Любо Киров- Артистите говорят чрез изкуството си

Сподели

Любо Киров – пред Стела и Криси от ГПЧЕ Иван Вазов, Смолян

Артистите разказват собствените си истории чрез изкуството

Броени минути преди концерта си в Смолян, искам да Ви попитам, имате ли някакъв ритуал, чрез който се подготвяте преди да излезете на сцената?

Радвам се, че от само начало на интервюто задаваш много специфичен въпрос. Всеки артист има някакво свое емоционално състояние преди да излезе на сцената и всеки прави различни неща. Аз винаги изпитвам едно много приятно притеснение, но нямам конкретен ритуал. Притеснението се нарича сценична треска и забелязвам, че колкото по-голям ставам, то толкова повече се усилва. Знам, че това ти е странно и си мислиш, че не би трябвало да е така, питаш се – не би ли трябвало опитът да вдъхва повече увереност? Колкото по-голям ставаш, колкото си по-популярен ставаш, толкова и отговорността се увеличава. Сценичната треска става все по-голяма, защото знаеш, че този път трябва да си по-добър от всеки друг път. Но нямам ритуал, нищо специално не правя. Дишам учестено, сърцето ми бие силно и в този момент ми е много важно, да стъпя бързо на сцената, за да отмине треската.

Какво ви вдъхновява за песните ви, докато ги създавате?

Много неща. Целият живот. Всичко, което се случва. Мисля, че хората ще разпознаят „истински“ ли е един артист, чрез истинността на историите, които разказва. Артистите разказват собствените си истории посредством изпълненията си. Дори текста да е написан от някой друг, дори и музиката да е написана от някой друг, изпълнителят е този, който трябва да изживее историята на сцената, за да може тя да докосне хората. Много често може да направите разлика между хора, които пеят само и единствено за самото пеене и други, които ви вълнуват, дори да не са толкова „ювелирни“ в пеенето. Има артисти, които вълнуват, те ви карат да им вярвате, а за да стане това, историите, които разказват трябва да са истински. А лично мен, както казах, ме вдъхновява самият живот, нещата които се случват и изводите, които правя от тях.

Ако не се занимавахте с музика, с какво бихте се занимавали?

Аз имам магистърска степен от Художествената Академия и щях да се занимавам със специалността си – керамика и стъкло. Но винаги по-голямата ми любов е била музика – заради нея рисуването, скулптурата и керамиката останаха на заден план. Щастлив съм, че съм учил изкуство, история на изкуството, това се отразява цялостно върху личността, важно е за човека, който изгражда естетиката в себе си. Но ако трябва да отговоря кратко на въпроса ти – щях да бъда художник.

Що за ученик беше Любо Киров? Разкажете  ни интересен спомен от ученическите Ви години?

Оооооооо, много спомени, припомняме си ги със съучениците ми. Помня първите ми купони като тийнейджър – тогава бяхме 12… 13… 14 годишни хлапета. На 14 години се отделих от семейството ми и заминах в друг град да уча рисуване, това завърших като средно образование. От тези години имам изключително много спомени. Живеехме в общежитие и за да стигнем до етажа на момичетата, трябваше да се катерим по балконите, сега осъзнавам колко е било опасно, но тогава ни се струваше много „момчешко“ и много „яко“. Ето ти един малък спомен, а иначе са се случвали хиляди неща.

Аз искам в бъдеще да се занимавам с рисуване. Кой е любимият Ви художник, кой Ви вдъхновява, когато самия Вие решите да рисувате?

За един художник или музикант е много трудно да каже, кой му е любим. Не мога да кажа някой конкретно, защото не мога без импресионизма, но не мога и без „малките холандци“. Не мога без Рембранд, но не мога и без Ван Гог. Всички личности в изкуството са точно на място си във времето и в революцията, която правят в изкуството. Един истински професионалист, който се занимава с музика или с рисуване не може да избере само една картина или само един художник, само една рок или поп група. Да, можеш да подредиш класация от първите десет, които ти лично харесваш, но не и само един. Мога да ти кажа поне десет, за да си направиш извод, каква е моята естетика.

Обратно към темата за музиката. В началото сте се занимавал с метъл. Малко хора свързват Любо Киров с тежка музика. 

Да, бях барабанист на една хеви метъл банда, имахме издаден и албум. Дори получихме готина рецензия в „Rock Hard“-германско хеви метъл списание. Това беше едно страхотно признание, особено в този момент, когато всичко това бе ново за България. Албумът ни беше издаден в Германия, а аз дълго време имах възможността да бъда барабанист, преди да пропея. Това беше случката с хеви метъл бандата.

А защо сменихте стила?

Защото пропях, а на мен въобще не ми отива да пея хеви метъл. Харесвам доста банди в твърдата музика и метъла, имам всички албуми на Slayer и  Metallica… от самото  им начало. Слушахtrash… Megadeth…много харесвам и досега! При мен няма такъв момент ,,харесвах“– щом съм харесвал нещо преди години, харесвам го и сега! Но не съм подходящ глас за тази музика. Като барабанист се справях добре, но голяма ми мечта беше да съм певец и се чувствах по-скоро като поп-рок изпълнител.

Какво мразите да Ви питат журналистите? Все пак ние все още не сме такива… просто да знаем какво да не питаме.

Аз не съм от тези артисти, които забраняват определени въпроси. Чувствам се достатъчно гъвкав, за да отговоря на всеки един въпрос, защото няма нещо, което да съм направил в живота си и от което да ме е срам. Така че аз нямам неудобни въпроси и не бих казал, че мразя да ме питат нещо. Щом някой ме пита нещо, значи е останал с определено впечатление, на което мога да отвърна или да го определя като вярно или невярно. Аз нямам проблем, така че можете да ме питате всичко.

Питам те: опиши се с три думи. Любо Киров е….

Добре… По принцип се харесвам! Смятам, че като по-млад изглеждах по-зле. Описвам се като един млад човек на 44 години хахахах … Това за вас сигурно звучи много странно, но аз разбрах, че да се усещаш млад, зависи единствено и само от теб. Описвам се като едно момче, което много обича музиката, като човек, който дава цялото си сърце за това, което прави и което много се радва, че му се е случил именно този живот, който води в момента.

Щастлив съм от това, което работя и смятам, че това е най-големия лукс-не материалния, а лукса да правиш това, което обичаш. Така да подредиш нещата си, че да не си захванат от „примката на живота“ и да си принуден да правиш неща, които не харесваш.  Това всъщност е истинската свобода. Аз станах това, което исках от малък, въпреки че първоначално професионално учих рисуване. Но мечтата беше много по-силна и се харесвам заради „нахалството“ да се придържам към тази мечта.

Ако можеше да върнеш времето назад, какво би променил и какво би повториш отново?

Много често съм си задавал този въпрос – дали искам да се връщам назад. Слагам нещата на кантар – от една страна младостта, състоянието че си физически доста по-здрав и от друга сегашното състояние. Не искам да се връщам, отново и да „налучквам“ и да уча всички онези неща,които не  съм знаел – не искам отново, това отнема доста време.

Не бих се върна назад, независимо че всички искат да са по-млади, всички искат да са тийнейджъри отново. Аз не бих си го причинил, защото да седи отново пред теб проблемът, който си разрешил като млад, е много тежко. И няма смисъл. За това казвам, че се харесвам все повече и ми е по-комфортно.

Последен въпрос. Какво мислите за Смолянския край?

В момента, в който вляза в този планински район, усещам свободата по някакъв много особен начин. Не само заради историята на тази област, но и заради природата, а и заради хората, които създават желанието да останеш повече. Не съм правил анализ точно защо, но ми харесва цялата атмосфера, защото е много по-различно от мястото, в което аз живея.

Любо Киров – пред Стела и Криси от ГПЧЕ Иван Вазов, Смолян

Още от интервютата на Teen Station можете да прочетете ТУК

Снимки –  личен архив

Редактор- Илияна Бойчева

Може да харесате също: