На какво ни учат игрите на ’90-те I Podcast От А до Я

Сподели с приятели

Топли летни дни. Безгрижно лято, изпълнено с игри и забавления. Градинката пред блока, гъмжаща и кънтяща от деца и приятели. Така Зара Лазарова и Сами Догмуш, гостите ми в епизод 4 на „От А до Я“, си спомнят летните ваканции от своето детство и колко запленени са били от игрите на 90-те.

Започваме поредния честен разговор с кратка дискусия за сегашното лято. За мен лично това беше „лятото!“. Очаквах, както всяко друго лято, най-добрият ми приятел да се завърне от Белгия, за да може да попътуваме заедно. Исках да изкачим някой друг връх, да се видим, да снимаме, защото „бате, това май ще ни е последното такова лято, от следващото ще трябва да се занимаваме с университети“.

Знам ли, може би пък няма да е точно така?

На това ме научи пандемията – малко са нещата, в които можем да бъдем напълно сигурни и затова да обвързваме планове с очаквания е наивно. Гъвкавост е другото нещо, на което ме научи пандемията. Това са две от допирните ми точки с гостите ми Зара и Сами. Те вместо да тъжат по отпадналите планове и да ги хваща яд от типичното „Какво можеше да бъде сега, ако…“, са се мобилизирали и проактивно съживили една идея, зародила се преди няколко години.

 

В разгара на лятото си позволяваме да се отдалечим малко от познатите ви вече теми, които градят разговорите на подкаста, за да си поговорим за детството. Въпреки разликата в годините ни смятам, че общите ни представи и изживявания не спират до наученото през пандемията. За Зара и Сами топлите и слънчеви дни, прекарани в игри из градинката в междублоковото пространство, са безценни. По-интересното е защо им придават такава стойност – на опит и умения, придобити чрез тези игри, които им служат в професионалния и личния живот до ден днешен.

Те не виждат детската игра като „шляене“ или „ненужна врява“.

Тя е изживяване, което не само кара едно дете да се чувства щастливо, но и по един недоловим начин успява да обогати неговите социални умения. Играта на топка, а за по-напредналите – футбол, ни учи на екипна работа. Криеницата – на наблюдателност и съобразителност. Това е само част от уменията, които Зара и Сами споделят, че са придобили чрез игрите, с които са израснали.

Преди и сега

Все по-често обаче ставаме свидетели на групички деца, които въпреки че са заедно, държат телефони в ръце. Сякаш градинките между блоковете са вече по-тихи и няма толкова деца, кипящи от енергия, които да тичат насам-натам, да се гонят или да стоят зад някое дърво, притаили дъх, за да не бъдат заплюти на криеница.

Всъщност Зара се надява да получа купища съобщения, които ни опровергават и доказват точно обратното. А дори и да не е така, Зара Лазарова и Сами Догмуш са се погрижили това да се случи.

 

Идеята е отпреди няколко години и е възродена съвсем наскоро. „Игрите на 90-те“ е летен фестивал, изпълнен не с друго, а с много игри. Това е кулминацията на юлското издание на „От А до Я“, която е предхождана от разговор за ползите от детската игра и една дузина интересни, забавни и навяващи носталгия истории от детските ни години.

„Игрите на 90-те“ е форматът, който цели да изкара деца и родители от мрежата и да припомни игрите, които всички познаваме от детството си. Той е част от тазгодишното издание на Summer Vibes Festival Vidin 2020, което ще се проведе на 8. и 9. август в град Видин до емблематичната средновековна крепост Баба Вида. Чувствайте се поканени!

Линк към събитието: Summer Vibes Festival Vidin 2020

Страници в социални мрежи:

Игрите на 90-те във Фейсбук

Игрите на 90-те в Инстаграм

Summer Vibes Festival във Фейсбук

Summer Vibes Festival в Инстаграм