Представяме ви Panic! At The Disco

Сподели с приятели

Introduction to Panic! At The Disco (Алтернативно заглавие – „Satanic!/Brendon! At The Disco“… феновете ще разберат).

Още докато пишех „Introduction to „Fall Out Boy“, знаех, че искам да направя поредица от подобен тип публикации, в които да представям на читателите си надълго и нашироко творчеството на любимите си групи. Напоследък забелязах, че слушам най-вече Panic! At The Disco, затова реших това да е бандата, на която да посветя този свой текст.

Обща информация:

Panic At The Disco е поп пънк/emo група, част от the holy emo trinity (заедно с „Fall Out Boy“ и „My Chemical Romance“), създадена през 2004 от Райън Рос, Спенсър Смит, Брент Уилсън и Брендън Юри. Бандата се радва на голям успех още с излизането на първия ѝ албум, който става двойно платинен. С течение на времето всички първоначални и дошли по-късно членове напускат групата и в нея остава само Брендън, вокалистът. Това обаче не го спира да твори нова музика и в началото на тази година на пазара се появи първият албум на групата, написан и композиран изцяло от него.

Песни, които всеки нов фен да започне:

Както при повечето банди, които започвам да слушам, и при Panic At The Disco се запознах най-напред с някои от най-големите хитове. Това, което веднага забелязах, е, че в зависимост от това през коя година са излезли съответните песни, звученето им е адски различно от това на други. Така е, защото групата експериментира с всеки следващ албум и нито един от тях не е в абсолютно същия стил като предишните.

Отдолу ще изредя някои от първите песни, които аз чух и които ме накараха да поискам да се запозная и с останалата част от дискографията на Panic At The Disco:

You’re such a pretty thing
To be running from anyone
A vision with nowhere to go

It’s better to burn than to fade away,
it’s better to leave than to be replaced

Песни, които никой нов фен не бива да пропуска:

Death of a Bachelor

Албумът, който постави началото на манията ми, е много динамичен, с често срещани поп елементи. Две от любимите ми песни от него са „Golden Days“ и „House Of Memories“, защото ги свързвам с някои много важни за мен събития и защото винаги могат да подобрят настроението ми.

Time can never break your heart
But it’ll take the pain away

If you’re a lover, you should know
The lonely moments just get lonelier
The longer you’re in love
Than if you were alone

–

Too Weird To Live, Too Rare To Die!

Може би това е най-малко любимият ми от всичките дискове на групата, но няма как да отрека, че има някои прекрасни песни в него. Албумът е доста различен от предходните на Panic!, главно заради преобладаващите електро елементи. Песни, за които смятам, че си заслужава да бъдат чути, са:

I’ve got a collar full of chemistry from your company

But girls love girls and boys
And love is not a choice

–

Vices & Virtues

Много обичам настроението, което носи този албум. В него са перфектно съчетани съвременното с ретрото, стилът се води emo и baroque pop. Не мога да кажа, че имам любима песен от него, защото харесвам всички по равно, затова отдолу съм изредила последните, които слушах. Нещо, което обожавам, става ли дума за Vices & Virtues, е този клип, направен като допълнение към записа:

Should have known right from the start
You can’t predict the end

How does a heart love, if no one has noticed its presence
and where does it go?

–

Pretty. Odd.

Ако Vices & Virtues го обичам, то тогава обожавам Pretty. Odd! Стилът на този албум се определя като фолк рок и макар и в началото да си мислех, че няма да ми допадне, дискът не само ми хареса, но и се нареди сред любимите ми записи на всички времена. Творчеството на Panic! At The Disco в този период е сериозно повлияно от групи като The Beatles. Макар че обожавам Pretty. Odd и се очаква както при Vices & Virtues да обичам всички песни по равно, тук си имам любима – When The Day Met The Night.

When the moon fell in love with the sun
All was golden in the sky
All was golden when the day met the night

Things have changed for me, and that’s okay

–

A Fever You Can’t Sweat Out

Много ми харесва настроението на този диск и винаги го слушам, когато: 1) ми се пее, 2) ми се танцува, 3) съм тъжна и искам да се почувствам по-радостна. Две от любимите ми песни от него са:

Boys will be boys
Hiding in estrogen and wearing Aubergine dreams

Praying for love and paying in naivety

–

Надявам се наистина да съм успяла да заинтригувам някого да се запознае с творчеството на Panic! At The Disco! Ще се постарая да продължавам и занапред да пиша подобни постове, защото бих могла да споделя много неща за още десетки други групи и изпълнители.

Жени Янева