Усмивки от старите ленти

Сподели
„То от кино не се забременява!“ – „Вчера“ 1988                                      

Усмивки от старите ленти или пет любими български филма от миналия век, които заслужават вниманието ни.

Българското кино от втората половина на 20. век винаги ще има специално място в сърцето на всеки от нас и в това съм напълно убедена. Както няма българин, който да не е варил поне веднъж лютеница на село с баба и дядо, така няма и такъв, който да не се е засмял на онази сцена от филма „С деца на море“: „Хахахаха, чичо Манчооо, снех те!“.

Част от възпитанието на децата е да гледат старите български филми, които разсмиват до сълзи, а понякога дори водят до една сладка тъга у по-възрастните, които с усмивка си спомнят за бозата от 6 стотинки.

Култовите роли на актьори като Тодор Колев, Невена Коканова, Надя Тодорова, Георги Русев и още много, много изявени артисти, които ми се иска да изброя, но за съжаление ще изгубя цялото ви внимание, са актуални до ден днешен и вдъхновяват хора от всички възрасти. Именно те ме подтикнаха да напиша текст, в който ще ви споделя пет любими свои български филма от миналия век, които, струва ми се, заслужават вниманието на широката публика. Усмивки от старите ленти. Ясно е, че резюме на сюжета може да се намери на първия линк в търсачка, затова тук ще споделя своя прочит. Така че да избършем праха от лентите и екшън!

1. „Бялата стая“ 1968

Не особено познат филм е „Бялата стая“, в чийто актьорски състав разпознаваме лицата на Апостол Карамитев, Нейчо Попов, Доротея Тончева, Елена Райнова и за едва няма и минута екранно време – Стоянка Мутафова. Проектът определено се отличава от повечето български филми тогава с драматичния си сюжет и въпросите на философска тематика, които поставя към аудиторията. Именно тези въпроси си задава и главният герой, провокиран от болестта, която застрашава живота му. Между белите стени на бялата стая той прави равносметка на целия си живот. Финалът на филма дава избор на зрителя да определи съдбата на болния, но повече няма да издавам, а ще ви оставя да отсъдите сами.

2. „Момчето си отива“ 1972

В предабитуриентска вихрушка ни въвличат актьорите Филип Трифонов, Невена Коканова, Васил Попов и Елена Райнова. Интелигентният зрелостник Ран с влечения към журналистиката и красивите жени се лута из последните си ученически неволи, преди да замине да учи. Омаян от грацията на три дами, свързани помежду си само с чара, който излъчват, Ран опитва да докаже на родителите си, че професията, която е избрал, е правилната за него, като в това му помага и доста по-възрастният от него приятел.

Считам, че в образа на Ран и неговите съученици доста от нас биха се разпознали – трескава подготовка за бала, напрежение преди изпитите и пламенна любов. Нека си признаем, че всички минаваме оттам. Филмът впечатлява с непринуденото държание на главния герой към събитията около него и именно това ни кара да се вгледаме първо в себе си, а после и един в друг и да разберем колко много си приличаме. Момчето отдавна си отиде, но ние ще се радваме, ако някой ден се завърне.

3. „Дами канят“ 1980

Фразата “ Усмивки от старите ленти“ все едно е измислена за този филм. Романтична класика с елементи на комедия ни разиграват българският Дон Жуан Стефан Данаилов и един куп жени, луди по него. Но смее ли някой да ги вини?! „Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“. Свалка като по учебник, спор няма. Но най-любимият ми персонаж е ученикЪТ, който силно се стреми да получи одобрението от инструктора си, а не неговото внимание извън учебния автомобил. Филм с поука за невъзможната любов, който да послужи като предупреждение пред всички онези, които обичат да носят много дини под една мишница, и за другите наивни, които вярват на първия комплимент и благ поглед. На всички бъдещи шофьори пожелавам такъв строен инструктор и все пак – имайте едно на ум.

Усмивки от старите ленти

4. „Преброяване на дивите зайци“ 1973

„Хубав край, хубави хора“ е една от най-емблематичните реплики от българското кино, която често бива употребявана, но невинаги този, който я изговаря, знае нейния произход. Комедията с участието на Ицко Финци, Филип Трифонов, Никола Тодев и още страхотни актьори ни кара да се надсмеем над обстановката в държавата по онова време и абсурдната амбиция на леко смахнатия чиновник от статистиката Асенов да преброи дивите зайци в село Югла. Всички замесени в преброяването (дори неговият помощник) считат идеята му са безпочвена, но усърдно се включват в каузата. Разбира се, акцията завършва с нито един преброен заек, но това съвсем на пречи на целия колектив да отпразнува традиционно по български нейния край. Филм, който осмива контраста между реалния живот и болните амбиции на високото общество.

5. „Два диоптъра далекогледство“ 1976

Комедийната драма, в която главни роли имат Сашка Братанова, Валентин Гаджоков, Валентина Борисова и всеобщия любимец Георги Парцалев, ни потапя в историята на едно напълно обикновено семейство с по-консервативни възгледи, в което прожекторите падат върху ролята на бащата и дръзката му дъщера. По мое скромно мнение филмът цели да изтъкне промяната в поколенията и да научи по-старите на разбиране и съпричастност към по-младите. Смелата Лили се осмелява да застане пред баща си и да отстоява своя брак с Пламен, като го прави изключително деликатно, така че накрая да стигне до обичайния happy end. Определено има какво да научим като урок и за родителите, и за техните деца. Но искам да обърна внимание на един съществен детайл от цялата картина: скъпи родители, най-лошото наказание за детето ви е да му забраните да ходи на кино (още повече, ако това е любимо занимание). И все пак не наказвайте така, както наказват Сашко.

Искрено се надявам да съм ви накарала да си пуснете поне един от горе изброените филми. И за да не ставам твърде разточителна (въпреки че този момент май отдавна го подминах), ви пожелавам само две много прости неща.

Обичайте се и ходете на кино!

От София Аспарухова