Кино Фабрика – Пътуване във времето

Сподели

От Светла Сариева, Делта Те – ЕГ „Пловдив”

На 18-ти март като част от програмата на Пловдив 2019 стартира кинофестивалът „Кино Фабрика – Пътуване във времето“. До средата на месец април в града под тепетата ще се прожектират 20 филма с вход свободен. От тях ще има за всеки по нещо – игрално кино, документално кино, кино за храната, модата, природата, миналото и бъдещето, но ще бъде обърнато и специално внимание на 30-годишнината от падането на Берлинската стена. Също така за представяне на собствените си творби и дискусия с публиката ще присъстват световноизвестни режисьори като номинираният за Оскар Павел Павликовски, носителят на множество награди от фестивала в Кан Кристиан Мунджиу и носителят на Оскар Данис Танович. Особено интересни за младите хора ще са уъркшоповете, в които ще могат да вземат участие. На тях ще можете да разберете повече за професиите в киното и каква свобода за работа дава тази сфера.

Ние се свързахме с Никол Ветин – възпитаничка на ЕГ „Пловдив“ и един от организаторите на фестивала, за да ни разкаже малко повече за себе си и събитието.
Представи ни се с няколко думи.

Винаги съм искала с прости думи да обяснявам сложни явления и ми се получава. Правя магистратура по филмова режисура – звучи много суперско, но ако нещо в даден филм не се получи, има един основен виновник – режисьорът. Няма значение дали актрисата е закъсняла за снимки, или някоя лампа от операторското оборудване е изгоряла – всички очакват режисьорът да оправи ситуацията дори това да означава заснемане на сцената без актриса. Без оператор, разбира се, съвсем няма да се получи, няма ли кой да снима, няма да има и филм. Да бъдеш режисьор означава да бъдеш диригент. За да бъдеш оператор, трябва да рисуваш със светлината. Също така съм поела мисията да спомогна достъпността до хубави филми. Филмовото изкуство крие много загадки и работи с най-съкровените ни чувства – трябва да знаем как да го разбираме правилно.

Кога и как разбра с какво искаш да се занимаваш? Училището имаше ли роля в избора ти на професия?

От дете имам интерес към визуалните изкуства и писане на текстове. Родителите ми взимаха всеки уикенд по 3-4 DVD-та, не всеки филм беше за деца под 12 години, но те често правеха изключения, като мама ни обясняваше, че кръвта е изкуствена и никой всъщност не умира. Като дете нямах представа колко голяма фикция са филмите, вярвах им безпрецедентно. Спомням си как имах шарка и единственото ми спасение от сърбежа беше гледането на филми – само това можеше да ме телепортира в свят без шарка. В тийн годините си започнах да слушам музика постоянно. Често на моменти, когато слушам някоя мелодия, започвам да си мисля как да я визуализирам. Постепенно осъзнах, че киното съчетава в себе си всички мои любими изкуства и обикнах него най-много. Със сигурност училището ми е повлияло по някакъв начин, но не мога да го определя. Луис Бунюел е учил биология преди да стане най-популярния режисьор сюрреалист.

Как дойде идеята за фестивала? Каква роля в организацията играеш ти?

Идеята не е супер нова. Фестивалите имат голямо значение в света на филмите. Кан е най-обикновен провинциален град във Франция. Ще намерите много повече информация за ежегодния филмов фестивал в града, отколкото за самия град. Пловдив има нужда от събития, които да засилят интереса към филмовото изкуство, защото то изобщо не е скучно. Имам модерна визия за фестивала – ще покажем филми за храна, мода, архитектура, музика и всичко останало, което ни вдъхновява. Разбира се, не оставяме социалните теми на заден план – всеки млад човек трябва да осъзнава социалните промени и да се ангажира с позитивни действия, които да развиват средата му. Моята роля е да направя възможно най-приятни срещите с режисьорите, да избера нестандартни локации за прожекциите, организирам уъркшоп за по-добро разбиране на кино професиите. Ангажирах мои приятели музиканти да свирят след прожекцията на филма за Ейми Уайнхаус… Накратко – грижа се всеки да види колко забавно и широкоспектърно е това да правиш и гледаш кино.

Защо смяташ, че е важно млади хора да посетят това събитие?

Имам само една приятелка, която не обича да гледа филми, защото не може толкова дълго да стои на едно място. Уважавам нейното решение. Но дори тя идва да гледа моите късометражни. Похватите на киното са достатъчни да обхванат и най-сложните събития, да преповторят живота на велики личности, да ни разсмеят до плач и да ни разкажат безброй истории. Изключително социална съм и обичам да пътувам, но и най-приключенският живот не може да ми даде всички възможни емоции. Гледайте филми, които ви трогват. Не е важно да гледате филми, важно е да гледате стойностни филми – иначе все едно сте отишли да пиете кафе. И в професионален план киното дава много възможности. Неведнъж съм ходила до Ню Бояна Филм Студиос, но стъпването ми при отдела за костюми беше най-впечатляващо. Цяла триетажна сграда, пълна с облекла от всякакви епохи – последния път приготвяха облекло на самурай. Специалисти по специални ефекти няма много, а са изключително търсени. Много интересно ми се струва и правенето на филмова музика. Безкрайно любопитни са всички аспекти от работата по създаването на филм.

Интервю взе: Светла Сариева

Може да харесате също: