Мартин от Русе, който стана лице на Vogue Italia

Сподели

Стил, визия, характер.
Училище, работа, кариера.
Едно интервю на Поли Петрова с Мартин Цеков – ученици в немското училище в Русе.

Преди да се запозная с Мартин Цеков, признавам, не го мислех за такъв, какъвто всъщност е. Точно обратното. Предполагам, че много хора живеят или са поставени в рамки и описвани със стереотипи. Точно заради това с Мартин си поговорихме за мода, за реалния живот и нереалните възможности, които съдбата може да ти предостави.

фотограф: Liqiao Zhu

Представи се накратко.

Казвам се Мартин Цеков, на 18 години, живея в Русе и се занимавам с мода като модел.

Да си поговорим малко за мода. Как реши да станеш модел, обмисляше ли го, или стана спонтанно?

Това е много забавна история. Декември месец 2017-а отидох в София за лайв представлението на “La La Land”, защото много харесвам мюзикъли. Плановете ми бяха да остана с братовчедка ми за три дни, нищо специално. Обаче когато отидох там, реших да се видя с едни приятели от Инстаграм. Без изобщо да ме питат, те ми организираха среща с booker-а на Ivet Fashion.

Първоначално бях скептичен. Нямам собствен транспорт, за да ходя постоянно до София, а пък и не мислех, че ще се получи нещо. Все пак отидох на интервюто и те много ме харесаха (смее се). Благодарен съм, че всичко се случи, защото е съвсем различно от Русе. По-модерно, все едно е друг свят…

Как определяш стила си?

Много хаотичен! Един ден мога да съм целият в черно, на другия ден да комбинирам най-странните неща в света, например неоново-оранжева шапка и ръкавички с черепчета.

фотограф: Liqiao Zhu

Дрехата, която е тренди в момента според теб?

Монохроматични суитшърти без логота и картинки. Такива неща виждам често. Дори в момента аз съм с такъв.

Няма как да не те питам как твоето лице се озова във Vogue два пъти?

За Vogue снимахме изцяло с русенци: аз, моя близка приятелка – Саша (Александра Митева) и фотографката ни Катерина, която живее в Англия, но се прибра точно тогава.

Планът беше Катерина да снима Саша, но някак нещата се случиха така, че да се снимаме двамата заедно. Аз и Александра нямахме и идея, че ще снимаме за Vogue, но накрая на фотосесията, фотографката ни каза: „Знаете ли, аз ще ги пратя на Vogue Italia. Ако ви харесат, ще ги публикуват.“ От Vogue Italia ни харесаха и решиха да ги използват.

фотограф: Катерина Басарболиева

Проблеми, с които се сблъскваш от време на време, заради това, че си модел?

Много хора си мислят, че съм изключително себичен, че съм гаден човек, повърхностен и дори, че единственото, което ме интересува, е работата. Случвало се е, когато се карам с даден човек, той да реагира с нещо от сорта на “Модната агенция, успокой се!” Това не ми харесва, защото това, че съм модел, е малка част от мен и не ме определя като човек.

Как се справяш в такива ситуации?

Когато нещата са дребни, гледам да ги подминавам, защото не заслужават времето и вниманието ми. Не можеш да угодиш на всички и ако някой не ме харесва, просто е окей. Не мога да направя нищо по въпроса.

Съвет, който би дал на начинаещ модел?

Аз все още също съм начинаещ модел (смее се), но на моите първи снимки бях много притеснен и треперех като чихуахуа, затова бих посъветвал някой да покаже по-друга част от себе си.

фотограф: Катерина Басарболиева

Какво си мисли Мартин Цеков, когато го снимат?

Зависи от това как и какво снимаме. При въпросната фотосесия за Vogue стилът беше high fashion, street, edgy. Трябва да се потопиш в атмосферата, за да можеш чрез тялото и лицето си да предадеш това, което се опитваш да направиш.

Как се определяш, като асоциален или социален тип?

Има моменти, в които съм до болка антисоциален. Преди години имаше месеци, в които си стоях вкъщи. Напоследък е комбинация и от двете.

Какво ни прави асоциални и каква е ролята на социалните мрежи?

Изключителна. Те са нож с две остриета. От една страна се чувстваш свързан с всички през цялото време, но те действат и като заместител на органичния контакт. Много хора, а и мои близки познати, са си патили от това.
Преди две години, заради „проблеми” в социалните мрежи и контактите ми там, изпаднах в нещо като депресия, защото в един момент се чувстваш разбран и нямаш проблеми, а в следващия всичко се разпада.

фотограф: Катерина Басарболиева

Кой те подкрепя най-много в живота и в кариерата ти?

Бих искал да кажа нашите, но… невинаги е така. Най-силна  подкрепа в работата получавам от Саша, защото тя знае какво ми е и се занимава отдавна с това. В живота са приятелите ми.

Как се чувстваш като представител на LGBTQ+ обществото в България, а и в училище?

Малко странно. Главно защото останах единствения гей в училище, с изключение на момичетата, представители на обществото. В София е окей, но в Русе все още, ако някой на улицата случайно види, че нося черен лак, получавам най-отвратителния поглед, все едно искат да ме изгорят на клада.

От една страна не ме интересува хорското мнение, „че това е грешно”, но и ми е гадно, понеже е имало ситуации, в които нещата са ескалирали и се е стигало почти до бой. Не е готино, че трябва да понасяш такова отношение, заради нещо, което не можеш да промениш в себе си.

Смяташ ли да продължиш да се занимаваш с мода?

Не смятам да е главното нещо в живота ми. Иска ми се, но не е нещо, което мога да работя като професия. Дори и да просперирам в тази сфера, най-много да се занимавам до 32/33 години, когато следва „пенсиониране”, освен ако не си Адриана Лима… Не искам да се осланям на това.

Значи план А е…?

Фотографията. В това ме бива и ме влече.

Нещо за финал, което искаш да споделиш?

Ще кажа нещо изключително клиширано… В един момент, когато си 11-и или 12-и клас започваш да осъзнаваш, че животът в училище поставя рамки и завършването буквално носи ново начало.  Моето прераждане беше, когато влязох в агенцията и започнах да имам излизания извън града, да обикалям и да се занимавам с нещо друго. Преди това училището изцяло консумираше живота ми, но вече видях другата страна на нещата, а именно че всичко започва след това. Съветът ми е – учете, но не оставяйте единствено някакви норми за социален статус да управляват начина, по който живеете.

Коя е песента, която си пускаш нон-стоп и ти се върти в главата напоследък?

Най-често си пускам Promises на Sam Smith, главно защото усещането е диско, но е и с модерно звучене. Много ми харесва.

 

Профилът на Мартин за фотография в Инстаграм е: @basicallyawhiteguy

Може да харесате също: