ZOOM – София

Сподели

За Фотографията, Приятелството и Града с Вели Георгиева и Христо Йорданов.

Как се промени София откакто фотографията е неразделна част от теб?

Всичко започна преди 5 години, когато на сестра ми ѝ подариха голям и страшен черен апарат. Само я чаках да излезе от стаята и започвах да снимам, после триех снимките, за да не разбере какво съм правил. Впоследствие разбрах, че имам интерес в тази посока. Освен това, в моето семейство всяка една луда идея винаги е била подкрепяна. И така няколко месеца по-късно получих едно апаратче, което загубих. Тогава се научих да снимам с очи. Отивах на тренировка, виждах нещо, казвах щрак и то се запечатваше. И когато получих своя голям, черен апарат, вече беше по-лесно.

Какво забелязваш когато снемаш София?

За София… София винаги е била една и съща, поне в моя съзнателен живот. Може би аз се промених. Започнах да виждам наистина красивото, което е голямо клише, но това е истината. Фотографията много променя гледната точка и аз започнах да забелязвам нещата, които ми носят естетическа наслада и започнах да обръщам по-малко внимание на сивото, (не че имам нещо против сивото, даже гардеробът ми е в сиво).

Гледайки това, което ти снимаш, винаги забелязвам стремежа ти към минимализъм…

Аз просто се опитвам да извлека есенцията на града, опитвам да изсмуча най-красивото. Не използвам София като декор, скривам я на заден план и всеки може да я открие за себе си.

Аз освен, че я виждам, я и чувам. Това е основна тема в Бягство към София.gf В града има и музика.

Какво слушаш в момента?

София постоянно ме тласка към крайности. Понякога притежава хаотичната красота на джаза, понякога е RnB от ’90-те… Толкова е комплексна, че зад всеки ъгъл ни дебне различен изпълнител, който е перфектният саундтрак към този момент.

Точно сега ми се слуша Белослава.

Какво ви събира – само страстта към фотографията ли?

Ако досега не е станало ясно, ние с Христо сме дружки. Освен че ни свързва работата по Sofia.gif, нас ни свързва и приятелство, базирано на страстта към фотографията. Ние се открихме и успяхме да създадем едно приятелство, в което искреността е върховна ценност. Казвали са ми: Как може винаги да намирате теми, за които да си говорите а да не сте на “здравей” и “как си”?

На първо време помага това, че сме брутално искрени един с друг. Научихме с времето темпото си. И никой не се сърди. Защото приятелите са тези, които винаги ти казват истината… Приятелите и семейството.

Колкото до тези, малките разговори, те отдавна загубиха смисъл за мен. Те са опознавателни. Позволени са в първите две седмици.

Ако някой продължи да ме пита за времето – Ами не, съжалявам!

Какво би снимал в София сега? Нещо актуално?

За мен София винаги е актуална. Сурова, на моменти малко по-сива, отколкото ми се иска. Дадох си сметка, че напоследък не съм я снимал точно такава. Аз и не обичам да ми е комфортно, така че бих се обърнал към кварталите – там красотата е по-трудна за откриване, отколкото в старата част на София.

Когато аз снимам, се старая да я обобщя. Страхувам се, че може да не я разпознаят…
Аз мисля, че София е хамелеон. Тя мени лицата си постоянно. Обръщам се към нея с ТЯ, защото за мен тя е жена. Има градове с малко по-грубо излъчване, имат мъжка енергия, но София определено е една дама. Доста капризна, що се отнася до фотографията. Не позволява да я снимат от всеки ъгъл, трябва да я познаваш, да я уловиш в точния момент, да уловиш и точната светлина. В нея откривам много градове. Понякога е Париж, понякога виждам Берлин. И като цяло не търся нещо, което да я отличи. Градовете са си градове, но светлината е различна навсякъде. Сградите отразяват светлината по различен начин, тоновете са различни. София и да искаме не можем да я представим за друг град.

Така, както си говорим за София, тя изглежда леко абстрактна, леко метафизична. Стана ясно, че за теб тя е в женски род. Какво обичаш да наблюдаваш в нея, къде виждаш красотата ѝ? 

Вече сме на “не знам коя среща” и още я опознавам! Всичко, което знам за нея, е на база наблюдения.

В момента откривам красотата ѝ в детайлите, в неподправения чар. Знаете ли, че прането на София е по-красиво от прането на Неапол, който е известен с хилядите си простори?!

Обичам да гледам полилеите, които висят от таваните на старите апартаменти в старата част на София.

Ами да, те с като обиците, които дамата си слага за всяка среща. Да прибавим отново музика към картината! Това е само първата ни среща в студио, но ние ще продължаваме да си говорим за фотографията и за града ни. Песен за финал, но преди това- снимка за финал

 

Защото говорим за комплексния образ на жената , искам за финал да си пуснем Соланж…

 

 

 

 

 

Може да харесате също: