За книгите и музиката

Сподели

За връзката между книгите, които четем и музиката, която слушаме, от личен опит, ни разказва Момчил Бонев.

Отношението на днешната младеж към четенето е досущ като с онзи приятел, с когото се виждате сравнително рядко, всеки път си изкарвате супер, но така и не започвате да излизате по-често. С музиката е другояче – тя винаги ни е била спътник навсякъде и по всяко време в многото си формати и вариации през израстването ни. За разлика от литературата, тя е изкуство, което можеш да поглъщаш отново и отново и на което да се наслаждаваш дори и докато четеш.

Аз лично наскоро възвърнах страстта си към книгите от едно време и започнах да си създавам наново малките навици и обичаи, свързани с процеса. Като един отдаден и уважаващ себе си меломан няма как да не слушам неща и докато чета и да не започна да свързвам двата типа творчество. В тази статия ще ви разкажа за няколко книги и конкретните албуми, с които си правя препратки, защото точно тогава съм ги открил или превъртал на слушалки на различни локации.

Наред със статията пускаме и тематичен плейлист в Спотифай с точни песни за по-обща представа:

Физика на тъгата + Ventura & Apricot Princess

Културния феномен на Георги Господинов прочетох около рождения си ден през април, когато излезе и последният албум на Anderson .Paak – Ventura и когато открих Apricot Princess на Rex Orange County. Два привидно лежерни и мелодични албума, които в сърцевината си са ужасно тъжни и летаргични, точно както е и в книгата. Подобно на Естествен роман, с която се запознах покъсно, и Физика на тъгата е хаотичен микс от истории и размишления. Започвайки от безобидната история за лутане из спомените на околните, минавайки през историите за детството в соца и защитното дело на минотавъра от древногръцкия мит и завършвайки с щипка меланхолия, Господинов съвсем безпардонно отнася читателя до края и съумява да компенсира липсата на структура и последователност само както той може.

Виж също: Music Hunters: Rex Orange County

Тънкото изкуство да не ти пука + channel ORANGE & MBDTF

Едно от по-популярните заглавия по книжарниците напоследък поради тривиалното си заглавие и съответстващите клиширани първи глави в стил “Сега аз съм менталният ви гуру, ще определям как се чувствате и ще правите това, което аз ви кажа” има един лъжлив тон, който те залъгва, че това ще е
книга, която те учи на нихилизъм и потискане на емоциите. С напредването на главите обаче става ясно, че и авторът Марк Менсън също като потенциалните си читатели е бил невръстен хлапак с подобни проблеми. Разказвайки своите лични истории и провали, той всъщност се опитва да ни научи по-скоро на
обратното – да ни пука много, само че за важните неща в живота и сами да нареждаме приоритетите си. Няма за цел да се съгласиш с всичко казано, но ти помогна да се замислиш какъв човек искаш да бъдеш, и да осмислиш ценностите си по-обстойно. И понеже бях на такава вълна тогава, слушах много channel ORANGE на Frank Ocean и My Beautiful Dark Twisted Fantasy на Kanye West – все интроспективни албуми с обложки в топли цветове, както е и корицата на книгата. Никойнеможедатеспасиоттовакоетоискаш на Жлъч пък свързвам с мотива на Менсън, че първичният човешки инстинкт да сме увлечени от материалното е в реда на нещата и не изисква излишна енергия.

Човек на име Уве + Wish you were here

Нямаше как да не мина някога и през всеизвестния дебют на нашумелия шведски блогър, а вече и писател Фредрик Бакман, особено след като вече бях прочел с кеф следващите му два романа Баба праща поздрави и се извинява и Брит-Мари беше тук. Във въпросните две книги бях впечатлен от специфичния му залъгващо детински стил на писане, начина, по който оформя подробна привързваща картина на главните си персонажи и естественото им израстване с напредването на историята. Човек на име Уве също не разочарова в това отншение и подобно на Брит-Мари беше тук, Бакман превръща изначалния
педантичен образ на сърдития пенсионер в абсолютен любимец на читателите накрая. Това е една човечна история за съграждащите и разрушаващите аспекти на любовта, за няколко непредумишлени добри дела, за досадни, но добронамерени съседи и за една нахална котка. И точно защото цялата тази трагикомична история започва със смъртта на съпругата на Уве и неговата тъга по нея, вечната класика Wish you were here на Пинк Флойд е почти идеален спътник за премеждията на ядосания добър човек Уве.

ПП: Филмовата адаптация отразява много добре книгата, препоръчвам горещо да проверите и нея.

Виж също: Музиката на 70-те

Да се изгубиш нарочно + Небесен & Fleet Foxes

Летните вибрации се отразяват както в подходяща музика, така и в хубави спомени. Тук говорим за тазгодишното ми петдневно морско приключение, където като нищо започнах и приключих Да се изгубиш нарочно на влогъра чудо Крис Захариев. След небивалия успех на ютуб поредицата му, където с още две момчета кръстосват забравените кътчета из България, Крис зарадва публиката си и с пътепис/дневник/фотоалбум в книжен формат. Писан е най-вече късно вечер след всеки изпълнен с приключения ден и спокойно мога да заявя, че усетих повече чар тук отколкото в ютуб заради липсата на изкуствен монтаж и наличието на натурална емоция и незаснети истории. Въпреки безбройните премеждия и подвизи, описани вътре, на моята книжка сякаш не ѝ стигна. Въпросното хартиено тяло бе започнато на плажа в Созопол първия ден, неволно изпуснато на брега в Черноморец, последвано от морска вълна (състоянието му е на снимката), бе солидно прелистено на хамаците на палатковия лагер в Иракли и приключено в автобуса на връщане за София. Съпровод на неволите както на Крис, така и на мен и сестра ми, бяха едноименният фолк рок jam на Fleet Foxes, Бряг с цвят най-зелен на Стефан Вълдобрев и естествено Небесен на Ангел Ковачев – основна част от саундтрака на видео поредицата.

Виж също: Филмари еп.1 (feat. Крис Захариев)

Да убиеш присмехулник + Avantdale Bowling Club

Пак чисто неволно, но някак си перфектно сезонно напасване – късното ми септемврийско лято запълних със задължителната класика на Харпър ЛиДа убиеш присмехулник, където действието също се развива в онези странни последни дни от ваканцията точно преди училище. Или поне с това чувство останах, докато наблюдавах как авторът рисува сторго стереотипни, но някак забравени картини от южняжките щати през 30-те години и безпардонния разсизъм, който и днес продължава да доминира там. На фона на екстравагантния новозеландски джаз рап бенд Avantdale Bowling Club съпреживявах истински историите на Скаут и Джем Финч от Мейкомб, Алабама и с интерес следях наглед ежедневните им неволи и подвизи, които у нас в действителност са непознати и чудни със своя си чар за онези времена.

1984 + ЗВЯРА & Отрепка

Тук вече мога да кажа, че напълно съзнателно започнах да намествам музиката си, така че после албумните ми референции да са възможно най-точни. Това, което не бях предвидил обаче, бе, че започнах емблематичния антиутопичен роман на Джордж Оруел 1984 в деня, в който излезе и най-мрачният албум на рап феномена ЖлъчЗВЯРА, където има всичко друго, но не и утопия. Свързах ги естествено по социално-политическата насоченост на двете творби и сравнението на стрго култивираната среда (като тази в книгата) със зоопарк в предпоследната песен от албума. Като в ръкавица пасна и бруталният метъл
рап дебют на софийския ъндърграунд артист IcakiОтрепка с крайно анархистката си атмосфера, отразяваща идеално както външния, така и вътрешния свят на главния герой Уинстън. Директна референция с книгата прави и Madmatic в песента си Войната е мир, използвайки трите лозунга на
Големия брат в припева “Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила”, макар и тематично куплетите да нямат нищо общо с ангсоца на Оруел.

(Ако я имаше в Спотифай, щеше да влезе в плейлиста)

Джонатан ЛивингстънЧайката + Корени

за книгите и музиката

Следващата малка симпатична книжка я взех от библиотеката точно по препоръка на едно от любимите ми родни МС-та Мишо Ефекта (F-act), който кръсти цяла песен от последния си албум Корени на главния герой Джонатан Ливингстън. Джон е една различна чайка и аутсайдер в ятото си, което лети
само и единствено с цел да се прехранва. Той обаче прекарава ден и нощ в това да се научи да лети по-бързо, по-високо, по-красиво и да усеща истински свободата в крилете си. Красива история, която обрисува ценния, но за жалост изчезващ, човешки нрав винаги да се стремиш по-високо и да оставаш верен на себе си независимо дали би бил отритнат от ятото си. Паралелът, който Мишо прави между себе си и Ливингстън, е точно в този непукизъм и вечно ненаситения стремеж на твореца у него към по-доброто. Друга подходяща песен за свободата на човешкия дух под формата на реене из въздуха е сингълът Полет на друго софийско хип-хоп име – Атила.

 

18% Сиво + Dummy

Последното заглавие за статията е друг роден бестселър – 18% Сиво на Захари Карабашлиев. Кинематографично разказана история за един българин, живеещ в Щатите, който бива напуснат от любимата си и вследствие на тъгата си по нея инцидентно попада на чувал с 30 кг марихуана, който трябва да пренесе с кола през Америка. Точно толкова нелепо звучи, колкото и е завладяващ романът, поръсен с щипка цинизъм и горчива ирония. Написан е в така любимия сюжетен стил с постоянни ретроспекции, които се редуват с главното действие и образуват две паралелни истории, които те отнасят, преди да си се усетил (Човек на име Уве и Стогодишният старец на Ю. Юнасон са в този стил). Музиката, сложена в плейлиста за тази книга, е разпиляна почти колкото и мислите на протагониста в историята. В листа присъстват едноименното The Year Without a Summer от ЕР-то на TromBobby & C-mo и Roads от албума Dummy на Portishead заради roadtrip естетиката, Lana del Rey заради константната любовната меланхолия и разбира се, песен на едноименната рок група 18% сиво.

Виж също: Българската литература на 21 век

В плейлиста има също и:

Ума и Дума, Saba, Madmatic (Специалитет За Ценители) за Брит-Мари беше
тук

Tyler, the Creator и OutKast за За вафлите и хората

Funkadelic и Childish Gambino за Естествен роман

От Момчил Бонев