500 мига от кандидатстването
Неотдавна, на 22 юли, получих и последното писмо. Нямаше никаква изненада, че отговорът беше не. Достатъчно дълго и Той, и аз отлагахме да се изправим пред факта, че не бяхме един за друг. “Той” е американският колеж Wellesley, който беше 22-рият да ми откаже прием тази година.
Всъщност има много романтика в това да кандидатстваш в университет, особено в Щатите. Има го ухажването и флиртуването от двете страни, където университетът ти изпраща сладки приветствени (рекламни) имейли с красиви снимки от кампуса им, а ти им отвръщаш въодушевено със снимки на последните си награди и постижения. После идва частта, в която ти преминаваш от заинтересован към кандидатстващ и започваш да си представяш бъдеще заедно с този университет.
Той продължава да ти изпраща снимки от кампуса
Да получиш такъв имейл, докато вече валят отговорите, си е като да получиш намигащо емоджи: интерпретираш го като интерес от другата страна, а всъщност нищо не означава. Докато накрая или не те отрежат директно, или и те все още не са сигурни и просто те сложат на Листата за чакащи (като приятелската зона, само че казано на професионален език). Накрая отговорът пак е “не” дори и да покажеш много търпение и лоялност и чакаш два месеца и половина за финалният резултат.
И когато го получиш, си хвърлен в обувките на Ел Уудс от “Професия блондинка”: зарязана още в началото на филма и силно мотивирана да си върне стабилната връзка. Само да открие, че тази връзка изобщо не е за нея.
…
Без да драматизирам прекалено, драмата около кандидатстването в университет не е като драмата в холивудска романтична комедия. По-голяма е. Като в боливудска романтична комедия. Особено тази година, когато приемът в университет трябваше да е едното сигурно нещо в цялата ситуация около пандемията. Следването щеше да е знак, че светът все пак се върти точно както трябва.
А накрая светът просто се срина под краката ми
Имаше един момент, който ме е срам да призная колко дълго трая, в който се чувствах напълно отчаяна, изгубена и излъгана. Всичките ми усилия накрая сякаш нищо не означаваха. Постиженията бяха не чак толкова впечатляващи, мечтите – недостатъчно убедителни, а амбициите – неуместно големи.
Краят на света не дойде. И добре че! Имах невероятно тържество за завършването, грандиозно дипломиране, емоционален бал… и нова посока. Честно казано, имах предчувствие отдавна, че тази година, по една или друга причина, няма да замина за чужбина. Заради това си имах план Б, до който всъщност тайно се надявах, че ще прибегна.
Нулева година
Истината е, че не съм готова за следване. А още по-голямата истина е, че повечето от нас не са. След 12 години общообразователна програма с 14 предмета, детайлно преподавани, не е възможно да си сигурен какво искаш да учиш и след това работиш. А високите изисквания не помагат дори да откриеш в каква насоченост имаш истински заложби: та, ти трябва да си на върха по всеки предмет! И когато ти кажат, че в рамките на два-три месеца трябва да предопределиш живота си сам, не ти остава голям избор, освен да запишеш някоя добре приета специалност. Или пък имаш избор.
Аз избрах да седна на масата с родителите ми и да им кажа:
“Тази година няма да уча”
Имам мечта, която няма да мога да изпълня без образованието, за което толкова дълго се подготвях. На вас може да ви се струва наивна, но за мен е смислена. Знам, че ще съм добра в това, което съм избрала да следвам, защото ще го правя с цялото си сърце. Нямам времето и силата да уча нещо, в което не виждам перспектива.
Ако и вие изберете този път, подгответе се да отговаряте на много въпроси и някои упреци от роднини от първо до шесто коляно. Всеки ще има да ви каже, че не е хубаво да си губите една година, че така ще си изгубите мотивацията да учите, или пък, че ще сте още по-малко сигурни какво искате да следвате след една година “бездействие”. Но нима е по-добре да си загубите четири години, учейки нещо без да имате интерес в материята, а после дори не работите по специалността?
Няма нищо по-тъжно от загубен потенциал и забравени мечти
Нима е възможно да сте мотивирани да учите нещо, което не сте избрали сами за себе си? Ако я няма искрата отвътре, няма как да запалите пожари у другите, а все пак целта на образованието ни е да вдъхновяваме и разпалваме умовете на бъдещето. А нима една година, в която се учиш да обичаш и разбираш себе си и света е загубена в “бездействие”? Това са животоспасяващи качества, които някои хора никога не развиват, точно защото не са отделили времето и усилията да го направят.
Имате много възможности за развитие по време на нулева година
От работа и стажове до обменни програми по Еразъм+ или към Европейския корпус за солидарност. Можете да натрупате професионален опит или да учите неформално в международна среда. А можете и просто да попътувате, да се потопите в различни култури, да намерите съмишленици. Някъде по пътищата на света ще намерите и своята цел. Много и различни изследвания показват, че ученици, които са си взели нулева година и са пътували, се връщат с ясна представа с какво им се занимава. По данни на Ученическата асоциация за опазване на природата и Асоциация Нулева година към САЩ, 98% от взелите си нулева година се чувстват по-уверени след края ѝ, а 90% се връщат към ученето и са с 10% до 15% по-успешни академично.
Разбира се, не за всички и невинаги нулевата година ще е добър избор. За себе си реших, че рискът си струва.
И ето, че всичко върви по-добре от очакваното
Вече имам стабилна работа. Продължавам да доброволствам. Завърших две програми по Еразъм+. Имам време да пиша повече и ще публикувам в международни списания. Започнах отново да рисувам след близо пет години липса на муза и съм си намислила няколко кратки пътешествия из Европа.
Дори намирам време да чета, слушам музика и гледам филми, а след това да заливам вас, читателите на Teen Station, с прочувствени статии! Може до един момент да съм чувствала, че това не е пътят, по който искам да тръгна, но сега разбирам, че е този, който имам нужда да извървя.
Няма нищо лошо в това да си ориентиран още от 8-и клас и да започнеш да следваш веднага. Но няма нищо лошо и след 12-и клас да си дадеш време тепърва да се ориентираш. И после да се впуснеш във филма на кандидатстването с нови сили и още по-голям ентусиазъм. Попътен вятър!
От Яна Ц. Пеева
