Георги Господинов за миналоманията и „Времеубежище“

Сподели с приятели

Миналомани и книгомани, тези редове са за вас. Представяме ви e-mail интервю с Георги Господинов. Благодарим му, че се отзова, за Teen Station значи много. Поводът е карантинно дошлият роман „Времеубежище“. Приятно четене!

Времепътешественикът Гаустин и носталгичен писател отварят клиника за „забравящи“ в Швейцария. Практикуват интериорна терпаия с/у амнезия. С нея отключват миналомнаия, която залива цяла Европа. Политиците решават завръщане към 20-ти век. Референдум ще определи в кое минало иска да живее всяка страна от ЕС. У нас се борят „соц. романтиците“ и „патреот юнаците“. Предстои хаос…

„Времеубежище“ оборва романтиката на миналоманите. Да или не?
Да. Не. А „миналоманите“ е наистина хубава дума, поздравления. Аз самият съм или бях доста голям миналоман. Миналото е като заключена стая, в която можеш да надничаш през ключалката, но няма как да живееш в нея, а и не е добре да опитваш.

Господиновски роман, разказан като антиутопия. Да или не?
Пак да и не. Ако отговорът на този въпрос беше просто „да“ или „не“, нямаше да е господиновски роман. Има антиутопия, но тя е толкова близка, че вече живеем реално в нея.

Книгата прелива от предметния 20-ти век. Колко време се ровихте из мините за минало?
Аз там си живея по принцип. Особено старите реклами са истински интересни за гледане и четене. Но по-важни от предметите бяха историите. Те ми отнеха повече време.

Какво загуби „Времеубежище“ при редакцията?
Надявам се само да е спечелил от това.

Кога да очакваме трибагрена армия от дронове над Борисовата като в романа?
Най-късно догодина през април. Мога да се обзаложа.

Що е „втълпена носталгия“? Толкова ли е масова всъщност?
Носталгия по нещо, което никога не си преживявал и не помниш, но всички са ти говорили за него. Всъщност е най-масовата.

Има ли как това псевдо уважение да се обърне в градивна памет?
Да. С малко повече вкус, просвещение и разум. Ако Ботев е в мен и го зная наизуст, не си го татуирам на трицепса.

Ако ни се случи Референдумът, как ще се разделим с „хероина на виртуалното“?
В аналоговия свят също има такъв виртуален хероин, едно време му викаха въображение. Ще се върнем към него.

Как е Гаустин? Къде или кога е той сега?
Последно ми каза, че заминава за 1939 година и живее на страниците на късните августовски броеве на Ню Йорк Таймс, пие Чинцано в един бар на 52-ра улица в Манхатън, ако не се лъжа. И много правилно питате, той не обича въпроса „как е“, предпочита „кога е“.

Коя е любимата му книга? Защо пие сметана? *
Чете само стари вестници и стари книги. Като млад пиеше само сметанката, защото нямаше пари за кафето към нея.

Кое ще е по-удобно за бягство от реалността – едно времеубежище или лабиринтът на Минотавъра? *
Времеубежището и лабиринтът са колкото бягство, толкова и реалност. В началото на романа има едно уточнение: всички истински лица са измислени, всички измислени са истински. Нещо такова трябва да е и с местата.

интервю: Станчо Ст. Станчев
cover photo: Мария Проданова
* въпроси 10/11: Мария Проданова

Може да харесате също: