Fling
Fling – 100 процента Hip Hop
Fling е сред лекторите на Форум Ключ. За коя врата държи ключ ли ? Цитираме Александър Куманов, организатор на форума.
За това как от крайните квартали, в които младите хора се предполага, че нямат кой знае какво бъдеще, може на собствен ход, на мускули и със страшно много хъс да правиш това, което обичаш, да го правиш с хора, които те бутат напред и да постигнеш резултати, които връстниците ти намират за много вдъхновяващи.
Интервю за Teen Station.
Казваш се Димитър Горанов. Как се стигна до Fling?
В танците и в хип-хоп културата всеки човек получава прякор от отбора, от своето crew. При всеки се случва различно. Това обикновено е нещото, което те отличава. Един от предишната генерация Electric Force Crew ме нарече Fling, защото постоянно се мятах насам-натам, исках да науча всичко, а същевременно не исках да ги притеснявам. Той ми каза: “Постоянно се хвърляш. Ти си Fling.”
Кой беше моментът, в който си каза “ще се справя”, това е моят трамплин и аз ще отскоча?
Много е интересно, но аз наистина се справих “защото така”, точно както е посланието на форум Ключ.
Напук ли?
Донякъде. 15 години съм в залата за таекуондо и ми се получаваше, но винаги съм харесвал танците. Хип-хоп културата съм я усещал и съм я носил в себе си от дете. Не казвам, че винаги е било лесно. Дори тази крачка с брейк танците не беше лесна, защото човек постоянно си задава въпроса “това правилно ли е… не е ли?!” Когато следваш сърцето си, тогава ти се получава. Може да е клише, но е така. А когато има и хора, които ти удрят рамо, казват ти , че ще стане, то просто се случва.
Танците кога те намериха?
С братовчед ми много храсвахме Bomfunk MC’s. Гледах как танцува в метрото. Гледах по телевизията Electric Force Crew. След много труд, тренировки навън на кашон, стигнах до тях, но тогава поколенията се разделиха. За жалост, имахме леки разногласия. Аз все пак съм благодарен за времето с тях и иемнно там срещанх Мако.
Направихме crew, което се казва FOOTPRINTz с идеята да имаме собствен стъпков отпечатък. Напоследък често има разминавания кое е истински хип-хоп, кое е истинската култура, защо има танцьори, които са ъндърграунд, а правят и комерсиални неща. По това време Мако, който направи фамилията Makosa Nostra започна да събира хора, които правят и комерсиални неща. Той тръгна да дълбае в тази посока, да извади в светлината на прожекторите хип-хоп културата по най-чистия начин, като запазим същественото. Така вървят заедно Makosa Nosta , FOOTPRINTz!
Много ли е различно?
Различно е да отидеш на едно хип-хоп събитие, което събира четирите елемента на хип-хоп културата: dj-ing, b-boying, mc-ing, graffiti writing. Те са супер свързани. Тази култура е създадена именно от хората, които са имали нужда да избягат от реалността. Това се е случило в Бронкс през ’70-те – ’80-те години. Прекрасно е, че хората са избрали чист начин да изразяват емоциите и чувствата си
Как си обясняваш бума на хип-хоп културата в наши дни?
Ако трябва да съм честен, понякога малко се размива. Когато си на голямата сцена, идеята може да се изкриви.
Но винаги има някой който ти казва: „Хип-хопът ми е по-добър от хип-хопа ти“…
Да, точно това имам предвид! Напоследък много често казваме хип-хоп музика или хип-хоп танци. А то е наистина култура…
Ядосва ли те това? Ревнуваш ли от това, че има хора, които казват че правят хип-хоп, а те правят чиста чалга? (отново говорим за култура, не само за музика)
Познавам много хора, които са real, които са ъндърграунд. Има и хора, които го превръщат в клише, заради парите. Въпрос на избор. Човек може лесно да се самозабрави, заради славата. Идеята е цял живот да се развиваш, но много хора, когато видят, че може да направят текст, който е по-простичък и лесно да изкарат пари, се поддават.
Кои са твоите герои?
На първо място – това са хората в crew-то. Те са до мен.
Като музика?
Има ги, дори и да се намират по-трудно. Дори и в България има добри MC-та, сред които Жлъч, рапъри. STARTREAs, Гена, Куц и Клец и много други . Това са хора, които знаят какво правят! Всеки, който има желание да се развива, може да ме вдъхнови.
Бил ли си на кръстопът?
Да, често се случва! В момента се занимавам само и единствено с танци и когато се издържаш с това, е трудно да запазиш културата чиста на 100 процента. Понякога насреща имаш хора, които ти казват “искам да е малко по-лъскавко, малко по-така”. Понякога се париш и си казваш: това беше грешка.
Казваш, че твоята история е на човек от крайните квартали. Какво спасява един млад човек, без значение къде живее?
Мен ме спасява това, че съм наивен. Дано го запазя задълго! Виждам, че с времето има много неща, които могат да те свалят и ако не си достатъчно силен, ако не успееш да се приемеш, може да не успееш да се изправиш. Може да тръгнеш по кофти път, наркотици и т.н. Искам това да се промени! Това беше и причината да се върна в България. Бях 4 години в Англия. Там завърших, занимавах се театър.
И се върна в България, защото…
Искам да съм близо до моите хора. Искам да градя тук.
Когато един артист се качи на сцената, хората го слушат какво им говори. Това е огромна отговорност. Кое е най-важното нещо, което искаш да им кажеш?
Най-важното е да бъдеш себе си. Знам, че е клише, много хора го казват, но е важно да погледнем дълбоко в себе си, да разберем какви сме, какво искаме. Трудно е да приемеш грешките си, да ги анализираш, да ги осъзнаеш. Това е дълъг процес. Знам, че е трудно, но това за мен е правилният път. Да знаеш какво искаш, да знаеш за какво се бориш, да уважаваш близките си, да уважаваш по-възрастните от теб. Неслучайно са до нас и искат на нещо да ни научат. Ясно е, че трябва да се опарим , но ако може и от нещо да се спасим.
Fling ще е на сцената на Форум Ключ на 31 Март. Ние ще сме в публиката.