Доброволчеството – „Надежда и домове за децата“

Сподели

Училище извън училището за всеки доброволец в програмата „Надежда и домове за децата“

Вече повече от една година съм доброволец в Програмата за детско участие към „Надежда и домове за децата“, клон България. Нейната работа е уникална в своята същност и заслужава да бъде популяризирана. За целта помолих две мои приятелки – Лео от II АЕГ и Ивана от 31 СУЧЕМ да разкажат по подробно за дейността на програмата.

Каква е целта на организацията Надежда и домове за децата?

Ивана – доброволец към програмата: Целта е да помогнем на децата от институциите, които нямат родители. Домовете са вредни за тяхното израстване и ние искаме да им осигурим един по-добър живот. Живот с подкрепа, любов и всичко, от което едно дете се нуждае дори и на нашата възраст – 17-18 годишни и въобще всеки човек като цяло.

Каква точно е ролята на програмата за детско участие?

Лео – действащ доброволец: Събираме се един път месечно и разиграваме различни ситуации, в които се поставяме на мястото на децата в институции и търсим решения на техните проблеми.

Кое ви мотивира да се включите в една такава инициатива и може би по-важният въпрос – кое ви мотивира да продължавате да участвате в тези дейности?

И: Мотивира ме желанието да направя нещо значимо. Повечето на нашата възраст в свободното си време си седят вкъщи или купонясват, но това е до време. След това започва вече самостоятелният живот. Програмата те подготвя за него и в същото време е много приятно, защото помагаш на други хора.
Л: Мисълта, че правя нещо за някой друг, вместо за себе си, е голям стимул.

Какви са участниците в програмата – всеки е доброволец?

И: Участниците са от всякакви възрасти. Събираме се най-различни личности – всеки прави различни неща през свободното си време както в училище, така и вкъщи. Много е интересно, защото благодарение на нашия ментор, ние работим добре в екип. Не се усеща като нещо трудно, тежко, а по-скоро приятно.

В програмата участват и деца в риск. Те как се разбират с останалите, вписват ли се?

Л: Не намерихме разлика между тях и нас. Те са нормални деца с нормални желания. Бяха склонни да говорят за това, че са от приемни семейства, а преди това са били в институции. Не скриха нищо от нас и споделиха преживяванията си.
И: Според мен те се чувстваха много добре. Техните приемни семейства са добри хора. Децата правят същите неща като нас.

Като доброволец, коя среща ти беше най-интересна и защо?

И: Най-интересна ми беше срещата с министъра на труда и социалната политика. Тогава всъщност започна всичко – отидох, харесаха ми обстановката и децата, с които работя.
Ние искахме точно на него да зададем въпроса защо в домове да медико-социални грижи се настаняват напълно здрави деца. След тази среща, по наша информация, тази практика беше прекратена.

А на теб като доброволец,  коя среща ти беше най-интересна, Лео?

Л: Първата среща определено не ми беше любима, тъй като бях много притеснена. На една от следващите срещи практикувахме „световно кафене“. Това е метод, който разделя хората на групи и имат 15 минути да свършат някаква задача. След това си сменят отборите, като капитаните остават на същото място и посрещат новите хора. Съобщават им свършеното до този момент, записват и техните предложения и накрая представят финалния продукт. Това определено беше най-интересната среща, защото успяхме да видим как работи всеки един от екипа.

Самите вие как се чувствате в тази организация – с какво настроение отивате и с какво настроение си тръгвате от тези срещи?

И: Има ли дума „благотворително настроение“? Ние правим нещо полезно – отивам с настроение за работа, което е интересно, тъй като не съм такъв човек. Освен да работя, аз отивам и да се забавлявам. Това е моето свободно време. Работата като доброволец я приемам за хоби.
Л: Аз приемам срещите като среща с приятели – радвам се. Когато приключат, осъзнавам, че нямам какво да чакам после, освен следващата среща.

На какво ви научи участието в такава програма?

Л: Като начало, научих се да организирам добре времето си, тъй като тези срещи отнемат част от моето ежедневие. На второ място, но не и по важност – като доброволец се научих да помагам на другите. Свикнах и да работя в екип с хора, които не познавам, и имат различен метод на работа от моя.
И: Научих се да мисля върху теми, които някой друг ми задава. В началото това е трудно, но в последствие ми стана интересно и успях да изляза от зоната си на комфорт.

Какво послание искате да предадете с работата си като доброволци на децата в риск?

Л: Вие имате права. Никога не спирайте да мечтаете и знайте, че има хора като нас, които винаги биха ви помогнали.
И: Те не трябва да се предават. Оказва се, че в много от случаите тези деца се отчайват от този начин на живот и спира да им пука за каквото и да е било. Притъпяват своите чувства, затварят се в себе си. Ние искаме да има кажем, че не трябва да се предават, защото помощ има. Тази помощ е основно от доброволчество и цели наистина да им помогне.

Какво послание искате да предадете на децата извън риск?

И: Ако те си представят свят, в който семейството им не е с тях, ще видят ужасяваща картина. Тогава ще осъзнаят, че за някои деца това е самата реалност и ние трябва да им помогнем.
Л: Аз бих им казала да отделят малка част от времето си да помислят за децата в риск. Ако има такива деца в градината или класа им, да започнат да им обръщат повече внимание, да общуват с тях, да им помагат, защото те не са по-различни от всички останали.

Непосредствено след това интервю получихме покана от Министерството на здравеопазването за лична среща с министър Кирил Ананиев. Тогава представихме продукти на дейността на програмата – писмо, разказващо историята на едно бебешко креватче с изгризани решетки, плакати, изобразяващи слънчевите надежди и суровата реалност на децата от институциите и постановка, разкриваща силата на застъпничеството. Зададохме въпроса защо след забраната за настаняване на здрави деца в домове за медико-социални грижи, все още има такива, които живеят там. Министърът обеща да проучи подробно въпроса и да намери решение на проблема.
По-голямата част от детските домове са закрити, но все още остава много работа. За повече информация по дейността на организацията и Програмата за детско участие, посетете сайта http://hopeandhomesbg.com/.

Текст: Ния Райчева

Публикация в сайта на Teen Station.