Отвътре навън: Хранителните разстройства
Хората са казали: „Гладна мечка хоро не играе” и в действителност храната е нещо повече от оцеляване – тя ни събира, доставя наслада и е цялостно преживяване както за тялото, така и за душата. Но какво се случва, когато използваме храната като нещо, с което си вредим? В този епизод на подкаст поредицата Отвътре навън ще засегнем тема, с която всеки рано или късно се сблъсква, а именно хранителните разстройства.
За да разбули много митове по темата, на гости ни е психотерапевтът София Фердинандова. Макар много от хранителните разстройства днес да са породени от социалните медии и стремежа на младежите да изглеждат като своите идоли, причината за тях се крие отвъд това желание да изглеждаме по-добре. А за да се справим с тях трябва да се попитаме „За какво сме наистина гладни?”. В епизода обсъждаме също превенцията на този тип разстройства. Само момичетата ли са склонни към подобни състояния? Как да разпознаем проблема и да говорим за него?
Откъси от епизода:
Има различни митове, свързани с хранителните разстройства. Единият е, че това са предимно крайните фази като анорексия и булимия, за които почти всеки е чувал. Но хранителното разстройство има дълга пътека… Има много състояния на проблематични отношения с храната, които не са в крайните фази, но са мъчителни и изискват помощ. Има различни степени на емоционално хранене, които ако сме съвсем честни, почти всеки човек е изпитвал.
Различно място има храната в семейството и в различните култури също така. Ако се замислим за нашата култура, има едно цяло поколение, на което му е по-лесно да изпържи 30 кюфтета, отколкото да каже „Обичам те“. Много пъти емоциите минават през храната.
Подкастът Отвътре навън се реализира с изключителната подкрепа на УНИЦЕФ.
Това партньорство е повече от логично, защото УНИЦЕФ работи активно, за да подкрепи децата и тийнейджърите в България, като разработва национална програма за подкрепа на психичното здраве на младежите.
По данни на УНИЦЕФ много деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции. Пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето, накараха много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си.
Психичното здраве е много повече от липсата на психично заболяване и включва нашето емоционално, психологическо и социално благополучие. То засяга нашите мисли, чувства и действия и определя как се отнасяме към живота, как общуваме с другите, как придобиваме знания и правим избори
