The Flying Steps

Сподели

B-boy Real, един от най-добрите брейкденс артисти в света пред Анна Владова

B-boy групата, която завладя света, идва и в България. На 21 октомври The Flying Steps ще ни представят световноизвестното шоу, в което комбинират класическа музика с хип хоп.

Спектакълът Red Bull Flying Bach , който събира в едно класически фуги на Бах, съвременни танцови форми и смела хореография предлага невиждано у нас преживяване.  Шоуто е обиколило над 30 държави, и достига до над половин милион зрители. Отзвукът е винаги един и същ – заразителна енергия и изключителна зрелищност на хореографията.  Те са тук  на 21 октомври, Зала 1 на НДК  по покана на Sofia Music Enterprises.

 

Имах шанса да говоря с B-boy Real – един безкрайно лъчезарен човек. Той среща танците, когато е тийнейджър на 13 години. За краткото време, което имахме, B-boy Real успя да ни разкаже толкова много за себе , и  да разкрие малко информация „от кухнята”. Ето няколко минути от workshop- а на Flying Steps в България, дни преди шоуто.

Откога си с The Flying Steps?

Официално се присъединих през 2012-а,  но имахме няколко съвместни проекта от 2010-а – денс батъли и така нататък.

Разбрах че си бил с Prodigy преди, можеш ли да разкажеш малко повече за това?

Това е групата, с която започнах. Радвам се, че го споменаваш. Беше първата ми група, в която се научих да танцувам. Там научих повече за хип-хоп културата и за всичко, което правехме. Естествено започнахме с основите на танца – хип-хоп, локинг, попинг, хаус. Там започнаха всичките битки, пътувахме с тях. Те бяха семейството ми.

Това е мястото, където любовта ти за този стил се е появила?

Точно така.

Кой беше вдъхновението ти? Кой или какво те накара да започнеш да танцуваш?

Роден съм в Африка. Когато бях дете се преместихме първо в Германия, а след това продължихме да се местим. Пътувахме от град на град. В последния град, в който всъщност останахме и в който пораснах, видях няколко от момчетата от Prodigy и Flower Kids Rocket crew. Бях на 10 -11 години и когато ги видях да танцуват, си казах „Ееей , искам да правя това!“ Бях енергичен, атлетичен, играех  футбол всеки ден, всяка седмица. И когато ги видях, автоматично исках да го пробвам. Попитах: „Може ли да ме заведете във фитнеса или другаде да тренирам?“ И започнах оттам. Учех и тренирах. Никога не искаха да ми обясняват нищо. Казваха: „Имаш око, имаш ум, просто се упражнявай, прави го след мен.“

Някога мислил ли си, че ще станеш толкова известен?

Всъщност не. В крайна сметка го правиш,  защото го обичаш. А аз обичах танците  толкова, че спрях всичко друго, дори се разделих със семейството си. Преместих се на 15 години, само заради танците и тези момчета станаха моето семейство. В даден момент бях сигурен, че това е нещото, което искам да правя в живота си. Но никога не съм си представял, че ще стигне до този мащаб, както е днес.

Значи е започналo като хоби?

Да, хоби, по-скоро страст.

Ако имаше шанса да танцуваш с някой друг певец, танцьор, звезда, който и да е, кой ще е това?

Не мисля, че бих, защото групата е семейството ми, споделяме същите виждания, същата любов, затова е трудно да се каже.

Какво е да комбинираш Бах с breakdance?

Различно е. Различно от това, на което съм свикнал. Първо броенето- толкова по-различно е. Например, лесният барабанен, фънк ритъм, на който сме свикнали: 1-2-3-4… Това не работи тук.  При  класическата музика се брои толкова по-различно и   повече разчитаме на емоцията, която носи класиката  Да интерпретираш това пред хората, които те гледат, да я  визуализираш в танц, наистина е предизвикателство! Също така променя начина, по който гледаш на танците.

Класическата музика е многопластова  и затова е по-сложно да се танцува по нея.

Именно.

От това, което знам, в групата ви има хора от целия свят. Как се разбирате и това повлиява ли на хореографията?

В крайна сметка се борим с езиковата бариера . Говорим на полуанглийски, полунемски, полуфренски, шведски-немски и т.н. Всички говорят всичко. Позволяваме на цялата тази енергия да повлияе и на хореографията. Директорът Вартан Бассил винаги е там, за да постави  „червената линия”. Той се старае хореографията винаги да е на ниво, така че хората не само да чуят, но и да видят музиката. А Кристофър Хагел е музкалният ни директор. Най-голямото предизвикателство е да направиш така, че всички да се чувстват добре,  да сме автентични в начина, по който танцуваме, да сме които сме. Шоуто е за това и  наистина можеш да видиш характера ни. И не е преиграно: „Добре, сега трябва да е класическо”… Все пак сме b-boys, но искаме да е подходящо за всяка публика.

The Flying Steps pose for a portrait at Fullerton Bay during the Red Bull Flying Bach World Tour, Singapore on January 15th, 2014 // Mark Teo/Red Bull Content Pool // P-20140116-00380 // Usage for editorial use only // Please go to www.redbullcontentpool.com for further information. //

 

След като споменаваш шоуто- каква публика очаквате? По-млади хора, фенове на хип-хоп културата или по-възрастни, oldschool , фенове на класичската музика?

Толкова е различно. В началото бяха може би само хип-хоп феновете, артистите, b-boys а вече със сигурност и феновете на класическата музика. Това е защото танцуваме на такива места като оперни зали, театри. Това  предполага хора от всякакви възраст и култура. Идват от деца на по 9-10 години до възрастни хора. Веднъж дойде и един сляп мъж,  за да го слуша. Вече бяхме започнали, когато от охраната ни  казаха: „10 минути след като затвориха вратите този мъж седеше отпред и го доведох”.  Мениджърът ни каза “Какво? Сериозно?!” Не можехме да повярваме. Той чуваше музиката, но и скърцането на обувките по пода и така си представяше танца ни. Наистина е за всички хора!

Всичките усилия и труд, който влагате го правят това, което е.

Да, определено.

Кое е най-необичайното място, на което сте танцували?

Има няколко (смее се). Но едното, което си спомням, беше страшно лудо – в Азербайджан, Баку. Мисля, че беше преди две години. Шоуто беше в една зала, не си спомням точно името съжалявам (бел. ред.: Heydar Aliyev Center). Цялата беше от бяло дърво, без квадрати, без ъгли, всичко беше гладко. Ако го погледнеш отвисоко, можеш да видиш, че всъщност е посветено на първия президент на Азербайджан, виждаш подписа му. Беше наистина впечатляваща зала. Има още толкова много места, но това е единственото, за което мога да се сетя в момента.

Ако не танцуваше или ако не беше в дадена група какво щеше да правиш?

Никога не съм мислил за това. Защото е трудно да се каже, не знам. Израснах с 3 жени- двете ми сестри и майка ми и може би, когато родителите ми се разделиха, а аз бях на 11, щях да се преместя с майка ми. Тогава обаче аз останах, заради танците. Вече бях започнал да танцувам и останах с баща ми.  Казах си: „Окей, ще остана тук, тук е всичко, семейството ми, братята и сестрите ми, с които танцувам.” И ако не се бях захванал с тази култура, хип-хоп, може би щях да стана плейбой (смее се). Сестрите ми постоянно си играеха с косата ми, правеха каквото искаха и експериментираха, защото имам дълга афро коса. Постоянно питаха неща като: „Хей, може ли да опитам този шампоан?” Може би щеше да е така, не знам, големи обици, блинг-блинг. Но се радвам, че направих този избор. Със сигурност бих го направил отново по същия начин.

Кои са хората, които те вдъхновяват и на които се възхищаваш?

Още един добър въпрос. Първо, има толкова много удивителни хора в компанията ни, групата ни, в момента, във всяка посока- дали е локинг, дали е попинг, дали е откъм артистичната страна, дали е хаус. Имаме и толкова много легенди в групата: Benny Kimoto, Junior от Франция, Robozee впечатялващ попър, Kalli – страхотна в уейвинг и попинг. Но като цяло това, което все още ме вдъхновява, са философиите на дадени артисти. Дали е Marquese, начинът, по който живее и мисли. …Няма нищо общо с танците всъщност. Също и двама танцьори по мое време, които много ме вдъхновяваха, но не изпитвах точно възхищение към тях, по-скоро респект. Те бяха първите, които донесоха тази култура до нас, за да можем да го правим днес.  Това бяха хората, защото те дойдоха при мен, когато танцувах и ми казаха: „Хей, много свеж стил, продължавай така.” Бях във възторг. Така че това е тази  енергия, която те кара да продължаваш, тя те вдъхновява. Според мен това е вдъхновението, което ти помага за пътуването ти, което никога не спира. Винаги ще има хора, които ще те вдъхновяват. Никога не се възхищавам на някого, може би супермен, заради супер силите- може да лети, където си иска и хората му се радват. Нещо като мечта, която не можеш да хванеш, да стигнеш, това би било вдъхновение.

Каква музика слушаш извън тази на която танцуваш?

Всичко онези фундаментални фънк неща на James Brown , funk pop, G- funk, hip-hop, … Ако говорим за любими парчета…
Неща като Rufus & Chaka Khan – Do You Love What You Feel , Nate Dogg Ft. Warren G – Nobody Does It Better

Ще ги пуснем специално за теб!

Очаквайте цялото интервю  в PODCAST ! Там ще разберете , че B-boy Real обича и бийтбокс.  И го може:)

Текст- Анна Владова

Билетите за шоуто вече са в продажба в мрежите на Eventim и TicketPro на цени от 30 до 80 лв. Деца до 10-годишна възраст влизат безплатно, но без седящо място. За деца над 10 г., ученици и студенти е предвидена отстъпка от 10 лв. на билет във всички ценови категории, без тази от 30 лв. Отстъпката е валидна само срещу представяне на съответния документ.

Може да харесате също: