Саундтракът на забързаното ни ежедневие

Сподели

Малко хора го забелязват, но в градския живот почти няма дни, в които да живеем безгрижно и лековато. Тази динамика, тази заетост на времето ни и на неговата липса съвсем логично поставя на пиедестал един образ. Този на Заетия човек.

Заетият човек няма никакво време за нищо или поне такова за губене, той всеки ден има по няколко задачи за вършене, обича да препуска от единия край на града до другия и често забравя разни предмети в бързината, оправяйки се рано сутрин. Отстрани изглежда разхвърлян, но в главата си винаги е добре организиран и прагматичен. Неговият социум е най-вече концентриран професионално. Той е навсякъде и прави по няколко неща в деня си, умело избягвайки непродуктивните хора от своето поколение, с които отдавна вече не общува.

Всички сме този човек малко или много в дадени моменти от ежедневието си. И понеже сте твърде затрупани с работа, за да откривате най-подходящата музика за динамичния си начин на живот, ви представям селекция от 10 песни, които го описват най-точно. Това е плейлист, мислен в едни от редките лежерни учебни часове, слушан в напрегнатия градски транспорт между разновидни задачи из София и списан в събота сутрин – единственото ми спокойно време от седмицата. Изцяло българска селекция, стигаща от ранна утрин до късна вечер и от работохолизма до преумората.

ATILA x WORST – Сутрин

Хората неслучайно казват, че утрото е най-мъдрата и продуктивна част от денонощието. Време за опресняване на трезва глава, планиране на задачите за предстоящия дълъг ден и за едно-две зареждащи кафета, преди да се впуснем във вече напрегнатата градска обстановка. Изборът на първи артист също не е никак случаен – Орлин Милчев – Атила е един от най-големите работохолици в полетата си на изява. Освен рапър със силни послания, е и режисьор, и водещ на подкаст. Сутрин е най-доброто интро за това, а в случай, че я харесате, не пропускайте и аутрото на същия албум – Нощ.

Дичо – Бързаш, няма време

От толкова отдавана не си я бях пускал тази песен, а ми пасва толкова повече в сегашния светоглед. В Бързаш, няма време Дичо дава нов прочит на класическото едноименно парче на Васил Найденов – с ново звучене, което е доста по-хард, по-динамично, описателно и вписващо се в контекста на съвремието. И все пак този кавър прави едно леко намигване – и преди, и сега е имало забързани хора, чиято стресираност е озадачавала околните.

Жлъч / Григовор / Гена – Скоростна кутия

Съвместният албум на Жлъч / Григовор / Гена – Прилив – обхваща точно темите за съзряването, поемането на отговорности и преодоляването на безцелния живот. Водещият хит в него, Скоростна кутия, освен със своята алегоричност, потвърждава този наратив и с инструментала си. Synthwave повлияните звуци, напомнящи за 80-тарски футуристичен филм, в двете си половини представят два контрапункта: ускореното, светкавично начало и постигналия така желания покой финал. Или 0, или 6 – средно положение няма тук.

Ума и Дума – Сто неща

За разлика от бързо развиващата се и преливаща от нервни хора София, Варна винаги е изглеждала далеч по-лекомислена в действията си. По принцип иначе много свежите момчета от Ума и Дума опровергават донякъде тези твърдения в песента си Сто неща. Едно парче за малките битки, с които трябва да се справяме всеки ден, за усещането, че някаква невидима тежест е паднала на плещите ни и за малката надежда, че всичко това все пак има смисъл накрая.

Колеца x Tr1ckmusic – Без Почивка (Remix feat. Атила & F.O.)

Припевът, който и до днес рамкира в думи мислите ми, когато осъзная, че за идната седмица няма да ми остане и един празен ден. Колеца от Ума и Дума и варненският бийтмейкър Tr1ckmusic отново показват, че за тях Без почивка е основно правило не само в съвместния им албум, но и в работната им етика. Отличителното тук обаче е куплетът на гореспоменатия Атила в този ремикс. Неговата ваканция ще е с авиолинии Без почивка, защото се скъсва като на маратон с кауза (и то не само за собствените си песни).

Парапланер / Гена – 200% (с Жлъч)

В диско хита 200% вокалът Александрина и вече добре познатият ни персонаж Жлъч говорят за вътрешния пламък на пълното себераздаване. Удовлетворението от отказа да спреш, оползотворените опити, превъзмогването на страховете, така деликатно прихванати в едно парче, задвижено от ентусиазираната природа на човека.

Остава – Superman

Заетият човек със своята прагматичност е и силно вкопчен във финансовата страна на нещата. Тази работа без спирка е натоварваща, стресираща, смачкваща бавно и безпроблемно неговата амбиция да бъде ултимативния градски човек. Умората обаче си казва думата, Superman невинаги, ако не и никога, е равно на Moneyman.

Funky Miracle – Реалността

Уви, една от негативните черти на Заетия човек е неговото пристрастяване към социалните мрежи. Погълнат от матрицата, непрестанните провокации и нетърпеливи хора с крайни срокове, забравя да поживее поне малко този живот. Свят, в който всеки бърза за някъде и е забил глава в екранчето пред себе си, може да е колкото улесняващ, толкова и непълноценен. Както призовават Funky Miracle в Реалността, нека поне за момент се откъснем от тази наша зависимост и се огледаме в малките красоти, които ни заобикалят всеки ден.

5 o’clock – За къде сме се разбързали

И някак си след всички тези обяснения, аргументи и доказателства в полза на заетостта, идва ред на може би единствения валиден въпрос: За къде всъщност сме се разбързали? Какво е времето и защо се надбягваме с него, така и не ни става ясно. Но ако поне за миг позабавим ход и съзерцаваме разтревожените лица из метрото на Сердика, може и да се запитаме: Какво толкова ще изпуснете, хора? Да стигнеш бавно не е като да стигнеш жив, казват 5 o’clock в песента си от албума AM и няма как да са по-прави. Редно е всеки сам да избере ритъма, по който да протича неговото ежедневие. Много малко индивиди, уви, се справят с оборотите над 100%.

Ф4 – Да Винчи

За да смекчим съвсем темпото и за да приближим финала на плейлиста към усещането за късновечерна равносметка, ви сервираме трак от албума на Ф4 Спогодба. Един от членовете, Parkman, разказва за нещата, дефиниращи го като човек всеки ден, и говори за една пагубна човешка тенденция. За т’ва като ми казват да се видим – да се видим друг път е честа ситуация за Заетия човек, който е готов да пренебрегне близките си, заради чувството за умора и липса на време.


Но както се загатва в аутрото след това, Друг път може и да няма и понякога би било добре да живеем повече в сегашно време. (Не)сигурността, която ни дава отлагането, може и да бъде спасителен пояс, но рано или късно приоритети ще бъдат наредени и баланс трябва да бъде намерен. Всяко време (притежавано или не) с проблемите си.

От Момчил Бонев

Последния материал на Момчил четете ТУК.

Може да харесате също: