Хора и улици – темата ни през пролетта на 2024-та

Сподели с приятели

Абу Даби е изненадващо тих град. Пространствата са толкова големи и температурите толкова жежки, че всякаква гълчава се разтапя и разпръсква моментално.

Ню Йорк си представям като кошер на оси – жужащ, нестихващ, екстремно и опасно жив.

А София… София си е София.

Има мъдрост в нея, както името ѝ посказва, която ѝ позволява да расте, но не старее.

Това са трите града, около които животът ми се върти напоследък. А аз съм решила и абсолютно да се отдам на градовете и градчетата: ще ставам някакъв урбанист, някакъв градоустройствен инженер, някакъв устойчив дизайнер… но не е много ясно точно какво. Единственото чисто, просто и кристално ясно нещо е, че много си мисля за градовете и хората.

Брюксел, Люксембург, Лисабон, Берлин:

това са стереотипните градове, за тях се мисли и пише лесно. И научна, и художествена литература има достатъчно да ги обрисува и обясни. А София… София си е София.

Дали защото си е моя, дали защото наистина е много нишова и малко е писано за нея на фона на повечето големи европейски градове, но е толкова трудно да се мисли за София. Не е просто от носталгия, но писането за София е меланхолична работа. Тъгуване по изгубен потенциал, но и надежда от запазаните дух и автентичност.

И едно постоянно питане: какво е видял Тодор Колев да я опише „София, мой малък Лондон” и какво се е променило толкова, че години по-късно Миленита, Жлъч и Гена да я нарекат „София – град-душеяд”?

На Гаврош братчетата още ли се скитат по витрините или са пораснали и се въртят около Народния все така незабележими? Защо посрещаме гости на Враждебна и къде ги водим да се потопят в атмосферата на София, преди да ги изпратим малко по-дружелюбно? Хората или улиците са София, и хората по улиците софиянци ли са, и какво животно изобщо е софиянецът, и София ли прави софиянци или софиянците правят София…?

Въпросите секват в момента, в който граничарите на летището ти кимнат намусено и те пуснат по въпросните улици. Един е отговорът: София си е София. И хора, и кълдъръм, и плюещи плочки. И жив, и тих град. И стар, и нов. Може би това е същината на София:

град на парадокса и подредения хаос.

Нищо и никой не си е точно на мястото, но нали си е наша София, знаем къде да намерим всичко, което търсим. И уж има по нещо за всеки, но пак ни се струва, че нищо няма. Нищо от това, което реално искаме.

Много от нас избягаха от София, но само пространствено. Колкото и далеч да отидем, винаги парченца от София се прокрадват в новото място и като погледнем в случайна витрина виждаме в отражението трамвайните линии и вече счупените плочки на Графа. Менталните разходки сред родната столица не винаги се оказват полезни за менталното здраве. Носталгията в крайна сметка побеждава и се отказваме от ваканцията на екзотичен плаж, за да се върнем в сивата пост-соц джунгла поне за малко.

Но и това си е едно опразване на джоба, което може и да ни дойде в повече. Затова сега от Тийн Стейшън предлагаме алтернатива: една по-различна и по-реалистична разходка сред улиците и хората на родината. За да се чувствате като на истинско пътешествие ще излизаме от пределите на столицата. За тези от вас, които са имали смелостта да останат, ще се постараем да ви представим нова страна на старите павета и дано да намерите още повече причини да наричате българските градове „вкъщи”.

 

Може да харесате също: