Florence + The Machine – Dance Fever

Сподели с приятели
  1.  Завладяваща музика, вкус към поезията, вътрешна крехкост… Добре дошли в света на Florence + The Machine! Името на бандата идва на шега от двете приятелки Флорънс Уелч и Изабела Съмърс. Първоначално те са ходели на участия с името “Florence Robot/Isa Machine.” – Флорънс е била робота на Изабел Машината. И така, в последния момент, преди един от концертите им, на фронтдамата ѝ хрумва, че им трябва по-готино име и биха могли да кръстят групата по този начин.

 

През годините те издават пет студийни албума, като всеки един от тях достига първо място в световните класации.

Ревю: FATM – High as Hope или ода за човешкото израстване

 

Днес почетната първа позиция в класацията на Teen Station заема именно последният и най-театрален албум на бандата – Dance Fever, продуциран съвместно с Дейв Бейли /от Glass Animals/ и Джак Антоноф и повлиян от музиката на Иги Поп.

Би било престъпление от моя страна, ако не ви покажа корицата, на която Флорънс Уелч позира като божествена фигура, седяща на трон. А отвъд нея се крие съкровищница от 14 песни, в която наблюдаваме разнообразие от стилове, вариращи от прогресив поп до инди поп, диско и индустриална музика. Флорънс Уелч търси своята трагична муза, събуждаща трагична болка у нея.

Водят се дискусии по няколко теми – дяволи и ангели, живот и смърт, майчинство… Компромисите и самосаботажът, които патриархалните общества охотно свързват с положението на жените, никога не престават да я преследват. Флорънс задава въпроси на бандата, докато става свидетел на ужаса и абсурда, удивлявайки се на собствената си способност да се справи със случващото се и поетично преплитайки исторически и митологични препратки към екстатични ритми.

Албумът е направен за танци, мислене и лечение. И в средата на всичко това – феминистки химн!

King

Момичета, тук е време да се прегърнем една друга и да покажем на света своята сила. Наш гид ще бъде Флорънс, която гордо застава срещу често залепваните етикети на жените, пеейки: “I am no mother/I am no bride, I am king.” Към всичко това добавя и личния си сблъсък с етикетите. Като артист, тя никога не се е замисляла за пола си. Просто се е захванала с изкуството. Но сега, идеята за това “да бъдеш на 30 и същевременно да си изпълнител и човек, създаващ семейство”, я кара да усеща разкъсване на идентичността и собствените ѝ желания.  Да поддържа баланса между кариера и семейство може да се окаже не толкова лесно, колкото при колегите ѝ от мъжки пол. Във втория куплет тя дори пее: “I never knew my killer would be coming from within.”, визирайки собствените си желания като сила, която би могла да убие кариерата ѝ.

 

 

Free

Това е последното парче, което Флорънс е написала преди първия локдаун. В него също имаме противопоставяне. От едната страна стоят тревожните мисли, от другата – моментите, в които те просто изчезват чрез магията на музиката. Безпокойството е неин спътник през целия ѝ живот: “I’m always running from something

I push it back but it keeps on coming

And being clever never got me very far”

Опитвала е да разбере какво всъщност е това, но крайният извод е следния – колкото и зле да се чувства, в момента, когато засвири, съзнанието ѝ започва да танцува и тя се чувства свободна.

Последните секунди на парчето няколко пъти повтарят: “I am free!” Първият път го чуваш, вторият се заслушваш, а на третият решаваш да повярваш.

 

 

 

Choreomania

Ако мислите, че тази песен е свързана с COVID-19 – н е. Може да звучи “пандемично”, но тя също е една от тези, писани преди локдауна.

Вдъхновението на Флорънс да напише тази хорова песен идва от неин приятел поет – Джулиано Зафино. Той ѝ разказал за направените записи през Средновековието в Германия, на които хиляди хора танцуват, докато не рухнат от умора, и крещят, твърдейки, че имат видения. Самият феномен започнал с уличните танци на жена в Страсбург, които продължили около пет дни. След нея се включили още 399. Флорънс е била изключително впечатлена от тях и е намерила интересни теории относно причините, поради които се е случило. Най-интересната според нея е именно фактът, че животът през Средновековието е бил тежък, с много бедствия и затова провокацията е на психическа основа. Това я кара да се чувства така, сякаш има връзка с този феномен.

 

 

Back In Town

Пускаш парчето, вдишваш, издишваш… Отдаваш се на мечти. А те са свързани с пътуване до Ню Йорк след локдауна. Идеалното време да ги превърнем в реалност!

“Never really been alive before

I always lived in my head”

 

 

Girls Against God

Ами да, Флорънс е ядосана. Виновници са небето и пандемията. Те са тези, които са ѝ отнели това, което обича. През цялото време изпълнителката ни разказва личните си спомени. Един от тях е от началото на кариерата ѝ, когато е била в мазето на Том Век. Няколко години по-късно, стои разгневена пред Бог и му отправя заплахи: “You’ll be sorry that you messed with me.” Но дали той би я взел насериозно – това е друг въпрос.

Накратко – песен за егото на артиста срещу реалността.

 

 

Dream Girl Evil

Един сатиричен отговор на очакванията, които обществото има към жените,  нито ангели, нито дяволи. Просто хора. Тя описва песента като “освобождаваща за писане”.

 

 

Prayer Factory

 “All the things that I ran from

I now bring as close to me as I can”

 

Cassandra

Направена е връзка с гръцката митологична фигура Касандра, която е прокълната от Аполон да разказва истински пророчества, на които никой никога няма да повярва. Според Флорънс нейната музика също има умението да предсказва бъдещето и да предизвиква неприятни действия от страна да боговете към човечеството.

 

 

Heaven Is Here

Това парче олицетворява желанието на Флорънс да направи нещо “чудовищно” по време на локдауна! Същевременно краят на песента ни подсказва и, че в “Dance Fever” са показани най-личните текстове на певицата от началото на кариерата ѝ…

 

“And еvery song I wrote became an escape rope

Tied around my neck to pull me up to Heaven”

 

 

Daffodil

 Колко човека от вас оценяваха моментите, които прекарвате навън с готина компания? Ами ходенето на шопинг? Ами пътуването? И не, не говоря за след пандемията, а точно преди да се появи вирусът. Признайте си. След което си пуснете Daffodil, тъй като в песента Флорънс развива именно темата за намирането на щастие в малките мигове в живота, и онова, което ѝ го отне – пандемията.

А самият “дафодил” означава нарцис – любимото цвете на бащата на изпълнителката.

 

 

My Love

 Отново главни герои са пандемията и трудносттите, които  изпитваме, за да се приспособим към “новия свят”.

Флоранс е написала това парче в кухнята си, като първоначално то е записано акустично, а самата тя го описва като “кратко тъжно стихотворение”. Впоследствие са осъзнали, че не звучи както трябва и Дейв Бейли е предложил да използват синтезатори, за да направят песента по-енергична – такава, каквато е в момента. А тя не е нито кратка, нито тъжна. Чуйте!

 

 

Restraint

 Това вече е кратко! Даже е най-кратката песен, издавана някога от Florence + The Machine.  Restraint е като продължение на “My Love”.

 

 

The Bomb

 Флорънс отново се чувства самотна, а този път е раздвоена и между това дали да продължи турнетата или да ги спре. Чрез тази песен, тя описва как нестабилността на продуцирането и представянето на нейната музика на различни места е неустоимо, въпреки последиците, които достигат нея и семейството ѝ.

 

 

Morning Elvis

Кралят е жив!

 

When they dressed me and they put me on a plane to Memphis

Well, I never got to see Elvis

I just sweated it out in a hotel room

But I think the king would’ve understood

 

Уви, горните няколко реда са част от първия куплет на парчето “Morning Elvis”, а акцентът е поставен върху темата за трезвостта и предизвикателствата, които вървят с нея.

За щастие, историята завършва с аплодисменти на тълпата, което  подзказва, че Флорънс все пак е успяла да стигне до сцената, както пее в песента:

 

Oh, you know I’m still afraid

I’m still crazy and I’m still scared

But if I make it to the stage

I’ll show you what it means

To be spared, to be spared…

 

 

Така, към края на албума “танцовата треска” се превръща в спасителна практика, почти мистична и абсолютно терапевтична.
Приятно слушане!

 От Ния Андонова