Интернет for dummies

Интернет for dummies ще говори за това как умно да живеем в мрежата. Началото е съвсем за начинаещи, но сме почти сигурни, че ще научите нещо ново.

Изтичането на информация от НАП беше новинарската сензация, за която даже и средностатистическият млад човек в България (който по правило не гледа телевизия) научи посредством веднага плъзналите миймове. Тръмп спечели изборите през 2016, Brexit депресира британците, а от ФБР вероятно знаят какво закусваш. 

Общият знаменател тук е не друг, а самият ти: потребителят. Защо и как се случва всичко това, какви са фактите по отношение на интернет и как можеш да се възползваш на максимум от предоставените ти възможности днес – всичко това ще разгледаме в поредицата Интернет for dummies. А в идните редове предстоят отговорите на някои от най-често възникващите въпроси ЗА „нета“.

Интернет – как работи?

Най-просто казано, интернет представлява каналa в един голям град. Представете си как всяко домакинство използва общата канализация, но не всеки апартамент е директно свързан с нея. Всъщност всичко от блока ви първо се събира на едно място, след което се влива в канала. По същия начин всяко устройство изпраща информация до антените на интернет доставчиците, които от своя страна са директно свързани с канала. От там информацията се препраща по канала до други устройства, директно свързани към него. Компютрите, които имат директна връзка с „канала“, тоест с гръбнака на интернетa, се наричат сървъри. Сървърите връщат отговора си по същия път обратно до потребителите.

Защо никога информацията не изчезва?

Когато изпращате съобщение, то представлява цифров код, който се влива в потока от информация. Този код съдържа както съобщението, така и местоназначението му. За да може съобщението да достигне до вашия приятел, то трябва да бъде запазено в сървъра и впоследствие препратено от там до крайната цел. За да изпълняват сайтовете функциите си, сървърите им трябва да съхраняват цялата информация, която някога е била изпращана до тях. В общи линии всяко действие на смарт устройство, което изисква достъп до интернет, е информация, която се складира някъде. Ако използваме метафората от по-рано: всичко, пуснато в канализацията, остава там завинаги. Единственото, което зависи от вас, е какво точно изпращате от своята тоалетна.

Тогава какво става, когато изтрия нещо?

Сещате ли се за стола с дрехите? Онзи в стаята ви, на който през 70% от времето стои сухото пране? По принцип прането е предназначено за гардероба ви, където трябва да се сгъне и подреди. В бедствени ситуации обаче то трябва да бъде скатано и отива в леглото, под леглото, под бюрото и изобщо каквото позволява инфраструктурата на стаята. То не изчезва – просто е скрито за минувачите.

Нищо не изчезва от сървърите на Google, нито историята ви, нито профила ви в LadyPopular от 2007, нито този в Teenproblem от 2012. Може сайтът да скрие дадена информация от стандартния потребител. Може да се направи така, че дадени резултати да излизат в търсачките много по-назад. Принципно съществува и правото да бъдеш забравен, което позволява юридически да принудиш Google да изтрие дадени данни. Информацията обаче е завинаги достъпна в сървърите. А хакери – много.

Никой няма да се хване да хаква точно моя телефон.

Огромни сървъри с тонове информация биват хаквани горе-долу ежеседмично. Тъй като в днешно време всички компании дават мило и драго, за да разберат за какво мислите, за да ви рекламират точните продукти, тази информация струва невъобразими суми. За да се доберат до нея, ще минат през всичките ви съобщения, ако могат. Не разчитайте на secret conversations, нито на бутона за изтриване. Дори и никога да не станете жертва на хакерска атака, ако става въпрос за нещо излагащо, шансовете мигновено да се препрати или screenshot-не от възможно най-много хора не са във ваша полза.

Така че телефонът ви е тоалетна. И неминуемо през него ще минат неща, от които няма да се гордеете. От вас обаче зависи: 1. да не става публична (настройките на Фейсбук помагат) и 2. количеството злепоставящ материал. Мислете какво публикувате.

Паролите нищо ли не значат тогава?

Всъщност паролите са изключително важни. През 1995 Кевин Митник бил арестуван и осъден на пет години затвор, част от които в пълна изолация, защото можел да предизвика ядрена война, хаквайки уличен телефон. Същият бил хванат, тъй като една от паролите му била името на домашния му любимец и 123.

Проблемът е там, че ако паролата ви за един сайт е същата като за друг, разбият ли единия, имат достъп до профила ви в другия. Лесен метод да тествате защитите на даден сайт е да направите заявка за забравена парола. Получите ли имейл със старата парола: лошо. Това значи, че тази парола се съхранява някъде от сайта и само чака някой да го хакне. Ако пък получите нова парола, положението е средно трагично. От една страна има опит за защита, защото паролите не се складират, от друга – новата се. Най-добрият вариант е линкът за активация на нова. Това значи, че сайтът криптира паролите на потребителите си постоянно и дори не може да си „спомни“ какви са те декриптирани.

А бисквитките в Интернет?

Ако сте ходили на клуб или бар с вход, знаете, че за да можете да влизате и излизате безпроблемно, ви бият печат. Аналогично бисквитките (в идеалния случай) помагат на сайта да функционира по-добре. Това може да включва съхраняване на информация за вход (потребителското ви име и парола), може да говорим и за копие на страницата, което да се пази, за да може да ви зарежда друг път по-бързо. Лошото е, че има и злонамерени бисквитки, както и такива, които целят да ви шпионират чисто и просто.

Първото нещо, което трябва да направите, когато влезете в някой сайт, е да видите дали до линка горе има катинарче, което обозначава, че няма бисквитки, които да запазват информация за кредитни карти или пароли. https преди линка пък обозначава, че сайтът е http+Secure. Макар и досадно, да прегледате на какви бисквитки се съгласявате, може да ви спаси от много: от достъп до историята, до това да следят всяко движение на мишката ви.

Надявам се да сте научили нещо ново, надявам се съдържанието да ви е било интересно като негов автор, но най-вече се надявам да не ви се случи да се стигне до кризисна ситуация. И все пак това е напълно възможно.

В случай на опасност, незабавно се свържете с горещатата линия на Център за безопасен интернет 124 123, потърсете помощ в сайта или позвънете на горещата линия на ГДБОП.

А за още по темата, както и за общуването ни в социалните мрежи, очаквайте следващата част на Интернет for dummies.