Highly Suspect

Сподели с приятели

Историята на Highly Suspect започва през 2009 г. в Кейп Код, където Джони Стивънс (вокал), Рич (бас) и Райън (барабани) учат в една и съща гимназия, но не се познават. Няколко години след това Рич и Стивънс се виждат на парти и започват да свирят и да излизат заедно. Преместват се в къщата на братовчеда на Рич – първият барабанист на групата. Впоследствие обаче той напуска и Райън заема неговото място.

Първоначално правят кавъри на легендарни песни на Sublime, Jimi Hendrix и Pink Floyd. Освен това, обикалят и свирят на концерти с групите 10 Years, Monster Truck и Sevendust.

Тринадесет години, четири албума, 3 EP-та и три номинации за Грами по-късно

бандата изцяло успява да промени музикалната си концепция и да достигне до нас със звук – смесица между атмосферни интерлюдии и зареждащи рифове. Наблюдаваме различни сблъсъци. Отчаянието се среща с безгрижието, Ню Йорк е изправен срещу Лос Анджелис… И цялата тази жестока, ексцентрична енергия е в стил Джим Морисън.

А видеата им са миниатюрни филми, разказани лично от тях. За да добиете по-ясна представа, ще поставим началото на тази статия с Lydia – култувото парче, благодарение на което в момента я четете.

То е част от първия студиен албум на бандата “Mister Asylum”, който излиза през 2015 г. Разказва историята на мъж, изправен пред трудностите на любовта и злоупотребата с наркотици. Във видеото на песента се вижда как той е оставен вързан и потънал заради комбинацията от двете.

 

You gave everything you had

Every little thing you had

A true love unrehearsed 

I’ve seen your best and worst

And at your worst, you’re still the best

But at my best, I am the worst”

 

И докато в Lydia всичко е ясно изразено, парчето Bloodfeather е метафора, оставена ни за интерпретация. Във втората сцена на видеото гласът на Стивънс отеква на заден план:

A Georgia rain just kissed my lips

I live, I live for moments like this

Steady the rein, girl

I know you won’t miss

I wish that you would aim for the blood of my heart”

Докато млад мъж седи в средата на салон, а по-възрастни го бият. Въпреки че първоначалната идея на групата била свързана с Джеймс Бонд, визуалните изображения предизвикват представи за Куентин Тарантино. Вдъхновението на Стивънс дошло от уестърн, наречен “Всичко за Били” от Лари Макмърти.

 

Парчето, което напоследък най-силно ме свързва с Highly Suspect, е Serotonia.

То е от втория им албум, “The Boy Who Died Wolf”, и олицетворява желанието да се оттеглиш от това, което правиш. Чрез него, момчетата описват интересния факт, че прекарват повече време в Калифорния, отколкото в Ню Йорк и никога не се прибират у дома, тъй като те няма къде да живеят. Постоянно са на път и не намират смисъл в това да прекарват цялото си време в местене, за да направят дадено място свой “дом”, при положение, че имат две седмици почивка.

Стивънс споделя, че парчето е за преместване в Калифорния, но като цяло това е само метафора. Идеята е да се насочат към слънцето и да бъдат водени от него, тъй като самото израстване те учи, че има още много за научаване.

Oh my heart just started screamin’

I think I want to be alive

I wish I lived on top of the sunset

Yeah cause Hollywood you know my type”

 Друго любимо парче от албума е My Name Is Human.

Според Стивънс някои хора изобщо не са хора. Или поне не напълно, но все пак това ни е името. През последните няколкостотин години нещо се е променило. Андроидите, извънземните… те няма да дойдат тук. Ние сме тук. Моето име е “човек”.

Get up off your knees, girl

Stand face to face with your God

And find out what you are

(Hello, my name is human)”

 

 

Ако дотук не сте разбрали, че Highly Suspect са dope, е време те сами да ви го кажат с “MCID”. Това е третият им студиен албум, а съкращението означава My Crew Is Dope – мотото на бандата. Още от самото начало то си пробива път в текстовете, появява се в концертите, има го върху мърча и т.н.

Момчетата вземат решение да именуват албума по този начин в рамките на няколко секунди. А самото заглавие подсказва на феновете, че “MCID” е изключително специален и включва дори самите тях.

Парчето, с което свързвам албума, е 16.

Историята отново е разказана от личен опит, този път на 16-годишния Стивънс, който се влюбва и има 7-годишна връзка. Най-хубавият момент през това време определено е този, в който разбира, че приятелката му е бременна с тяхното бебе.

А песента описва мигновеното му разочарование в момента на раждането, когато се оказва, че бебето не е негово, тъй като е от друга раса. Макар и дива история, текстът улавя разтърсващото усещане за изгубена първа любов, предателство и болка.

It took me 16 years to find ya

One second to love ya

Seven years to hold ya

One minute to lose ya

Oh, God

Where did I go wrong?”

 

Тази година момчетата от Highly Suspect ни подсигуриха душевен мир и спасение.

Те са в новия им албум “The Midnight Demon Club”, който аз лично възприемам като 40-минутна медитация. Мисията му е да ни покаже, че след всяка една трагедия, получаваме втори шанс за живот с по-щастливо мислене и трябва да се възползваме от него, за да станем най-добрата версия на себе си. Според Стивънс не бива постоянно да бъдем концентрирани в това “ами ако…”, а просто да се забавляваме, тъй като животът е твърде кратък. Go with the flow. 😉

Една от песните в албума ми грабна вниманието още щом прочетох заглавието. Тя е Natural Born Killer. Буквално. Представя двете нагласи, които човек може да има – отчайване и отказ за справяне с трудностите/просто да бъдеш истински звяр и да разбиваш всичките си предизвикателства с една ръка. И ако наистина си гадняр, да се забавляваш, докато го правиш. Това е цялата същност на “natural born killer”.

Can you feel my heart?

Do you know my name?

Can you feel my love?

Do you know my pain?

I’ll tear it all apart

It’s a crying shame

The devil’s in the detail

Detail’s my name”

 

Това са Highly Suspect

талант и креативност, изразени в зареждащи рифове, истински истории и красиви послания. И, разбира се, перфектната компания за чаша вино и ароматна свещ.

 

От Ния Андонова