Пътят към традициите: интервю с мънистата на Родопите
Аника и Каролина Романови са две млади жени от Родопите, които избират автентичната българска красота пред подправения блясък на XXI век. Не се самоопределят като модели. Предпочитат да не са част от панаира на суетата. Пазят непокътната връзка с родното си село Старцево, в което и до днес се спазват някои древни традиции и обичаи. Михаела Георгиева разговаря с тях по телефона, за да разкажат повече за себе си.
Наричат ви “мънистата на Родопите”. В какво се състои вашата дейност?
Каролина: Всичко започна, когато бяхме деца. От 5-годишни ходим на фолклорни конкурси, фестивали и концерти, облечени с носии. Възпитани сме в този български дух и искаме да го съхраним и за идните поколения. Правим това, което обичаме – с гордост се обличаме в носиите и предаваме по един или друг начин любовта си към България.
На конкурса в Рожен през 2019 г. сте отличени като момичетата с най-колоритни и автентични носии. Разкажете малко повече за него.
Каролина: Фестивалът в Рожен съществува от края на XIX век, като е бил създаден с развлекателна цел за родопчаните. Многократно е прекратяван и възобновяван. Миналата година се записахме на първия конкурс за автентична носия на фестивала в Рожен. Брат ни искаше да участва в този за музикално изпълнение, но по стечение на обстоятелствата това не се случи, затова той също участва с нас. Там спечелих първо място за автентична женска носия, като представих моминската празнична носия от село Старцево.
Какво за вас са Родопите?
Аника: За нас планината е всичко, тъй като тя е нашият дом. Тя е най-вълшебната планина!
Източник на спокойствие, което не може да бъде заменено.
Кой е най-важният урок, който сте научили?
Аника: Най-важният урок, който научих е, че българката, освен че е била толкова силна и борбена жена, издържала трудностите на времето, е имала и изключително голямо търпение и изключителен силен усет за естетика. Това, което тя е успяла да съхрани и да предаде напред, нещата които е правила със собствените си две ръце, това е невероятно според мен! Всичко, което е знаела, го е научила направо от извора на живота.
Каролина: Напълно съм съгласна с думите на сестра ми, тъй като аз се възхищавам на силните жени. Това, което съм научила и това, което се предава като традиция в семейството ни, ще бъде предадено на моите деца.
Любимите героини
Всеизвестен факт е, че автентичната българска красота е издигната на пиедестал от големия класик Йордан Йовков. Имате ли любима Йовкова героиня?
Аника: На мен ми е любима Албена. Харесва ми това, че когато я осъждат за убийството и прелюбодейството, тя се облича с най-красивата си премяна. Моментът, който ми прави най-голямо впечатление, е когато излиза пред погледа на цялото село и стои силна и здраво стъпила на земята, въпреки прегрешенията си.
Каролина: Най-голямо впечатление ми е направила Рада, невинната и красива мома от разказа “Шибил”. Тя е единствената жена, която стои изправена срещу хайдутите. Останала е в спомените ми като идеал за българска жена – смела, красива и нежна.
Според вас каква е рецептата за пълнокръвна хубост?
Аника: Рецептата е да обичаш и да се грижиш за себе си в пълния смисъл на думите. Да приемаш себе си. Няма пълна, идеална красота на този свят, това съществува само като абстрактно явление. Красотата е в усмивката, в самочувствието, в душата! Красотата в душата е най-чистата и естествена форма на красота като цяло!
Какво е посланието ви към младите момичета?
Аника: И към момчетата, и към момичетата, и към всички млади хора – посланието ни е да не забравят откъде са тръгнали. Бяха попитали брат ни за любима поговорка и той каза: “Никога не забравяй откъде си тръгнал, защото после няма да можеш да се върнеш”.
Пътеводители в живота ви са…
Аника: Семейството е главният пътеводител. Ние сме си най-добри приятели, споделяме общи цели, идеали. След това е надеждата за нещо ново… И страстта. Страстта към това да научиш нещо ново, да продължаваш напред!
Каролина: Смелостта, любовта и странността… Защото е интересно да бъдеш странен и различен!
Бихте ли казали коя ви е любимата поговорка, която произхожда от Родопите?
Аника: Любима ни е
Каматик не маса не бива
“Каматнина”, “каматик” означава “красота” от родопски диалект. Поговорката гласи, че красотата не може да те нахрани.
От Михаела Георгиева