Форум КЛЮЧ #ИмаГи – едно по-нестандартно събитие
Християн Бистришки за Форум КЛЮЧ , SoWieWir – SoWieIhr
Преди време започнах да се заглеждам по разни Speakingevent-и и Keynote-и. Не бих казал, че се запалих по тях или нещо подобно, но все пак си казах: “Хм…това наистина е страхотен вид събитие и начин да кажеш нещо значимо”. Малко по-късно приятел ми каза за един такъв. Ставаше въпрос за Форум КЛЮЧ. Не бях чувал за него, но се оказа, че не се провежда за първа година. А в заглавието на тазгодишното издание присъстваше и “#ИмаГи”.
“Хм, сигурно става въпрос за наличието на билетите, които бяха безплатни.” (I knowright!)
8-ми април дойде, а Theatro беше мястото. Нарочно не бях проучвал лекторите, защото исках да усетя първото впечатление на живо. Тук е мястото да разкажа какво се случи на самото събитие. Но няма да го преразказвам и издавам всичко. В много случаи хората разчитат на подобни източници като тази пост, за да не си изгубят един ден да подкрепят нещо, казвайки си: “Ааа, аз ще го намеря в сбит вариант в интернет”. А не е редно и подобни твърдения не ми допадат.
Ето обаче по нещо малко от всички осем говорители:
Първият Ключар – Константин Вълков ни припомни важността на късмета във формулата за успеха. Аз също бях на мнение, че такъв все пак съществува, но се радвам, че с лекцията си той доказа, че късметът в някои случаи има наистина доста голямо значение. Упоритостта и труда са безспорно с много по-голяма тежест, но не са всичките сто процента тайна към успеха.
Следваше презентацията на Светлана Михайлова – учителка по история, “на ти” с технологиите, добра в установяването на връзка с учениците си. Най-запомнящият се момент от презентацията й беше изреждането на качества, нужни на всеки един учител. Добре. Нищо ново. Всеки се съгласи. След което в долния край на екрана се показа надпис: “Качества, които всяко CEO трябва да притежава” О, чакай малко… вярно… уаау!
Атанас Атанасов започна с нещо като: “Несбъднатите мечти…всеки от вас има и ще има такива”
Ъ? Леко странно начало за лекция. Страхотно встъпление всъщност, осъзнах малко по-късно. Наско е посветил голяма част от живота си на любимото си занимание – тениса. Но спортът си е спорт. Контузиите са неизбежни. За сметка на това обаче друга страст се появява – актьорското майсторство. Със сигурност любовта към театъра има пръст в успеха на проекта му „UnlockTheStage“ – театрално приключение за стари и млади в малкото тракийско селце Татарево.
Финалните ръкопляскания за него не бяха обичайни. Имаше едно условие, което той посочи и с което всички се съгласиха. Ръкопляскаше се страшно силно и дълго, за да си представи Наско, че е постигнал мечтата си и е спечелил големия тенис турнир, за чиято победа е копнял толкова дълго. Дано успяхме да помогнем!
Христо Илиев бе следващият говорител – един от основателите на гражданската инициатива „Спаси София“.
Темата на неговата лекция беше промяната. И по-конкретно промяната, от която столицата ни се нуждае. Проблемите в София са много и е наистина тъжно, че не им се обръща достатъчно внимание (от развалините по Витошка до замърсения въздух например). Страхотно е да има нещо като “Спаси София”, което значително съкращава дългия процес, включващ молби, общини, чакане и т.н. и помага за решаването на подобни неприятности.
Познатият на може би повечето от вас също беше един от Ключарите, Крис Захариев. Урок за упоритостта и продължаването напред след провалите можем да наречем неговата тема. Колко клиширано звучи “Всеки провал е стъпка към успеха”, нали? Ами, факт си е. Ето и конкретен пример. Двата провала на един от най-известните сладкари в света се превръщат в едни от най-популярните бонбони, след като той решава да комбинира най-доброто от двата си банкрутирали бизнеса. Извличането на ползата от неуспехите, упоритостта и търпението са нещо безценно и беше хубаво някой да ни напомни значението им.
След това младата оперна певица Мила Михова ни разказа за своето интересно приключение като такава: за световните турнета заедно с майка си, за своя блог, който след време случайно се е превърнал в успешна книга, и също за вярата в теб самия. След представянето й имаше въпрос от публиката: “Защо младите хора трябва да обръщат повече внимание на операта?”, последван от перфектния отговор: “Ми, ‘щото е супер яко!” (бурен смях). “Това е един напълно различен свят, от който иначе не можеш да си част просто така на улицата.”
Следваше поредното представяне на един наистина хубав проект – „Лечение без граници“, за който разказа Вяра Савова.
Организацията се занимава с решаването на проблемите, с които се сблъскват българските граждани при лечение в чужбина. Няколко пъти самата тя задаваше въпроса “А защо го правим?”. Всеки път отговорът беше: “От любов”. Защото искат да помагат и да правят добро, без очакване на нещо в замяна. Чудесна причина, върху която не е лошо повече от нас да помислят.
Последната от Ключарите беше Надежда Павлова – куратор и фотограф в галерия Synthesis – Фотосинтезис арт център. Темата беше силата на фотографията и по какъв начин фотографията обединява хората. Също така Надежда даде мнението си по въпроса какво прави черно-бялата фотография толкова силна. (Въпрос, задаван почти толкова често, колкото “Canon или Nikon е по-добрата камера?”).
Най-грабващата история беше за серия снимки, включващи ежедневието на майка и син, малко момче, страдащо от тежка степен на парализа. Тези фотографии са помогнали на самотния родител да достигне до хора в подобно положение и да потърси помощ.
Аз лично не мога да се сетя за по-добър завършек на събитието от този, който се случи, а именно въпросът от зрител зададен към Надежда: “Смятате ли, че името Ви има общо с Вашите инициативи…?”
Предполагам всички се досещат за отговора.
Ако вече сте стигнали до това изречение, съм почти убеден, че някой вече си мисли: “Чакай, чакай, нали нямаше да преразказваш?” Не съм. Ако имаше книга за това събитие, тази статия щеше да е само на задната корица. (И все пак голяма корица трябва да е, за да го събере този текст, но разбрахте идеята…). Дано хайлайтите от събитието тази година да събудят интереса ви за в бъдещите форуми!
Е, какво все пак се оказа, че означава “#ИмаГи”? Не беше наличието на безплатни билети. Има ги хората. Има ги тези, които се занимават с полезни, интересни и креативни дейности и каузи. Ако знаех по-рано, щях да поканя повече хора с мен, които постоянно повтарят неща като това, че деградацията застига всички, че всеки в България е мързелив, че нищо хубаво не се случва в тази държава и всички подобни изказвания, които до болка познаваме.
От името на SoWieWir – SoWieIhr и от мое лично препоръчвам отсега да се замислите за посещение на Форум КЛЮЧ догодина!
Ако Форум КЛЮЧ ви заинтригува, харесайте ги във Facebook и посетете уебсайта им за повече информация!
Християн Бистришки
Снимки: Иван-Александър Иванов
Източник: Форум КЛЮЧ
Още материали на екипът от 91 Немска езикова гимназия може да прочетете на сайта на SWW – https://sww-online.com/
