“Fine line” от Хари Стайлс

Меланхоличен, силен, дързък. Три думи, които описват “Fine line” от Хари Стайлс.  Вторият му солов албум веднага успя да заинтригува много ценители на музиката.

Самият Хари споделя пред списание Rolling Stone, че черпи вдъхновение от едно конкретно интервю на Дейвид Бауи. В него Бауи казва: „Винаги отидете малко по-навътре във водата, отколкото чувствате, че сте способни да влезете. Излезте малко от зоната си на комфорт. Когато чувствате, че краката ви не докосват дъното, просто сте на правилното място, за да направите нещо вълнуващо.“

Така в новите парчета на 25-годишния музикант се усеща влиянието на 70-те както и множеството блус и фолк рок елементи. Те сякаш му помагат да се дистанцира от представата за Хари Стайлс от One Direction и да се утвърждава като солов музикант със свой собствен стил. Както чуваме в албума, това му дава огромна свобода да твори и да изразява себе си с ритъм и текст.

Fine Line условно се разделя на две части. И зад това има лична история. През 2018 Стайлс се разделя с френския модел Камий Роу, с която са заедно от лятото на 2017. Тази раздяла оставя огромен отпечатък върху музиканта, в чиито текстове ясно си личат две основни теми – любов и разочарование. По-рано излезлите сингли Watermelon sugar, Adore You и Lights Up задават бързо темпо и известна енергичност и неслучайно са една след друга в албума. Той започва с Golden – лесно запомняща се мелодия, catchy текст. Намеква, че албумът ще бъде в ритмичен поп стил, напомнящ на групи като Maroon 5 и Coldplay.

Шестият трак напълно обръща нещата, превръщайки се в своеобразен център на албума. Falling – силна балада за раздяла и разбито сърце, която напълно затваря първата част. Хармонията между пиано и вокал е емоционална и силна, като едновременно създава контраст между парчетата и въвежда втората част. Песента заслужава да бъде разглеждана като нещо повече от въведение. Тя разказва историята на Хари и Камий.

I’m in my bed,

And you’re not here,

And there’s no one to blame but the drink in my wandering hands;

And I can’t take it back, I can’t unpack the baggage you left.

Втората част на албума отразява емоциите след раздялата. Прозира и ролята на наркотиците в създаването на тези парчета. Ако първите пет песни са били енергичният поп, напомнящ малко за Kiwi и Only angel, то последните шест са малко по-меланхолични. В Sunflower vol.6 Хари сравнява своята бивша приятелка със слънчоглед, символ на яркост и игривост. Това цвете винаги е над останалите, точно каквато е била и тя за него.

Следващият осми трак To be so lonely е може би най-лекият сред всички от албума.

Don’t blame me for falling, I was just a little boy.

She сякаш носи същата енергия като Woman от предишния и първи албум на музиканта, но тук вече е по-изразено Pink Floyd влиянието в музиката. Своеобразният дуел на китара от близо 2 минути между гост музикантите Кид Харпун и Мич Роуланд добавя нова нотка, нетипична за предишните песни на Стайлс. Ето го и мостът между по-комерсиалните парчета и тези, които са сякаш по-истински, с елементи от 70-те , блус и дори рок. А може би това е и музиката, към която Хари се стреми?

Шестминутната заглавна Fine Line определено се усеща като завършек на нещо емоционално. Основна е акустичната китара, превърнала се в главен инструмент още от едноименния първи албум на бившия член на One Direction. Песента изцяло проследява тънката граница между любов и омраза. В интервю със Зейн Лоу, Стайлс признава:

„Нещото, което не бях преживявал преди, беше как се чувствах по време на създаването на този албум. Моментите, в които бях добре и щастлив, бяха най-щастливите в живота ми, а тези, в които се чувствах тъжен – най-трудните и самотни, които съм изпитвал.“

Текстът We’ll be fine line чертае  граници между два отделни свята. В края на песента това изречение се превръща в We’ll be alright. Музиката също ескалира, бихме могли да я определим дори като филмова. Тя създава усещането за един грандиозен финал, за завършеност.

И ето как имаме Хари – поп звезда, чиято цел е да следва успеха на своя първи албум, и Хари – рок звезда, емоционален, повлиян от Pink Floyd, The Beatles, Bowie.

Fine Line се превръща в красив дуел на различни жанрове, в които Стайлс все още се опитва да намери своето звучене. Факт е, че албумът е повлиян от нещо дълбоко лично като раздялата. Въпрос на време е да разберем в каква посока ще се развият неговите музикални експерименти. А дотогава съветът ми е да изслушате албума и да се докоснете до един артист, който  се търси сред своите песни!

“Fine line” от Хари Стайлс

От Яна Пеевa