В нейната кожа – филм за модерната жена и модерния танц

Сподели с приятели

Спи езерото. Зелено, кафяво, сиво – отразява дърветата наоколо и облачното небе. И после – силует на жена. Втора. Трета.

Така започва новият късометражен филм на Студио Каракашян, за които сме ви разказвали вече няколко пъти. Но всеки проект е толкова различен като тема, изпълнение и презентация, сякаш всеки път се запознаваме наново с въображението на Коста Каракашян, хореограф, филмов режисьор и продуцент и създател на студиото. По неговите думи „В нейната кожа” е филм, който представя живота на пет жени в български провинциален град, където клюките и „одумването” са постоянен саундтрак на тяхното ежедневие.

Петте персонажа – Домакинята, Фаталната жена, Бунтарката, Дамата край езерото и Призрака – са във фокуса на този танцов филм. Tе танцуват около езерото Клептуза във Велинград.

Коста разказва, че

мястото е вдъхновението за проекта.

Необичайното за мястото е, че въпреки популярността си като емблематичен туристически обект, то е запазило мистичността си, която е ключова за филма. Като site-specific проект, участниците използват и даденостите на околността за да изпълнят многопластовата хореография. Резултатът е един филм, който дава на зрителите чувството за сън. Сякаш ни предизвиква да навлезем в медитативно състояние и да осмислим посланията интроспективно и чрез собствената си история.

Чрез техниките на модата, съвременния танц и филмовото изкуство, „В нейната кожа” разказва няколко истории с общо ядро, което ние добре познаваме – в малкия град, нищо не остава скрито.

Филмът обаче е така направен, че да се запитаме дали това не е

преживяването на всяка жена във всеки един момент.

Съвременната феминистка философия говори за „политизирането на женското тяло” – използването на физическите качества на жената да определят цялостните ѝ характер и история. Персонажите от “В нейната кожа” разиграват точно този стереотип – модата ги облича и им придава характер едновременно. Но танцът – танцът ги освобождава от него, придава комплексност на историята им.

Всичко, което остава неоценено и неказано, танцьорите във филма изразяват с движенията си. По този начин е постигнат един вид сюрреализъм, сякаш ставаме свидетели на мислите на тези пет жени, които макар и много различни, са изпитали една и съща несправедливост.

Визуално филмът е много впечатляващ.

Разчита на цветовата палитра, която е продиктувана едновременно от сиво-зелените тонове на самото езеро и от мистичния тон на филма. Индивидуалността на персонажите също се разчита в костюмите им, които са както в синхрон с общата палитра, но и в голям контраст със захабеността на мястото.

Всяка героиня е заснета с различен стил –

Домакинята е методична и бавна, камерата я следва стъпка по стъпка. Фаталната жена е предизвикателна, но емоционлно прикрита, недостъпна, заради което камерата я наблюдава отдалече. Бунтарката е толкова динамична, че и камерата също е в постоянно движение. Дамата край езерото е нежна, но и дръзка, и камерата улавя всяко плахо и рязко движение. Призракът е евфимерна фигура и размазаният ѝ силует е заснет почти да напомня монтаж от началото на филмовото изкуство.

Те са и съвременни, и футуристични, а Призракът е персонажът, който обвързва темата и с миналото, с традицията. Така, петте, събрани заедно, колкото различни, толкова и еднакви, олицетворяват философията на проектите на Студио Каракашян да създава чрез танц място за дискусия на неудобни социални теми.

Танцовите филми са все още тера инкогнита за много творци в сферата на седмото изкуство.

Трудностите пред Коста и неговия екип са много и многопластови, но проектите, които разработват, са от изключително качество и говорят на разбираем език. Впечатляват най-вече с вниманието към детайла и смесването на различни видове изразни средства (мода, музика, танц, site-specific performance и още много други), но остават в съзнанието с важните въпроси, които ни карат да си зададем докато сме потопени в техния свят.

Специално „В нейната кожа” експериментира сякаш с концепцията дори за едно VR преживяване. Набляга на site-specific техники, финалният резултат за зрителя е действително пълно потапяне в картините, сякаш е в самия филм, гледа го изигран на живо пред себе си. Без да цели това технически, филмът успява да разбие четвъртата стена

и ние се озоваваме насред езерото Клептуза, питайки се нашата роля каква е.

Премиерата на „В нейната кожа” бе на 30 септември и сега, посред зима, носи носталгично чувство, точно както човек се чувства, когато се завръща в роден град. Точно преди празниците е чудесно време да изгледате филма, за да можете на масата при баба на село да оцените точно колко много знаят хората в провинцията за съседите си и точно колко много внимание обръщат на това. Може би с едни нови очи ще гледате на любимото хоби на много българи да следят и да обсъждат и осъждат различните от тях хора.