Нощна смяна

Сподели

Или какво да правим, когато не можем да спим…

3:30 през нощта и сън не ви хваща. За ваше успокоение – не сте сами! Какво да направите, за да заспите, можете да прочетете в здравните сайтове. Ние мислим какво да направим, ако така или иначе сме будни в 3 през нощта и няма шанс за заспиване. Обсъдихме в чата на Teen Station и ето до какви изводи и съвети стигнахме!

 

Валерия Б.: Книга! Особено ако е интересна, може да ви държи до супер късно. Друго нещо е писане на някви рандъм нещица, (без значение дали бият към поезия или пък разкази). Също така обожавам да си пускам плейлисти от spotify на дъжд и гръмотевици, страшно много успокоява.

Тони Карабова: Майнкрафт, макар че обикновено това е причината да не спим.
Галя Сиракова: GAME OF THRONES

Калин Петров: Но може и да играете Ю Ги О… Ако имате достатъчно карти, за да играете сами… Бих бил навит и за идеята с книгата и Game of thrones… Обаче не можеш да гледаш Game of thrones, ако вече си изгледал всички епизоди…

 


Стела Калайджиева: Лягаш, доволен от изминалия ден. Тръгваш да затваряш очи и изведнъж се ококорваш, защото ти е хрумнала идея за картина.
Обмисляш я с часове, гледайки към тъмния таван и накрая, тъй и тъй няма да спиш, решаваш да я почнеш в 3 часа сутринта.

Симеон Кожухаров: Пренареждаш си стаята, докато не достигнеш върхове на интериорния дизайн, достойни за каталог на Икеа.

 

Яна Стойкова: Изчиташ всичко за Матанги, хиндуистката богиня на визуалното изкуство, докато слушаш 15-минутни песнопения за нея по няколко пъти и вдъхновен от това пишеш свое песнопение за нея на български. Непосредствено след това взимаш спонтанното решение от следващия ден да се посветиш на йогата, да пречистиш чакрите си и да си татуираш хинду символ, който не разбираш напълно.

Зори: Пиша

КАК БЕШЕ ДЕНЯ ТИ, ЛЮБОВ?

И не искам последните ни думи да са тържествени като уличен парад в Рио, модно шоу в Париж или звука на гуми по улиците на Ню Йорк; силни гласове, тропота на тълпата, вдигната завеса, угасени светлини, един самотен прожектор, актриса с лош грим, фалшива усмивка, гръмък оркестър и тъмно червило.
Това го оставям на любовта, на драмата, на желанието, на порива и неразумието.
Романтизирай всяка една част от това, с което започнахме и това, което сме, което бяхме.
Но остави последните думи на мен.
Нека бъдат тихи като надгробната плоча на безизвестен поет, пейка в забравен парк, облак от дъх през зимата и скрит упрек.
Нека се разтопим в дистанцията между телата и сърцата, ума и устата.
Нека бъдем есенна въздишка и пролетна усмивка.
Нека летните нощи да пращат студени тръпки по гърба ти и нека зимата да те сгрява горчива бутилка вино, докато в ушите ти кънти името ми.
Тихо.
Плахо.
И съвсем на място.
И не съвсем на време.
Нека последните думи да не бъдат “обичам те” или “ще ми липсваш”.
Нека последните думи да бъдат “как си?” или “до после”.
Нека последните думи да са нова песен, която чакаш да ми покажеш цял ден.
Нека последните думи да са звъненето на телефона.
Нека името на екрана да е твоето.
Нека не слагаме точка на края.
Нека я направим запетая.

Ето така в 3:00 през нощта се роди идеята за радиопредаване, в което ще споделяме музиката, която ни държи будни. Очаквайте скоро!

Може да харесате също: