Greta van Fleet – The Battle At Garden’s Gate

Сподели с приятели

Превърнала се в световна сензация още с първите си парчета, младата американска банда Greta van Fleet продължава да изненадва както феновете, така и множество музикални критици. На 16. април излезе техният втори дългосвирещ албум „The Battle At Garden’s Gate“, чието издаване бе отразено от едни от най-известните и доказали се с времето музикални медии. Той успя да прикове вниманието на всички върху младежите, които имаха тежката задача да надминат своето предишно творение от 2018 г. – „Anthem of The Peaceful Army“, както и да оправдаят очакванията на своите почитатели и да избягат от неспирните сравнения с някои от техните най-големи вдъхновения.

В тази статия ще ви вкараме право в библейския сюжет на „The Battle At Garden’s Gate“, запознавайки ви с всяко парче поотделно. А дали албумът ще успее да удовлетвори желанието ви за класически рок, примесен с блус и силни китари, предстои да разберете!

Heat Above

Албумът започва с призивната песен „Heat Above“. От мелодичните госпъл акорди на синтезатора до думите „Life’s the story of ascending to the stars as one“, „Heat Above“ е едно религиозно преживяване. Всичко в тази песен напомня на една музикална проповед, водена от възкресителите на рока Greta van Fleet. Наистина перфектното начало на един албум – носи и енергията, и посланията, типични за младите рок легенди, но включва и всичко ново, което са ни подготвили. Вече преобладава влиянието на мелодичния и симфоничния рок, а не само на класическия рок с разтърсващите китарни рифове. Усеща се невероятният музикален прогрес на бандата – звучат много по-хармонично, осъзнато и балансирано. Наистина са се подготвили да ни извисят към звездите, заедно.

My Way, Soon

Песента беше първият сингъл, който излезе от албума още през октомври 2020, когато се постави началото на мълвата, че се задава нов албум от бандата. От самото начало тя успя да раздели феновете на два фронта. Едните смятаха, че парчето е много различно от характерния стил на Greta и останаха разочаровани. Други пък се зарадваха да чуят нова музика и отбелязаха, че звучи мелодично и закачливо.

В песента се пее за приключенията на групата по време на турнето им и за нещата, които са научили и преживели. Парчето е съпътствано и с видео, снимано, режисирано и монтирано изцяло от бандата! А лично колкото повече слушах „My Way, Soon“, толкова повече ми допадаше идеята за нещо енергично, но сякаш някак комерсиално. Може би и целта на ранното пускане на хита е била да се прикове вниманието на фенове и критиците върху бандата, създавайки един съспенс и очакване за нова музика.

Broken Bells

След „My Way Soon“, което звучи като летен хит от ’70-те, „Broken Bells“ носи съвсем различна енергия. Това е песен за разделението между хората и несправедливостта към индивида. Посланието на „Broken Bells“ е много тематично за турбулентните събития в Щатите около протестите на движенията за правата на чернокожите, ожесточените политически дебати в предизборната кампания и несигурността, породена от това, че хората се чувстват така, сякаш гласът им е глас в пустиня. Носталгичният и меланхоличен тон на песента е единствено опониран от вокалните партии на Josh Kiszka, който извисява гласа си с надежда, че хората отново ще запеят и нещата ще се променят. Само ако спрем да играем играта по старите правила.

Built by Nations

Четвъртият трак от албума те грабва още с интригуващото интро. Да направя ли тук връзката… Добре де, още от първото слушане китарният риф ми напомни много за „Black Dog“ на Zeppelin. Рок титаните са едни от тези, повлияли най-много върху музиката на Greta още от техните най-ранни парчета. Въпреки това смятам, че „The Battle at Garden’s Gate“ е стъпка напред за младежите, които все още вървят по пътя към индивидуалността и трайното откъсване от Zeppelin сравненията. Аз лично съм от хората, които никога не са смятали бандата за т.нар. „малки цепелинчета“. Greta van Fleet са само и единствено Greta van Fleet.

Age of Machine

С „Age of Machine“ Greta Van Fleet вече утвърждават своя звук и стил. Името съдържа в себе си препратка към предишен шедьовър на младите рок звезди – „Age of Man“. Но докато в „Age of Man“ се усеща надеждата и вярата в човешкото, „Age of Machine“ има по-тъмно послание. Песента ни подсеща за грандоманията и самозабравата на човека.

След всички тежки изпитания от изминалата година, бандата призовава: „We need some healing“. „Age of Man“ е и много лична за групата песен – след като станаха световни звезди само с един пълен албум и едно EP, Greta Van Fleet определено са достигнали кръстопътя, на който много музиканти поемат в грешната посока и губят себе си и музиката. Greta Van Fleet обаче звучат много осъзнати и зрели и точно петата песен от албума „The Battle At Garden’s Gate“ им предвещава светло бъдеще – музикално и личностно.

Tears of Rain

Песента започва с акустична китара, която задава своето по-бавно темпо и меланхолични чувства. Чуваме и пиано, на което свири басистът на Greta, Sam Kiszka, който сам споделя, че пианото и клавирните инструменти са неговата първа страст. Текстът на „Tears of Rain“ е пряко обвързан с климатичните промени и по-конкретно пожарите от миналата година в Австралия и Амазонските гори. Изтъкната е връзката между човека и силата по-висша от него. „Who will bring the rain“ се пита в парчето, наблягайки на изгубената човешка грижа към заобикалящата ни среда.

Stardust Chords

Ако трябва да изберем една песен, която да описва целия албум наведнъж и все пак да остава сама за себе си уникална по звучене, това е „Stardust Chords“. Започва с вече познатото ни звучене на госпъл синтезатор от „Heat Above“, но тук е доста по-приглушено. Все още се усеща влиянието на симфоничния рок, но и това отстъпва пред няколко пънк акорда, майсторски изпълнени от Jake Kiszka. На няколко места в текста има препратки към останалите песни от албума, както следва в първия куплет:

Cut down at the garden’s gate
It was too late
So much has fallen/Sound of the broken bells…

Песента носи и енергията, и историята, и посланията на албума и е прекрасна (малка) кулминация, след която следва и една красива развръзка…

Light My Love

Песен, която от първия момент свързах с Елтън Джон. Той е един от музикантите, оказали най-голямо влияние върху музиката на младата банда, любов, предадена от бащата на тримата братя – Джош, Джейк и Сам Киска. „Light My Love“ е сякаш първият техен опит за балада. Тя е и първият записан трак от албума с Грег Кърстин – продуцент на артисти като Adele, Pink, Paul McCartney, Foo Fighters и др. Както споделя Джош: „След записа на песента знаехме, че ще запишем албума с [Грег Кърстин]“. Песента идеално пасва на концепцията ми за двама млади влюбени през ’70-те, вричащи се във вечна любов в някоя топла лятна нощ под звездите. Доста конкретна асоциация, но ако се замислите…

Caravel

Деветото парче „Caravel“ ни връща към корените на хард рока. Тук лаврите обира Danny Wagner, невероятният барабанист на Greta van Fleet. Той отваря песента с няколко много силни съчетания, а през цялата песен добавя малки елементи на изненада в уж стандартния ритъм с изключителна работа по чинелите и звънците. И много тематично го прави, защото „Caravel“ е песен за открития, за мечтатели и бъдещи приключения.

Настроението на албума вече е съвсем различно: ако досега е бил посветен на осмислянето на миналото и дистопичните картини, които то предвещава за бъдещето, то след „Stardust Chords“ и особено след „Caravel“ усещаме промяна на курса на музикалното пътешествие и фокусът попада върху куража на едни млади откриватели, готови да рискуват всичко за един достоен живот.

The Barbarians

Една от любимите ми композиции на групата до момента! В „The Battle At Garden’s Gate“ Greta van Fleet залагат на дългите парчета, с което донякъде рискуват изпадането извън плейлистите на известните радиостанции. Тази песен също не отстъпва с времетраенето си от над 5 минути. Идеята на парчето е да разкаже за загубата на невинността у човешката душа, „отровена“ от военната индустрия.

Children with their toys of war, woah,
Birthright of death with a fiery breath.

Това е парче, което няма как да не се хареса на old-school душите като мен, пазещи рока от ’60-те / ’70-те в себе си. Китарното соло звучи доста ориенталски и е съчетано с високите вокални извивки на Джош. Целият албум е базиран на библейски мотиви и ориенталските нотки си идват точно на мястото, определено са очаквани.

Trip the Light Fantastic

Към края на приключението „The Battle At Garden’s Gate“ ние вече очакваме следващото с нетърпение. „Trip the Light Fantastic“ е една от най-зареждащите песни, с която Greta Van Fleet поглеждат обнадеждени напред. Началото на песента е една неочаквано добра комбинация отново на госпъл синтезатор с дисторжън ала-Jimi-Hendrix. Резултатът е един футуристичен звук, който може дори да приемем за звука на двигателя на новото време. Отново текст с призивни елементи ни повежда към звездите:

Away from the world we have riddled with scars
To be wholly free and amongst the stars.

Най-красивата част от песента е нашето своеобразно участие – една голяма част от песента е изпълнена от многогласен хор, още един нов елемент за музиката на Greta Van Fleet, към който се включваме с пълно гърло. По думите на самите автори на парчето, то е „изцяло посветено на спиритуализма на най-високо ниво. Това е едно напомняне, че ние не сме приковани към земните неща“.

The Weight of Dreams

Най-добрият завършек на подобен албум! „The Weight of Dreams“ – деветминутна експлозия от мощни вокали, китара и барабани, които ще ви накарат да настръхнете. Макар бандата да признава, че не се е фокусирала върху точното подреждане на траковете, мястото на тази песен неслучайно е именно като последна. Тук групата залага не толкова на текст, колкото на инструментал – след четвъртата минута изцяло липсва пеене.

Парчето ме отвя и ме остави за пореден път изумена от гласа на Джош Киска (вокал), чиято запазена марка е високото пеене и разпяване на отделни фрази и думи. На моменти той и Джейк Киска (китара) се оставят по течението, но и взаимно се допълват. Китарните рифове преливат един в друг, някои от тях са лесно запомнящи се и те карат да си пускаш песента отново и отново само за да ги чуеш пак. Моментите, в които изпадаш в транс и просто слушаш, моменти, които мен все още оставят без думи.

„The Battle At Garden’s Gate“ е едно истинско музикално приключение, на което Greta Van Fleet смело ни отвеждат. С много нови елементи и наистина уникален звук групата доказва, че умее не само да се учи от най-добрите, но и да учи бъдещи музиканти как да намерят своето автентично звучене. Албумът е почти концептуален и предизвиква много асоциации с приключенски филм със структурата си – прекрасно подреден е, така че да има малки кулминации и едно цялостно повествование. Така сме напълно потопени в света на албума.

В последния си албум Greta Van Fleet не просто свирят майсторски, а разказват история с музиката си – историята на човечеството такава, каквато я знаем досега, и такава, каквато можем да я напишем оттук нататък. Ние също вече гледаме с нетърпение към новите хоризонти, към които са се отправили легендите Greta Van Fleet. Приятно слушане!

От Яна Пеева и Яна Ц. Пеева