Книгите на лято 2020

Сподели

Лято 2020, лято като лято, но някак странно. Дългите нощи с приятели, дъхът на морето, чувството на безгрижие, както и дълбоката леност от жегата се смесиха с маската и дезинфектанта. Но да не ставам поетичен, нека ви представя моите книги на лято 2020 (или тези, които прочетох). Spoilers ahead!

„Чумата“ – Албер Камю

 

Та-дам. Няма как, това е книгата, описваща 2020-а.  Повествованието се развива в измисления град Оран, френска префектура на алжирския бряг. Според Камю това е обикновен град, където живеят хора на модерността – материалистични, с всички иновации на науката. Но започва ужасът. Доктор Рийо намира умрял плъх, после още един, докато накрая градът не е залят от умрели плъхове. Хората са доволни, понеже се отървават от вредителите, но тогава докторът намира първия чумав. Впоследствие епидемията се разраства, градът влиза в локдаун, хората са изплашени (няма нужда от повече, всичко ви е вече познато).

Главният герой е доктор Рийо. Той намира първия умрял плъх, а впоследствие се заема с лекуването на болните. Докторът е проекция на самия Камю, вярващ в абсурдизма на човешкото битие – т.е. ние сме просто вид на тази земя, в тази Вселена без особен смисъл. Но това не ни спира да се усъвършенстваме и да се борим. На този принцип Рийо се бори с чумата и лекува чумавите, защото това е неговият дълг. Той е и обикновен човек – когато може, намира време за нещата, които му носят наслада. Жителите на града са другите герои в романа. Повечето от тях не вярват, че чумата ще ги сполети, и продължават с ежедневните си дейности, някои дори я отричат изцяло. Те са модерни, а чумната епидемия е отживелица в западните модерни общества.

Най-трогващият момент е в края на творбата. След малко повече от година чумата е преодоляна. Хората излизат на улицата, за да празнуват завръщането на нормалното. Но доктор Рийо знае, че бактерията, причиняваща болестта, никога не умира. Тя се скатава в домовете ни и чака подходящия момент да нападне отново.

В заключение препоръчвам тази книга с двете ръце и двата крака. Независимо дали се интересувате от екзистенциализма и абсурдизма, или искате да вникнете в днешните времена – също така модерни и в борба с невидим враг, този роман си заслужава четенето.

Рейтинг: 9.5/10

„Аламут“ – Владимир Бартол

Нищо не е истинно, всичко е позволено.

За феновете на поредицата Assassin’s Creed: тази книга е вдъхновила създателите на цялата поредица. Също така това е най-превежданата словенска книга. Действието се развива в средновековна Персия в края на XI в. в мистичната планинска крепост Аламут. Превзета с хитрост от Хасан ибн Сабах, там той се самопровъзгласява за пророк (Сеидуна), който притежава ключовете към рая. Целта му е да контролира региона, но затова му е нужна армия: неговите феадини-асисини, верни му дотам, че да милеят за смъртта. За тази цел той използва микс от опиати, религиозна доктрина и сексуални удоволствия, като пресъздава ислямския рай, описан в Корана, с прекрасни момичета и градини.

Действието се предава от двама новобранци – Халима и Ибн Тахир, на които им предстои да овладеят уменията, нужни за да станат хурия и федаин.

От героите най-голямо впечатление ми направи Хасан ибн Сабах – духовният водач, който всъщност не е религиозен, а вярва в емпиричния опит и рационалния ум. Въпреки че практиките му могат да бъдат определени като основи на ислямизма и тероризма в днешно време, той има цел да изгони селджукските турци от Иран и да върне чувството на национална гордост сред местното население.

Другият герой, когото харесвам, е Ибн Тахир – най-вероятно, защото намирам себе си в него. Той е безстрашен, но не в това е неговата сила – тя е в ума му. От влизането си в замъка той започва да разсъждава философски за нещата около себе си, занимава се с поезия. Въпреки че се поддава на опиатите, той разбира измамата, той желае да убие Хасан. Но след като говори с него, разбира, че ще наследи ибн Сабах като лидер на исмаилитите.

Повествованието се развива като подреден хаос – докато четеш, усещаш нотка на мистерия, но след това осъзнаваш, че всичко се навързва прекрасно. За мен най-интригуващите моменти са появата Сеидуна и разговорите с него, където той разкрива философските си нагласи, личния си опит и първото посещение на „рая“. А най-трогващият момент от книгата е в края – диалогът на Ибн Тахир с Хасан. Въпреки че не липсваха и емоционални моменти, тази книга предизвика най-вече размисли в мен – за религията, за героите и за света като цяло.

Ако се интересувате от Assassins’ Creed или чисто и просто искате да бъдете философски хипстъри, тази книга е за вас. Но дори да не сте – прочете я, няма да сгрешите!

Рейтинг: 9/10

„Името на розата“ – Умберто Еко

Те вярваха в Рая, но търгуваха с Дявола.

Философия, екшън и мистерия в средновековен манастир. Какво друго му трябва на човек? Действието се развива в променящи се времена – началото на XIV век. Битка между „тъмното“ Средновековие и „светлия“, приближаващ Ренесанс. Тази битка се пренася и във властта: от една страна – папата в Авиньон, а от друга – императора, подкрепящ ордена на просещите монаси, ерес според папата. Манастирът е неутрално място за среща между миноритите (просещите монаси) и папските наместници и инквизитори. Но светата обител е обзета от тайни и греховност, а резултатът от това е мъртъв монах. Абатът моли брат Уилям (главния герой) и Адсон – ученик на Уилям и повествовател на романа – да поемат разследването. През следващата седмица те се сблъскват с непристойни за монасите дейности, тайни книги и интриги, тровещи манастира.

Брат Уилям е основната фигура в романа. Той е Ренесансов човек – напредничав, практичен, намерил баланса между науката и религията. Споделя мнение, че науката е Божието просветление. Той има ум като бръснач и обича да разгадава загадки, но е и самоуверен. Антипод на Уилям е Хорхе от Бургос – сляп и стар, като това е не само неговото физическо състояние, но и духовно. Той е олицетворението на Средновековието – изцяло под властта на църковните канони и отричането на тялото и плътта. Пример за това е дебатът между него и Уилям за смеха, в който старецът подкрепя тезата, че Христос не се е смял и смехът е плътско удоволствие за непросветените. Той вярва, че пришествието на Антихриста е настъпило и Апокалипсисът наближава.

Семиотиката (науката за знаците), медивистиката (науката за Средновековието), философията и теологията, примесени с адреналина на трилър, крими и мистерия, правят „Името на  розата“ един роман като никой друг. Той буди размисли за божественото и държи любопитството до последните страници. Задължително е да се прочете, ако не на плажа, както се случи при мен, то поне в тези приближаващи интровертно-интимни месеци.

Рейтинг: 9.25/10


От Волен Чилов

Още материали за книги четете ТУК.

Може да харесате също: