Миймовете: културен инструмент на днешното поколение

Сподели

В наши дни понятието “meme” вече е добило едно почти общовалидно за все повече хора значение. Масмедиите и по-възрастнитее поколения още се адаптират към тези нови въведения, но генерално може да се каже, че за всички ни това представляват забавните колажи и картинки с хумористична цел, публикани в интернет. В по-глобален смисъл се приема, че могат да бъдат и популярни фрази или действия с иронична цел, станали масивен обществен тренд впоследствие. Само че един изследовател и интернет хроникьор не би се задоволил просто с тази дефиниция. Около тези многобройни образи и изображения седи много контекст, който може да обясни доста неща за дигитализираното ни общество и новите му навици.

Някои ги наричат “миймове’, други – “мемета” (аз лично съм от снобарския първи лагер), но от етимологична гледна точка правилното произношение на български е “мем”. Това ново именование се приема като съвременно и сравнително младо, но всъщност произходът му датира още от далечната 1976 г, когато социалните мрежи са били само мираж. В книгата си “Себичният ген” (Selfish gene) биологът Ричард Докинс въвежда понятието “meme” като мерна единица, отчитаща обмена на културна информация в едно общество. Там генетиката бива разглеждана в по-съвременен облик и дава интересни обяснения за това как хората действат (често съзнателно и егоцентрично) с едничката цел да се възпроизвеждат, както на биологично, така и на идеологично ниво, било то и по нечист път. Способността на един социум да предава традициите и културното си наследство между поколенията намира израз в меметиката – ново, но не по-маловажно, научно течение. Мемовете (защото ако “gene” e “ген”, то “meme” e “мем”) са предавателите и свидетелството за всички културни и духовни промени в дадена група от хора и са нашите обработваеми видими гени.

В тази теория можем да отбележим няколко неуспорими факта за човешката природа и начините, по които я моделираме в съвремието. В съзнанието на човек е заложено неистовото желание неговото съществуване да не остане напразно, а оттам и поривът да твори, да изследва и да преследва идеалите си. Егоцентричният ни характер ни кара постоянно да запечатваме всеки отрязък от живота си в капсули на времето и да мечтаем за наследство, което да ни направи безсмъртни в нечия антология. Едно друго ДНК, което се изразява в дългогодишни традиции, обичаи и исторически извори от забравени периоди. В това си значение миймовете са изключително ценни, защото те най-често представляват версия на вече познати изображения и могат да се развиват във времето, предавайки се от креативен на по-креативен ум, докато не загубят актуалната си стойност, т.е качествата си на устойчивост. С тях можем да проследяваме кое е влиятелна мода и кое – мимолетен тренд и да измерваме тендециите около даден исторически период.

 

 

Едно от позитивните качества на мийма като инструмент е, че няма никаква предопределена структура и това му позволява да отива във всякакви посоки според нуждите и уменията на автора си. Всеки е способен да пречупи дадената картинка според суб или попкултурния си поглед и да изгради уникален продукт, който е директна проекция на личните му търсения. В днешно време някои обичат да измерват чувството за хумор на околните по това какви миймове споделят на стената си и с какво обичат да се шегуват. Защото има и тъпи мемета, които поради плоския си замисъл бързо добиват популярност, но и модата им изветрява със същите светкавични темпове (и почват да бегат, бате). Освен показно за това колко бързо вече можем да изцеждаме живота от всяка играчка, с която се захванем, те доказват и че само най-нахалните и най-качествените от тях ще се съхранят и множат занапред.

 

 

Миймовете могат да говорят много за човешките нрави и за възприятията на един съвременен човек. Тези хумористични произведения са въвели някои строго отличителни персонажи, които често заемат някакъв стереотип и мотив на действие, като се поставят в различни ситуации и диалози. Образи като първичните Troll Face, Me Gusta, Forever Alone, нравствените Chad и Incel или поколенческите Boomer, Doomer и Zoomer заемат спокойно своята роля и карат потребителя веднага да се асоциира с неговия еквивалент. Логиката, че популярните архетипи на поведение присъстват навсякъде, дава една идея повече покой на отсрещния човек, че той не е единствен на света с тези проблеми и виждания.

 

Това ни помага по-лесно да отличаваме различните роли в дадени социални групи и да достигаме така важното чувство за принадлежност както никога досега. Един мийм може да разглежда моментни пристъпи или вечни битови теми, които касаят всички ни, но могат да бъдат и тясно специализирани. В тематични reddit канали или Фейсбук групи човек може да открие референтни шеги с нещото, което го вълнува и да намери съмишленици, които разсъждават по подобен начин. Този елемент на трайбълизъм (от tribe (англ.) – племе) сплотява субкултурни групи и чрез хумор събира хора с еднакви идеи и разбирания. Аз, бидейки човек, открил аудиторията си точно чрез тесни сатирични препратки към любими български артисти, мога спокойно да кажа, че това е чудесен метод за лек преход към по-сериозно съдържание след това.

 

 

Мийм културата започва да се имплементира в живота ни и все повече големи корпорации адаптират тази идея като добра маркетинг стратегия за бизнесите си. Знаейки демографския си таргет и с достатъчно фин и градивен подход, лесно можем да станем симпатични на клиентите си, които от своя страна разбират, че сме актуални, повратливи и изобретателни. В крайна сметка шоубизнесът присъства навсякъде и смехът е най-доброто лекарство, с което можем да избягаме от напрегнатото положние (да не излиза) Цели кариери на публични личности сами по себе си са миймове и ясно затвърждават как с лесно смилаем хумор и заучени PR методи всеки може да се порадва на 15-те си минути слава. Защото днес ирационалността и нелепите решения биват поощрявани и разбиранията за ценностите стават все по-разводнени от химор.

Естествено, тези единици културен обмен, подобно на обществото, което ги произвежда, носят както негативни, така и позитивни качества. Те доказват, че наистина качествентото има тенденцията да остава трайно, а плоското и мимолетното ще бъде просто моментен триумф на простащината. Те могат да информират, да разпространявят и да популяризират хубави идеи и кампании и да обединяват хора срещу общ враг, но могат да бъдат и пропаганда, недостоверна информация или глас на разврата. Този нов начин на изразяване създава нови традиции и все повече хора възприемат сатирата и иронията като единствен механизъм на комуникация. Така рискът да загубим чувството си за нормално и смислено общуване не намалява никак. Хубавата новина е, че всичко това зависи от нас и от мерилото, което си поставяме за съдържанието, което приемаме ежеминутно. А ако не започнем от най-първичното и приятното – чувството ни за хумор, оттам и много други важни неща ще останат предизвикателна бариера. Културният ген е нещо, което сами можем да модифицираме и ако започнем да го разбираме като инструмент с много функции, бихме могли да разберем и най-ярките качества, заложени в човешката природа. Защото животът е твърде кратък да се взимаме насериозно.

От Момчил Бонев