Eurovision 2024
visionВече запонах разказа за моето спонтанно посещение на Малмьо и Евровизия. Тук ще вляза в детайли относно самото преживяване и невероятните спомени, които ще имам за цял живот.
И така, една седмица преди концерта, трябваше да науча целия сетлист от 37 песни. Добре че това никога не е било проблем за мен, тъй като като голям музикален фен винаги се радвам да откривам нова музика. А песните на Евровизия никога не разочароват, всяка година намирам по няколко парчета, които ми стават вечни любимци. Тук ще изброя моите топ 5 тази година:
Luktelk (Почакай) – Silvester Belt (Литва): За мен това е най-ритмичната и зарибяваща песен тази година. Изпята е изцяло на литвийски по традиция на тази балтийска страна и до ден-днешен не е напускала моя топ 5 в On Repeat в Spotify. Текстът (превод на английски ТУК – https://wiwibloggs.com/2024/04/04/luktelk-lyrics-silvester-belt-lithuania-eurovision-2024/280495/) засяга актуални сред младите теми като пренасищането, ефектът FOMO и опазването на вътрешния мир. В крайна сметка песента завърши на 14-то място.
Europapa – Joost Klein (Нидерландия): Песента, която според мен трябваше да победи. Водещата тема в песента е Европа, но също така е посветена на родителите на изпълнителя, които са починали твърде рано. Мечтата им винаги е била той да представи страната си на Евровизия. За жалост след скандал с неясни подробности той бе изключен от големия финал въпреки прогнозите за евентуална победа.
Rim Tim Tim Dim – Baby Lasagna (Хърватия): След дисквалифицирането на Europapa тази песен се превърна във фаворит. Не че и преди това не се радваше на голям интерес от феновете, но някак беше засенчена от нидерланската песен, а и за жалост има тенденция държавите от нашия регион да бъдат пренебрегвани. Сочена за победител до самия край, в крайна сметка Марко, както е истинскто име на Baby Lasagna, остана втори след швейцарския представител (за неговата песен след малко). Интересен факт е, че това е единствената песен тази година, написана и продуцирана единствено от самия изпълнител.
Teresa & Maria – Jerry Heil, alyona alyona (Украйна): С тази изключително красива песен изпълнителките предават послание за мир и любов, като също така ни напомнят, че нито Майка Тереза, нито Дева Мария, за които се пее в песента, са родени светици, но техните действия и начина, по който са изживели животите си, ги правят такива. Едно от най-добрите живи изпълнения тази година.
Mon Amour (Любов моя) – Slimane (Франция): Както обикновено, Франция не изневери на стила си да изпраща песни със силен френски дух, като тазгодишното им предложение е изключително красива балада, засягаща болезнените моменти в любовта. Живото изпълнение на Slimane е душата на тази песен, като дори станахме свидетели на уникалния момент певецът да отстъпи от микрофона и да изпее последната част изцяло акапела. След изпълнението той отправи послание за мир и любов към цяла Европа, а защо не и към целия свят.
Когато кацнах в Копенхаген с почти час закъснение, се налагаше да оптимизирам плана си много бързо. С помощта на служителите на летището (които бяха изключително мили и всички говореха англисйки) намерих шкафчетата за багаж, оставих куфара си, раницата си и като цяло всичко, което не се побираше в джобовете ми. В Швеция има забрана за носене на каквито и да е чанти (да, дамски чанти, бананки, клъчове, всичко) на концерти и по-големи публични събития. След като приключих с организацията на багажа, бях готова да потегля към Малмьо. За улеснение влаковете за Швеция потеглят директно от под летището, като там има и многобройни автомати, на които да си купиш билет. Умно измислено.
Имах желание да присъствам на живо на концерта в Malmö Arena, но всички билети бяха изкупени отдавна. Ако намериш такива за препродажба, те започваха от 500 евро. Така че трябваше да се задоволя с партито в Селището на Евровизия (Folkets park е превърнат в такъв специално за събитието). Ще ви издам една тайна – сигурна съм, че там си изкарахме много по-добре и всъщност съм много щастлива от този развой на събитията. Аз винаги съм била почитатаел на това да наблюдавам едно събитие по телевизията/стрийм, защото се обръща много по-голямо внимание на детайла и виждаш всичко, което би пропуснал, ако беше на място. Да, разбира се, енергията е съвсем различна, когато си на място, но ако някой някога е гледал записи зад кадър от Евровизия, знае, че всъщност въобще не е толкова красиво, колкото изглежда. Тъй като те винаги са залагали на предаването и записите, по време на изпълненията на сцената е пълно с оператори и асистенти, които да осигурят висококачествено заснемане, за сметка на преживяването на зрителите на място.
След половинчасовата ми разходка из града по залез от гарата до селището, където бях щателно проверена от най-любезните полицаи, които съм срещала, беше време партито за мен да започне за мен (а то вече беше в разгара си, благодарение на закъснението на полета ми.) Добре че изпълненията се чуваха из целия град, така или иначе.
Много от хората носеха знамена на държавите си или на тези, които подкрепят. Толкова много пъти получих въпроса “Чие е това знаме?” или “Защо го носиш, като страната ти не участва?”. Носех го, защото съм горда откъде идвам и с предствянето ни във всички предишни издания на конкурса. Другото популярно твърдение беше, че това е италианският флаг, които трябваше да оборвам ожесточено.
Атмосферата беше невороятна. Толкова много хора, събрани на едно място да празнуват музиката. Радост за очите ми. Всички бяха толкова мили и приятелски настроени. Почти на всяка песен танцувах с различна група от хора, като всички бяха много учудени от смелостта ми да отида сама. Според мен, да пътуваш сам е най-забавният начин, защото така е много по-вероятно да се запознаеш с нови хора. Каква късметлийка съм, че моите хора ме намериха няма и 10 минути, след като пристигнах. Новата ми най-добра приятелка се казваше Кики и беше полушведка, полунорвежка, която живееше в Малмьо от известно време. Тя и компанията й бяха толкова мили, а заедно си изкарахме невероятно, танцувайки и пеейки с цяло гърло цяла вечер.
След като изпълненията приключиха, беше време за гласуването, за което отидохме у Кики. По това време тя вече ми беше казала, че целият град ще празнува тази вечер, така че е време да се преоблечем, приготвим и да излезем по улиците, а защо не и в някой клуб, където се оказахме накрая. Не знам дали това важи за шведите като цяло, или просто всички бяха в еуфория, но всички бяха толкова дружелюбни, разпитваха ме за България и дори пееха някои от песните ни. В клубовете пускаха основно музика от Евровизия и вечерта беше невероятен успех.
Нека да кажем и няколко думи за спечелилата песен. Nemo донесе победата на Швейцария с песента си The Code, в която говори за процеса на приемане на небинарната си идентичност, или по-скоро приключението, както той го описва. Nemo е и първият небинарен печеливш в надпреварата. Песента е изключително технична и певецът наистина я изпълнява почти безупречно в комбинация с хореографията на живото изпълнение. Няма да крия, песента не беше от любимите ми в началото, но букмейкърите й отреждаха високи позиции в залозите за победител през цялото време, така че определено не беше изненада, поне не и за феновете, които следят предположенията. В последствие обаче Тhe Code “разцъфна” в очите ми и до днес все още я слушам като любима от тазгодишния конкурс.
Благодарение на Nemo, следващото издание на Евровизия ще се проведе в Базел, Швейцария. Базел е град, който имам късмета да съм посещавала няколко пъти, тъй като най-добрата ми приятелка живее във Фрайбург, Германия, само на 45 минути от там. Иска ми се да кажа, че няма какво да ме спре да отидем и да се раздадем максимално, но всъщност едни от най-важните ми събития ще се случат през същата седмица – последните ми студентски мигове. Защитата на дипломната ми работа, държавните изпити, абсолвентски бал и дипломиране. Би трябвало да е лесно решение кои събития да уважа, но ще излъжа, ако кажа, че нямаше една съществена част от мен, която беше готова да не се яви на дипломирането си, ако не измисли алтернативен начин как да посети финала. В крайна сметка, времето ще покаже, но вече започвам да се вълнувам за излизането на новите песни след няколко месеца. За жалост, България отказа участие за четвърта поредна година, така че отново няма да можем да се насладим на емоцията от наше изпълнение.
Тазгодишното издание на Евровизия ми донесе емоции като никои други досега. То беше причина за първото ми дълго солово пътуване, за първото ми посещение на Швеция, да срещна приятелка, която никога няма да забравя, и разбира се, да изпитам чувството на сплотеност и принадлежност към групата от всички тези хора, обединени от любовта към музиката. Защото в ядрото си това все още е един музикален конкурс, създаден да събира хората и да им носи радост и гордост.
Евровизия, надявам се да се видим и следващата година.
Елизара Георгиева
