Пътуване към спомена

Сподели

Симеон Симеонов #BLOG

Не се забравя… онзи момент, в който кракът ти стъпва на чужда, непозната за теб земя. Онзи полъх на далечния вятър, толкова сходен с родния… И макар че те са братя по една вятърна семейна линия, няма как да не му се насладиш. И гледката, която като безкрайно платно на непознат художник те кара да изследваш всеки цвят и мотив.

И още хиляди фрагменти на неизвестното чакат да бъдат разкрити.

Само този, който разперва широко криле по време на полет, успява да се наслади на пътуването.  Защото пътят е учител. А светът – една обширна класна стая. В нея са преподадени хиляди житейски уроци и продължават да се преподават и сега. Само ние, учениците, се меним.  Израстваме и след време осъзнаваме смисъла им.

Пътуващият човек е този, който не приема териториалната граница като преграда! А това е важно! Защото той разширява своите хоризонти, и създава нови. Уповава се единствено на свободата и нищо не го спира да лети. Метофорично или не.

А докато върви по пътищата на живота, човек опознава и себе си. И колкото повече изминава, толкова повече душата му се отърсва и му става още по-леко .

Нужно е само време.

А то не стига за всичко.

Затова се отправяш към всеки нов, непознат град на лов за нови спомени. И не трябва да е далеч. Съвсем не… дори да навлезеш дълбоко в дебрите на гората, да затвориш очи и да се завъртиш, докато не изгубиш своя ориентир, пак е приключение!

Дори не е нужно да го документираш. Паметта е най-сигурният пазител на спомените. Снимката припомня, няма съмнение, образът на нея може да предизвика ураган от емоции вътре в теб… но… самото пътуване във времето е разтърсващо.

А ти пътуваш! От един изминал момент в друг. Ежедневно, дори без да го осъзнаваш.

Ала не намираш някои снимки! Претърсваш рафтове, местиш книги, ровиш из албумите и не откриваш миговете на звънък смях, докато подражаваш с приятели на хилядите статуи в центъра на Скопие… Или онази студена борба с вятъра в Хага, криейки се от него в улиците на „старите къщи“. Или когато танцуваше в Гран Плас в Брюксел под цветовете на светлинното шоу и коледните песни…

Тези неща не се забравят. Не се откриват и в снимките.

Спотайват се нейде в дебрите на съзнанието и в най-неочакван момент изскачат.

Но за този, който се страхува от пътя, тези чувства са непознати, далечни. Този, който загърбва жаждата да се учи от живота, обрича себе си на  празнота – а нея с каквото и да я запълва, тя винаги остава наполовина празна.

Защото човек, открил радостта от пътуването, иска още и още… и още. А цял един живот не ще му стигне, за да успее да задоволи това желание!

И продължаваш в търсене на нови хоризонти, докато и следващото пътешествие не се превърне в нов спомен . Ще чертае един невидим път назад, късайки линията на времето, и отново ще усетиш вятъра, земята… ще си изучил всеки цвят и всеки мотив.

И ще пътуваш отново към своите спомени.

Симеон Симеонов

 

Може да харесате също: