Жан-Мишел Баския, легенда на уличната култура

Сподели

Жан-Мишел, самопровъзгласил се за легенда, покорил светския живот в Ню Йорк, станал любимец на жените, почитатели на изкуството, превърнал се в глас за неразбраните творци, изгубените в изкуствения свят на расизъм и предразсъдъци артисти. И всичко това, издигайки уличната поп култура в „бизнес за милиони“ (по негови думи). От всички свръхчовеци художници, с които сме запознати, детето чудо Баския остава като кумир за поколения наред със своята индивидуалност и крещяща енергия.

Жан-Мишел Баския легенда на уличната култура
Жан-Мишел Баския е роден през 1960 г. в Бруклин. Баща му  е от Хаити, а майка му – от Пуерто Рико. Говори английски, френски, испански и хаитянски и това е причината изкуството му да е като поезия, а платната му да са изпълнени с най-различни думи и изрази на различни езици.

Жан-Мишел Баския легенда на уличната култураНаричан още The Radiant Child, животът му никога не бива изживян пълноценно. На 17 години баща му го изгонва от вкъщи, задето напуска училище. Въпреки че живее на улицата и спи по пейки в Бруклин, той още от ранна възраст заявява, че ще стане велик и ще покори света. В родния си град се прочува като един от най-зарибените скейтъри и именно заради скейтборда си се запознава с едни от най-добрите с приятели.

Заедно с приятеля си Ал Диас създават един от легендарните стилове в уличната поп култура с групата SAMO (same old shit). Под това име създават рисунки, с които изразяват позициите си. SAMO провокира обществото с лаконичния си поетичен език и защитава всички отхвърляни от обществото, всички онези, които биват съдени за материалните си принадлежности, за ценностната си система, всички онези, заклеймявани от породените от расизъм стереотипи.

Жан-Мишел Баския легенда на уличната култура
Баския умее много добре да се промотира. Позиционира произведенията си близо до едни от най-големите галерии и клубове, за да може работата му да бъде забелязана от големи личности. Той свиква да рисува върху каквото намери – стари прозорци, мивки, врати… минава ги с матова база и започва да твори. Сравняват го с Пикасо, защото просто отказва да твори по обичайния начин, а избира да изобразява живота какъвто наистина го усеща.

Издържа се от продаването на картички и рисуването на тениски, докато един ден не вижда в отсрещното кафене големия Анди Уорхол и не решава да отиде и да се представи. Влиза с дрипавите си дрехи в 18-звездния ресторант и поставя рисунките си пред Анди. Уорхол вижда отвъд вида на Жан-Мишел и му дава шанс. Остават най-добри приятели до живот, като дори живеят заедно. Стават и партньори в изкуството.

Жан-Мишел е и рапър. Създава групата Gray, а музиката му по мое мнение е като изпята негова картина – хаотична, крещяща и необикновена.

През 1981 в изложбата „New York, New Wave“, в която Диего Кортез представя млади и новоизгряващи артисти, Баския участва с няколко произведения. Оттам славата му започва да расте, а по-късно се запознава и с Анина Носей – притежателка на галерия, с която работят известно време след това, докато той твори в дома ѝ. След време се разпространяват расистки слухове за връзката помежду им и Жан-Мишел се премества в свое студио, където се отдава още повече на усърдна работа по изкуството си. Ставал рано сутрин и рисува до късно вечер, като винаги работи на музика.

В началото платната му се продават по 10 хиляди долара едното, а неговата „Картина без име“ е най-скъпо продадената картина от американец. Тя е оценена на 110,5 милиона щатски долара и с това заема 6-то място сред най-скъпите картини изобщо. Жан-Мишел Баския вече е легенда на уличната култура.

Започва да живее богато и екстравагантно. Купува ужасно скъпи костюми на Армани, които използва само за да рисува в тях. Въпреки големите си успехи и признанието, което получава, Жан-Мишел не успява да се отърве от алкохолната и наркотична зависимост, които го преследват цял живот. След смъртта на Уорхол Баския изпада в тежка депресия и на 12. август 1988 г. умира от свръхдоза, оставяйки след себе си едни от най-провокативните произведения, толкова крещящи и запомнящи се, че никой не може да остане безучастен, докато ги наблюдава. Остава завинаги на 27.

Жан-Мишел Баския, легенда на уличната култура

От Рая Сотирова

Екипът на Teen Station в АЕГ „Гео Милев“, Русе се събра и работи благодарение на проекта ни „Мрежа Училищни медии“, който реализираме съвместно с програма „Знание и растеж“, реализирана от Фондация „Русе – град на свободния дух“, с подкрепата на Фондация „Еконт“.