблеми, умения за работа в екип. Тези неща са важни. Така че към всички, които се питат “Защо да ходя на училище?”: Училището е мястото, предназначено за усвояването на целия набор от така наречените “soft skills”, онова, което всъщност ни трябва в живота.

Като на кино – разговор с участник в програмата “Мениджър за един ден”

“Кандидатствах с надеждата да бъда една от одобрените, а в крайна сметка ме поканиха и на стаж. При това точно това е сферата, в която ще се развивам след като завърша училище – filmmaking.” – обяснява Лидия Юлиянова, която за ден е била част от 2D-compositioning екипа във филмовото студио Nu Boyana. И то какъв ден…
“Разходиха ни по различните снимачни площадки. Те бяха много, ама много красиви, особено Ню Йорк и Древен Рим. След това заведоха всички ни по отделите ни. Аз бях в отдел, в който не може да пипаш много, без да си специалист – изчистването на син/зелен екран и сглобяването на отделните елементи, получени от различните аниматори. За сметка на това ми показаха работата си по голям филм, който ще излезе през април. В края на деня всички се събрахме отново за връчването на сертификатите и закриващата церемония във филмовия салон.”

На въпроса “Доколко конкурентноспособно е българското студио в световен план?” Лидия заявява “България има злато с Ню Бояна”. Въпреки че са дъщерна на Американската компания и работят главно по поръчкови филми, докато бяхме там снимаха Рамбо 5. Силвестър Сталоун беше някъде наоколо, макар че нямахме право да го заговорим, дори и да го видим. Освен големи проекти обаче имат и много добра и скъпа техника. Например в отдела за анимиране на герои – става въпрос за онези герои, които първо се изиграват от човек със специален костюм, имат 32 от най-скъпите съществуващи камери за улавяне на инфрачервени светлини.”

“Ню Бояна е едно от най-добрите студия като качество.” – синтезира Лидия – “След този мой ден там се уверих, че ако в чужбина трябва да работиш много здраво, за да станеш един от многото, в България трябва да работиш много здраво – и ще станеш един от първите.”

ДА РАБОТИШ ЗА КАУЗА

Шестнайсетгодишната Мария Сомлева е прекарала деня си в офиса на SOS детски селища. Да се запознаеш със задачите на изпълнителния директор е нелека работа, а тя е успяла в допълнение да научи повече и за работата на други служители, както и за професионалната реализация в неправителствения сектор. “Разбрах по най-добрия начин, че работата в офис не е за мен и за пореден път си направих извода, че в България, а и не само, има супер готини хора, чиято работа има наистина голям принос за обществото.” Помолих Мария да ми сподели нещо, което я е впечатлило, а тя ме очарова с историята за двете дебели котки на входа. Оказало се, всички хранели котките, от което те се закръглили до настоящето си недотам фино състояние. Мария е решила, че ако един ден си основе компания, ще разреши на служителите си да отглеждат животни в офиса. “Даже ще си има специална стая само за това” – уж шеговито подхвърля.

Зачудих се обаче какво в НПО SOS Детски селища ѝ се е сторило най-интересно. “Просто много ми хареса, че постоянно обсъждаха начини как да помогнат на децата и как да кандидатстват за различни програми, с които биха могли да ги интегрират по-лесно.” Даже понеже скоро ще сменят офиса си, ще дадат стария на деца, за да живеят там” – разказва Мария.

БИЗНЕС ЗА ОСКАР

Оставям си най-хубавото (за мен) за накрая, защото дори дълбоко впечатлена от гореописаните истории, аз преживях само моята – а именно като Генерален директор на Chaos Group. Не знам откъде да започна, ако трябва да съм честна, а вече трябва да свършвам.
Затова накратко.
Chaos Group е софтуерна компания, изградена от двама български студенти, която днес притежава Технологичен Оскар за цялостен принос в научните постижения в киното (2017), официален партньор е на NVIDIA (която представя продуктите си чрез тези на Chaos Group) и разпали вярата ми в оцеляването на българското добро. Нелиан е енергичната оперна певица, понастоящем Event Specialist в компанията, която ни посрещна и разведе из корпуса на Хаоса. Първо залата за релакс – помещение с фитнес оборудване, маса за пинг-понг, телевизор и боксови круши, което всеки служител може да ползва по всяко време.

Оказа се, служителите в Хаоса имат желание да работят – и макар залата да се използва често, тя не се експлоатира. После, на офис етажите, веднага правят впечатление постерите на филми – от Star wars до Captain America. Окачени не просто за удоволствие на служителите, а и за тяхна гордост, защото тези, а и още над сто и петдесет други огромни филмови и гейм продукции със специални ефекти, са създадени с помощта на софтуерa, извоювал на компанията световно признание – V-Ray.

Петър или Пешо, както упорито настоява да бъде наричан, е Генерален директор и единият от създателите на компанията. Дълбоко респектирана от него, на мен ми отне три забележки, за да започна да се обръщам към него на ти. И именно тази неформалност, която той гради в отношенията си с колегите си в Хаоса, го разграничава като Лидер, а не като шеф, както той обясни. Това научих от него – че Лидерът респектира с това, че уважава. Че Лидерът цели прогрес, докато “шефът” търси признание. Че Лидерът търси корена на проблема първо в методите, “шефчето” – в хората.

Да даваш отговорност значи да дадеш и власт, която всеки служител трябва да упражнява, подбуден от вярата в онова, което прави. Само една от сентенциите, които се пропиха и в костите ми, докато вървях по коридорите на Хаоса. Вървя, а хората пишат с маркери по белите стени (латексова боя, от която стените са като бяла дъска), защото всеки трябва да може да споделя идеите си по всяко време. Разглеждаме офисите, а този на Генералния директор е и един от най-скромните. Говорим си с Мениджър продажби, Финансов директор и 3D аниматор, а те не само се държат един с друг като с равни – държат се и с нас като с равни.

Неописуемо удовлетворение ми достави общуването както с хората от Хаоса, така и с другите Мениджъри за един ден. Всъщност пишейки тази статия се чувствах опиянена от оптимизма, който всички споделяха относно настоящето и бъдещето на държавата ни. Обаче, освен това, всички въвлечени в програмата – Хаоса, Пешо, Нелиан, Яна и Цветан Миланов от 3D-екипа, Руско Русков, другите Мениджъри за един ден – Лидия, Йоана, Николай, Мария, самоковската певица-3D-аниматор Елена, Даниел Атанасов, магнетичния ръководител на полети Димитър Чунчуков, Генералният директор на CoBuilder, Бистра Папазова, приела случайното ми предложение за превоз, Генералният директор на НР – Асен Георгиев, Милена Стойчева, Генералният директор, и Junior Achievement като цяло – всички те и още много като тях разпалиха вярата ми, че полезният, прогресивният, добронамереният българин съществува – и жъне успехи.

Как да не си умра от кеф като виждам над дузина хора като мен – при това от различни градове и училища, с различен достъп до информация за подобни инициативи, с различни интереси и очаквания. И всички те – в сградата на една от най-успешните български компании изобщо – Chaos group. На закриващата церемония – над двеста души. Моето патриотично Аз ликуваше накрая на деня.

И както към 18:00 красива проблесна идеята ми да работя в Chaos Group “като порасна”, така красиво беше и небето над Tech park.
А като по сигнал – имаше и дъга…